3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 727 гр.София, 26.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2474 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. К. Б. чрез адвокат М. Х. от АК-В.Т. срещу решение № 531 от 29.05.2020 г. по в.гр.д.№ 673/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 4539 от 27.11.2019 г. по гр.д. № 10474/2019 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на В. К. Б. против Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 06/31.05.2019 г. на ректора на ВУАРР, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.334, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ и за присъждане на обезщетение от 5100 лева за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода от 01.06.2019 г. до 01.12.2019 г., на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. „Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключен с член на академичния състав, може ли законосъобразно да се извърши без да се приложи чл.58 от Закона за висшето образование (ЗВО)?“ 2. „Чл.58 ЗВО, въвеждащ специални основания за освобождаване от длъжност на академичния състав, само за академичния състав на основен трудов договор ли важи?“ 3. „Академичният състав на допълнителен трудов договор може ли да бъде освободен законосъобразно на основание чл.334 КТ с едностранно 15-дневно писмено предизвестие и отпаднала нужда от използване на преподаватели на допълнителен трудов договор поради намаляване обема на работа?“ Според касатора, тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно са поставени въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които се свеждат до тълкуване разпоредбите на чл.15, ал.3 от Закона за развитие на академичния състав на Република България и чл.52 от Закона за висшето образование, във връзка с възможността на лицата на академична длъжност да заемат същата длъжност в друго висше училище по допълнителен трудов договор. От Висше училище по агробизнес и развитие на регионите чрез адвокат П. К. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, като претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните е сключен допълнителен трудов договор, който е прекратен законосъобразно от работодателя с 15-дневно писмено предизвестие на основание чл.334, ал.1 КТ. Според мотивите на съда, специалните основания в чл.58 ЗВО за освобождаване от длъжност важи за членовете на академичния състав по основен трудов договор, но не и за преподаватели, които временно поемат преподавателска и научна дейност. Сключеният допълнителен трудов договор не предвижда други условия за прекратяване на трудовото правоотношение, освен редовно връчено 15-дневно предизвестие, съгласно чл.334, ал.1 КТ, с оглед на което, според въззивния съд, при уволнението на ищеца са били спазени всички изисквания на закона, а предявените искове са неоснователни. При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че първият поставен въпрос: „Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключен с член на академичния състав, може ли законосъобразно да се извърши без да се приложи чл.58 от Закона за висшето образование (ЗВО)?“, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с решение № 172 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 3825/2018 г. на ВКС, IІІ г.о., поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обуславят допускане на касационно обжалване, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решение при разглеждане на правния спор по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 531 от 29.05.2020 г. по в.гр.д.№ 673/2020 г. на Окръжен съд Пловдив. Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.