Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 13.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3394/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 354 от 08.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 295/2015 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 115 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 301/2014 г. на Районен съд - Бяла в обжалваната осъдителна част, е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против [фирма] иск за заплащане на сумата 18 155.19 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил, сключена с полица № 0306А007370, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 2 386 лв. В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.208 КЗ /отм./ поради доказано неизпълнение от негова страна на задължение по застрахователния договор, което се явява значително с оглед интереса на застрахователя, са необосновани и незаконосъобразни. Навежда оплакване, че не е доказана причинна връзка между поведението му на застрахован и настъпването на застрахователното събитие като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ във вр. с клаузата на т.14.8 от общите условия към застрахователния договор, според която причиняването на вреди от въвеждане на застрахователя в заблуждение чрез предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие представлява изключен от застраховката „Каско” риск. Позовава се и на липсата на доказателства за осъществяване на обстоятелства от кръга на предвидените в чл.14.8 от общите условия, при които възниква право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила. С определение № 682 от 14.08.2016 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от [фирма] осъдителна част и да отхвърли предявения от И. Й. И. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./, Русенски окръжен съд е приел за основателно възражението на ответника - застраховател за наличие на изключен риск по т.14.8 от Общите условия, приложими към сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско”, освобождаващ застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение по договора за вреди от настъпило на 07/08.05.2012 г. застрахователно събитие - кражба на застрахования лек автомобил марка „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд е съобразил, че с клаузата на т.14.8 от Общите условия /ОУ/, които ищецът е приел при сключване на застрахователния договор, застрахователят е изключил от покритите със застраховката рискове пълната загуба и частичната щета на застрахованото МПС в случаите на заблуда чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. При произнасяне по възражението за наличие на основанието по чл.14.8 от ОУ съдът се е позовал на представените от ответника справки от „БМВ - Сервиз” - официален представител на марката „БМВ” за България, в които е отразено, че според извлечената от паметта на ключовете информация, застрахованият автомобил е ползван с първи ключ на 21.04.2012 г. в 21.59 ч. и с втори ключ на 24.04.2012 г. в 23.42 ч. Данните в справките са преценени като достоверни с оглед констатациите в заключението на назначената във въззивното производство автотехническа експертиза, че застрахованият автомобил е бил оборудван със заводски имобилайзер и система за автоматично настройване на датата и часа на използване. След като е съпоставил съдържанието на справките с подаденото до застрахователя уведомление за събитието, в което ищецът - застрахован е посочил, че е паркирал автомобила в [населено място] в 23.15 ч. на 07.05.2012 г. и в 6.30 ч. на 08.05.2012 г. е установил неговата липса, въззивният съд е направил извод, че е налице съществено разминаване между заявените от застрахования данни за ползване на автомобила непосредствено преди събитието и данните, извлечени от паметта на ключовете, което осъществява фактическия състав на предвидения в клаузата на т.14.8 от ОУ изключен риск и дава основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за извършената кражба. Предвид констатациите в заключението на експертизата е счетено, че извлечените от паметта на ключовете данни за времето на управление на автомобила не могат да бъдат оборени от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, установяващи ползване на автомобила след датата 24.04.2012 г. Решаващият състав на Русенски окръжен съд не е възприел доводите на ищеца за неоснователност на отказа от изплащане на застрахователно обезщетение поради липса на причинно - следствена връзка между поведението му на застрахован при съобщаване на обстоятелствата по настъпване на събитието и противозаконното отнемане на застрахования автомобил. Изложил е съображения, че причинната връзка, на която се позовава ищецът, е релевантна за уредените в чл.211, т.2 КЗ /отм./ хипотези на ненадлежно поведение на застрахования, изразяващо се в неизпълнение на предвидено в закона или в застрахователния договор задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. За хипотезите, в които по обща воля на договарящите страни неизпълнението на определено задължение на застрахования е преценено отнапред като значително за интереса на застрахователя и затова е уредено в общите условия като изключен риск - аналогично на чл.14.8 от общите условия към процзесния договор, въззивният състав е изразил становище, че правилата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ не намират приложение. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценения като значим за изхода на делото правен въпрос за необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие. Поставеният въпрос е обсъждан в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК във връзка с приложението на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, уреждаща общо предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в закона или в застрахователния договор. С решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл.211, т.2 КЗ, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; за да се приложи чл.211, т.2 КЗ, застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване; Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от застрахователя. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ /отм./ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Въпреки, че е създадена по повод приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./, посочената задължителна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ /отм./, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. В посочения смисъл е и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По съществото на касационната жалба : Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С договор за застраховка във формата на застрахователна полица № 0306А007370/30.09.2011 г., сключен при Общи условия /ОУ/ за застраховка на моторни превозни средства „Каско”, ответникът [фирма] се е съгласил да осигури застрахователно покритие до размер на сумата 25 000 лв. за пълна загуба или частична щета, причинени на собствения на ищеца И. Й. И. лек автомобил марка „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] в случай на осъществяване на посочени в клауза „Пълно каско” на общите условия застрахователни рискове в периода 02.10.2011 г. - 01.10.2012 г. На 08.05.2012 г. ищецът е депозирал в „ [фирма] уведомление за настъпило застрахователно събитие, покрито от застраховката „Каско” - кражба на застрахования лек автомобил. С уведомлението ищецът е съобщил, че около 23.15 ч. на 07.05.2012 г. е паркирал автомобила на [улица] [населено място] и в 6.30 ч. на 08.05.2012 г. не го е открил на това място. За отнемането на автомобила е образувано досъдебно производство, което е спряно с постановление от 11.07.2012 г. на прокурор от Районна прокуратура - В. поради неразкриване на извършителя в срока по чл.234, ал.1 НПК. По повод на уведомлението в [фирма] е образувана щета и след разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите от кражбата ответното дружество е уведомило писмено ищеца, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение на основание т.14.8 от ОУ към застрахователния договор - поради несъответствие между декларираните данни относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, и действително установеното при проверките. В писмото - отказ е посочено, че „заявеното време на осъществяване на кражбата не кореспондира с истината” и че според установената в застрахователните дружества практика за ликвидация на щети по застраховка „Каско” собственикът на МПС има задължение при настъпване на застрахователно събитие да предостави достоверни данни на застрахователя по отношение на застрахованото МПС и осъществяването на застрахователното събитие. Изводът на въззивния съд за основателност на отказа от изплащане на застрахователно обезщетение поради наличие на предвиден в общите условия към застрахователния договор изключен риск е необоснован и незаконосъобразен. В клаузата на т.14.8, включена в раздел ІV „Изключени рискове” на общите условия, е предвидено, че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. В текста на т.14.8 не е указано изрично от кого следва да изхожда въвеждането на застрахователя в заблуждение, но предвид относителното действие на договора - чл.21, ал.1 ЗЗД, то следва да е осъществено от застраховащия собственик или от негов представител, за което сочат и мотивите в писмения отказ на застрахователя. Макар да е включена в раздел „Изключени рискове” на общите условия, клаузата на т.14.8 обуславя правото на застрахователя на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от насрещно поведение на застрахования, което е несъвместимо с общото изискване на чл.63, ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на задълженията по договора и се намира в причинна връзка с произлязлата от застрахователното събитие вреда. Причинната връзка между поведението на застрахования и настъпването на вредата /дефинирана в т.14 от ОУ като „пълна загуба” или „частична щета”/ е въведена изрично като елемент от съдържанието на т. нар. „изключен риск” по т.14.8 от ОУ, поради което настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че за разлика от хипотезите на чл.211, т.2 КЗ /отм./, за приложението на клаузата на т.14.8 от ОУ не е необходимо да се изследва наличието на причинна връзка. Така изразеното становище противоречи пряко на недвусмисления текст на т.14.8 ОУ, в който изключването на застрахователното събитие „кражба” от покритите от застраховката „Каско” рискове е предвидено за случаите, когато вредите от застрахователното събитие „кражба” са причинени от недобросъвестно поведение на застрахования, изразяващо се във въвеждане на застрахователя в заблуда чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. Доказването на недобросъвестното поведение, както и на причинната връзка между него и последвалите от кражбата вреди, е в тежест на застрахователя, който чрез позоваване на обстоятелствата по т.14.8 ОУ цели да се освободи от изпълнение на основното си задължение по чл.208 КЗ /отм./ - задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. Обстоятелствата, с които ответникът - застраховател е обосновал отказа си от изплащане на застрахователно обезщетение по повод на застрахователното събитие от 07/08.05.2012 г., не се припокриват със субективните и обективни елементи от фактическия състав на т.14.8 от ОУ. Дори да са верни твърденията в писмения отказ на ответника, че заявеното от ищеца време на осъществяване на кражбата „не кореспондира с истината” и че „е налице несъответствие между декларираните данни относно фактите, при които е настъпило събитието, и действително установеното при проверките”, предоставянето на неверни данни за застрахователното събитие не е достатъчно за осъществяване на визирания в т.14.8 от ОУ изключен риск. По обща воля на страните в застрахователното правоотношение изключването на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите от кражбата в хипотезата на т.14.8 е обусловено от кумулативното наличие на още две предпоставки - неверните данни да са предоставени от застрахования с намерение да въведе застрахователя в заблуждение и вредите, за които се търси обезщетение, да са причинени от или вследствие на това неправомерно поведение. Въвеждането в заблуждение предполага умисъл у застрахования, а по делото няма доказателства при подаване на уведомлението от 08.05.2012 г. ищецът да е действал с намерение да заблуди ответника относно обстоятелствата, при които е отнет автомобила, за да получи застрахователно обезщетение, което не му се дължи. Подаването на уведомлението следва по време отнемането на застрахования автомобил, което изключва и другата кумулативно необходима предпоставка - вредите да са причинени вследствие на предоставянето от застрахования на неверни данни за застрахователното събитие. Необоснован е изводът на въззивния съд, че предоставените от ищеца данни в уведомлението не съответстват на действителните обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие „кражба”. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на представените от ответника справки от официалния представител на марката „БМВ” за България „БМВ - Сервиз”, според които при разчитане на паметта, вградена в ключовете на застрахования автомобил, е установено, че автомобилът е ползван с първия ключ на 21.04.2012 г. и с втория ключ на 24.04.2012 г. Във въззивното производство е прието заключени на автотехническа експертиза, което съдържа констатация, че информацията в справките отговаря на запаметените от ключовете диагностични параметри от електронния блок за управление на застрахования лек автомобил относно последното управление на автомобила. В заключението обаче е обяснено, че запаметяването на параметрите от електронния блок за управление на автомобила върху ключа се осъществява при коректно поставяне на ключа в контактното гнездо; при всяко поставяне на ключа в гнездото старата информация се изтрива и на нейно място се записват актуалните данни, като от техническа гледна точка е възможно инцидентно повреждане и дори пълна загуба на прехвърляните данни; в определени случаи като например при прекъсване на захранването е възможно да се унищожи информация в ключа и тогава той не може да функционира. Въззивният съд се е аргументирал с данните в справките и с констатациите в заключението, за да приеме за доказано по категоричен начин, че застрахованият автомобил е управляван за последно на запаметената в ключа дата 24.04.2012 г., а не на съобщената от ищеца дата 07.05.2012 г. При установяването на факта кога за последно е управляван автомобила съдът не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, насочени към доказване на твърдението на ищеца, че е управлявал автомобила след 24.04.2012 г. до датата на противозаконното му отнемане в нощта на 07.05.2012 г. Свидетелят Д. П. е заявил, че на 06.05.2012 г. са пътували с ищеца до [населено място], като ищецът управлявал собствения си автомобил „БМВ”, който непосредствено преди пътуването се намирал в сервиз; на 07.05.2015 г. ищецът се върнал с автомобила си в [населено място] и на следващия ден се обадил на свидетеля, че автомобилът е откраднат. Свидетелят Д. Н. е депозирал показания, че работи като застрахователен агент и по молба на ищеца в началото на м. май 2012 г. подготвил документи за застраховка „Гражданска отговорност” на притежавания от последния лек автомобил марка „БМВ”; на пети или шести май свидетелят предал на ищеца застрахователната полица и подменил лично стикера върху автомобила за подновената застраховка. Показанията на първия свидетел, че в началото на м. май лекият автомобил е бил оставен за ремонт в сервиз, се подкрепят от неоспореното от ответника извлечение от диагностика на автомобила, извършено на 02.05.2012 г. в сервиз „П.” в [населено място], както и от сведението към уведомлението за извършена кражба от 08.05.2012 г., в което ищецът е посочил, че на 30.04.2012 г. автомобилът е приет за ремонт в сервиз. Показанията на втория свидетел кореспондират с представеното по делото извлечение от Информационен център на Гаранционен фонд, удостоверяващо сключена на 05.05.2012 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобила. Свидетелските показания разколебават достоверността на информацията в справките на „БМВ - Сервиз”, поради което въз основа на справките не може да се направи извод, че ищецът - застрахован е предоставил на застрахователя неверни данни относно застрахователното събитие и действителния момент на неговото настъпване. Предвид изложеното възражението на ответника за наличие на изключен риск по смисъла на т.14.8 ОУ следва да се приеме за недоказано и неоснователно. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, равно на размера на вредата към деня на събитието - чл.208, ал.1 във вр. с ал.3 КЗ /отм./. От приетото в производството пред първата инстанция заключение се установява, че действителната стойност на застрахования лек автомобил марка „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] към датата на противозаконното му отнемане - 08.05.2012 г., е 18 523.67 лв. Ответникът е противопоставил възражение за прихващане със сумата 368.48 лв., представляваща дължима от ищеца вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия. Възражението е основателно и предвид присъщия му погасителен ефект ответникът дължи застрахователно обезщетение в размер на 18 155.19 лв., за колкото следва да бъде уважен искът по чл.208 КЗ /отм./ след отмяна на неправилното въззивно решение за неговото отхвърляне. За разликата над 18 155.19 лв. до претендирания с исковата молба размер от 25 000 лв. искът е отхвърлен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец разноски, съразмерно на уважената част от иска, за производството пред първата и пред касационната инстанции в размер общо на 1 881.83 лв. Разноски за производството пред въззивната инстанция не се присъждат, тъй като не са претендирани и доказани. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 354 от 08.07.2015 г. по в. гр. д. № 295/2015 г. на Русенски окръжен съд и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на И. Й. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Р., [улица], на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 18 155.19 лв. /осемнадесет хиляди сто петдесет и пет лв. и деветнадесет ст./ - застрахователно обезщетение по договор за застраховка във формата на застрахователна полица № 0306А007370, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 23.06.2014 г., до окончателното плащане, както и сумата 1 881.83 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лв. и осемдесет и три ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :