4 Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр.София, 19 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) БЛАГА ИВАНОВА касационно дело под № 1854 по описа за 2011 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 17.05.2011 год., за възобновяване на НОХД № 3739/2009 год. по описа на Бургаски районен съд, по което е постановено определение от 23.11.2010 год., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което са решени въпросите за наказателната отговорност на П. Й. М., който е осъден, както следва: 1/ за престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.1 НК, извършено на 02.08.2006 год., с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от пет години, 2/ за престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 НК, извършено на 02.08.2006 год., с наложено наказание три години „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от пет години, 3/ за престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, извършено на 02.08.2006 год., с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от три години, 4/ за престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, извършено на 02.08.2006 год., с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от три години, 5/ за престъпление по чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 14.07.2006 год. до 18.07.2006 год., с наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 НК, е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по чл.66 НК, за срок от пет години. Искането е на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като за две от престъпленията, включени в съвкупността, а именно: по чл.316 вр.чл.309 вр.чл.26 НК и по чл.309 вр.чл.26 НК, не е приложен чл.78а НК, макар предпоставките за това да са налице. Иска се да бъде отменено определението, по реда на Гл.33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде уважено. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е направено от Главния прокурор, в интерес на осъдения е и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Районният съд, Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, като е одобрил споразумението във вида, в който му е представено от страните, без да вземе предвид, че за две от престъпленията, а именно: по чл.316 вр.чл.309 НК вр.чл.26 НК и по чл.309 вр.чл.26, ал.1 НК, е приложим чл.78а НК. В посочената хипотеза, деецът се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание, което не подлежи на групиране. Съдът е разполагал с данни за наличието на кумулативните предпоставки по чл.78а НК, произтичащи от наказуемостта на деянията, от липсата на причинени имуществени вреди и от съдебното минало на дееца /към момента на деянията не е действала забраната по чл.78а, ал.7 НК, касаеща множество престъпления/. Правилното приложение на материалния закон е предполагало да бъде формирана съвкупност само от престъпленията по чл.212, ал.4 НК, чл.211 вр.чл.209 НК и чл.316 вр.чл.308, ал.3 НК, а за останалите престъпления да бъде приложен чл.78а НК. Допуснато нарушение на материалния закон обаче не налага ново разглеждане на делото, а може да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл.425, ал.1, т.3 НПК, тъй като произнасянето е в полза на осъдения. Формираната съвкупност следва да бъде променена, като от нея бъдат изключени документните престъпления, обхванати от чл.78а НК, за които деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, и в съвкупността следва да останат престъпленията по чл.212, ал.4 НК, по чл.211 вр.чл.209 НК и по чл.316 вр.чл.308, ал.3 НК. При това положение не се налага промяна на определеното, по реда на чл.23 НК, най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл.66 НК, за срок от пет години, произтичащо от осъждането за престъпление, елемент на съвкупността /това по чл.212, ал.4 НК/. Отчитайки особеностите на конкретния случай, за всяко от документните престъпления, обхванати от приложното поле на чл.78а НК, деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, което следва да бъде глоба, в размер на 800 лева /съобразно редакцията на чл.78а НК, действала към момента на деянията, съдържаща предпоставките за приложение на чл.78а НК, предвиждаща глоба от 500 до 1 000 лева/. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение за одобряване на споразумение от 23.11.2010 год. на Районен съд, Бургас, по НОХД № 3739/2009 год., като ИЗКЛЮЧВА от формираната съвкупност престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и престъплението по чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, ПРИЛАГА чл.78а НК, за престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, като ОСВОБОЖДАВА дееца от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА, в размер на 800 лева. ПРИЛАГА чл.78а НК, за престъплението по чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, като ОСВОБОЖДАВА дееца от наказателна отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА, в размер на 800 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Пламен Томов По допуснатото нарушение на чл.78а НК, изискващо отмяна на оспорения съдебен акт, трудно би могло да се спори. Не споделям обаче надделялото мнение, че нарушението може да бъде поправено в тази съдебна инстанция. Принципното ми несъгласие при това съвсем не се изчерпва с приписаното на ВКС правомощие на административнонаказващ орган по приложението на чл.78а НК-освен това по въпроса предстои приемането на Т.р. 1/2011 – ОСНК. Сегашното ми несъгласие не е и вече изразяването с практиката ВКС сам да коригира споразумения, които включват част по приложението на чл.25 НК (чл.381, ал.8 НПК) – вж. например особеното ми мнение по нд № 1440/2011 год. на І н.о. (Р. 285 от 10 юни 2011 год.). В случая става дума за още по-сериозно, според мен, отклонение от същността на споразумението като съгласувана воля на постигналите го страни. То наистина има п о с л е д и ц и т е на влязла в сила осъдителна присъда, но престава да съществува след възобновяване на делото и се явява само като един проекто-договор, по който страните трябва да бъдат изслушани отново. Ако в такива случаи ВКС встъпва в ролята на съда по чл.382, ал.8 НПК, няма никаква причина да не съобрази решението си с правомощието по тази разпоредба. (ПЛАМЕН ТОМОВ)