О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 465 Гр. София, 22.07. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 14.04.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 1399/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 5/12.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 106/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260020/09.11.2020 г. по т. д. № 207/2019 г. по описа на ОС – Добрич, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. К. П., починал при произшествие на 14.10.2016 г., вследствие използването на специализирана селскостопанска техника за товаро-разтоварна дейност /МПС/, подробно индивидуализирана, управлявана от Т. М. А., застрахована по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като касаторът е осъден да заплати на последното съдебно-деловодни разноски – 4 330 лв. за първоинстанционното и 3 930 лв. за въззивното производство. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че в случая не се касае до пътнотранспортно произшествие и при злополуката телескопичният товарач не е извършвал дейност като транспортно средство, а дейност по товарене и разтоварване на бали, при което е използвана само подемната му сила. Релевира се неправилно приложение от страна на съда на решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16, с оглед липсата на идентичност на казусите. Моли се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските за всички инстанции. Искането за достъп до касация се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/ Застраховката „Гражданска отговорност“ на селскостопанска техника – челен товарач покрива ли имуществени и неимуществени вреди, причинени при движението й извън пътищата, предназначени за обществено ползване с поставен товар в предната част; 2/ Представлява ли пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6 т.30 от ЗДвП събитие, при което използвана селскостопанска техника чрез движение напред причинява щети с носения в предната си част товар; 3/ Предвид разпоредбата на чл.633 ГПК, по смисъла на направените тълкувания с Решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16, само подемна сила на двигателя ли се използва, когато селскостопанска техника се движи с товар и налице ли е извършване на транспортна дейност, когато събитието е причинено от превозно средство – челен товарач при движение на преден ход с поставен товар отпред. Поддържа се, че по първите два въпроса липсва практика на ВКС и разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по третия въпрос се твърди противоречие с акт на Съда на Европейския съюз, а именно цитираното по-горе решение. В допълнение касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на застрахователното дружество със становище, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане, евентуално – че е неоснователна. Претендират се разноски за настоящата инстанция в размер на 2 950 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 14.10.2016 г. в нива, находяща се в землището на [населено място], [община], при извършване на товаро-разтоварни дейности със специализирана селскостопанска техника /телескопичен товарач/, марка FARESIN, модел HOULOTTE, рег.№ ТХ 09784, управлявана от Т. М. А., е причинена смъртта на М. К. П. – баща на ищеца. И двете лица са извършвали възложена им от работодателя дейност по товарене, разтоварване, транспортиране и стифиране на пресовани бали от слама. При злополуката, на предните рога на товарача, управляван от св. А., е имало 4 броя стифирани бали със слама, при поставянето на които до други бали, е извършено притискане на тялото /снагата, корема и крайниците/ на пострадалия П., довело до механична асфикция /задушаване/ и смърт. Според комплексната САТМЕ, по неизяснени причини пострадалият се е озовал на пътя на товарача, натоварен с 4 бали, при движението му напред, до останалите стифирани бали, като водачът на товарача не е имал видимост пред себе си, поради размерите, характера и ниското разположение на високия товар спрямо нивото на терена, и не е можел да предотврати произшествието. Това би било възможно само при наличие на страничен човек, който да указва на водача на товарача за наличието на опасност при движението му. Вещите лица не са установили дали и кога пострадалият е възприел товарача и имал ли е възможност да реагира, за да избегне съприкосновението. Съставът на въззивния съд е приел за безспорно установено и това, че към момента на злополуката е съществувало валидно правоотношение между ответното дружество и собственика на специализираната селскостопанска техника по сключен договор за застраховка „ГОА“, обективиран в полица № BG/01/115002900270/25.11.2015 г. със срок на валидност – 12 месеца. От правна страна съдът е съобразил разпоредбата на чл.477 ал.1 КЗ относно обекта на застраховане, а именно - гражданската отговорност на застрахованите лица за причинени от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят. Съобразил е и разпоредбата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, съгласно която пътно-транспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Въз основа на посочените норми и установения по делото механизъм на произшествието въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че случилото се не е ПТП по смисъла на закона, тъй като телескопичният товарач не е извършвал дейност като транспортно средство, а за товарене и разтоварване на бали, поради което е използвана само подемната му сила. В подкрепа на този извод съставът на апелативния съд е цитирал и Решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16 по преюдициално запитване за тълкуване на чл.31 § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, съгласно което понятието „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира двигателна сила. С оглед гореизложеното въззивният съд е заключил, че настъпилата злополука не представлява застрахователно събитие с покрит от застраховката риск и поради това не е необходимо да бъдат обсъждани вината на застрахования водач, твърдяните неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на исканото касационно обжалване, поради следното: Първият формулиран въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма нужното значение за резултата по делото, тъй като съдът не е отрекъл възможността застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да покрива вреди, причинени от селскостопанска техника при движението й извън пътищата, предназначени за обществено ползване, със или без поставен товар; и не разрешаването на този въпрос е довело до крайния извод на въззивния съд за липса на покрит застрахователен риск по смисъла на закона. Останалите два въпроса са изцяло относими към обосноваността и съответно правилността на изводите на съда относно това, че при настъпване на произшествието превозното средство /челен товарач/ не е извършвало транспортна дейност, а такава по разтоварване на бали и следователно в конкретния случай е използвана само подемната му сила, респективно, че случаят е идентичен с този, по който е постановено решение от 28.11.2017 г. на СЕО по дело С-514/16. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, годен да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда за неговия изход, но не и значението му да се ограничава до правилността на решението, до възприемането на фактическата обстановка, обсъждането на събраните по делото доказателства и законосъобразността на формираните изводи. Проверката за обоснованост и законосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт се извършва едва при разглеждането на касационната жалба по чл.290 ГПК. Когато формулираните от касатора въпроси представляват единствено основания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, те не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Отново според цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд е обвързан от него и може само да го уточни или преформулира. Затова липсата на правен въпрос, удовлетворяващ общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК, представлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо съдът да се произнася относно наличието на допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава. Не се доказва и основанието за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Квалифицираната форма на неправилност по смисъла на горната разпоредба се изразява или в приложението на несъществуващ, отменен или изменен закон /в несъответната му редакция/, или в превратното приложение на закона – не в смисъла, който следва от него, или в особено грубо нарушение на правилата на формалната логика при обосноваване на съдебния акт, като тези пороци следва да са пряко установими от неговото съдържание. В конкретния случай такива пороци не се твърдят, нито се констатират от съда, като позоваването на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК се прави единствено с оглед изложените в касационната жалба основания по чл.281 т.3 ГПК. Последните обаче не удовлетворяват изискването да са очевидни и затова не са релевантни за производството по чл.288 ГПК. При този резултат от спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата му в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 2 950 лв. и представляващи надлежно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на № 5/12.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 106/2021 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД сумата 2 950 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: