Ключови фрази
Иск за определяне мерки за лични отношения между баба, дядо и внуци * лични отношения между родители и деца * интерес на детето


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 672

гр.София, 18.10.2010 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Б. И.

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д.№ 914/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 668/ 17.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 914/ 2010 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски градски съд № 268/ 30.07.2009 г. по гр.д.№ 569/ 2008 г. С решението въззивният съд отхвърлил молбата на Н. С. О. и А. И. О. против Д. Е. Т. молба по чл.70 ал.2 от СК (отм.) за определяне на режим на лични отношения между Н. и А. О.и и внукът им А. В. О..
Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по въпроса от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения между това дете и неговите баба и дядо. В обжалваното въззивно решение е прието, че тъй като бабата и дядото (касатори в настоящето производство) били активната страна в провокирането на сериозни конфликти между тях и майката на детето (ответницата по касация Д. Т.), то не било в интерес на детето да се среща с баба си и дядо си. В решения на ВКС по гр.д.№ 1948/ 2008 г. и гр.д.№ 5358/ 2007 г. е прието, че основен критерий за интересите на детето са отношенията между него и бабата и дядото, а не отношенията на последните с родителите.
На основание чл.291 от ГПК настоящият състав възприема като правилна практиката, обективирана в цитираните решения на ВКС. Интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него.
След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на Н. и А. О.и следното:
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил мотиви според които не поставя под съмнение възможностите на ищците (сега касатори) да се грижат за малолетното дете А., но че контактите с него биха навредили на интересите му, тъй като отношенията между бабата и дядото и майката на детето са силно конфликтни. Правилно е обратното – когато бабата и дядото имат положително отношение към детето, способни са да се грижат за него и не му вредят, на тях следва да им бъде осигурена възможност за лични отношения, без оглед на това, че с майката на детето са в сериозен конфликт. Съображенията, че конфликтите между бабата и дядото и майката влияят негативно върху психиката на детето не водят до извод, че бабата и дядото следва да бъдат лишени от право на личен контакт, а само до извод, че този контакт трябва да бъде регламентиран така, че да препятства възможността за негативно въздействие върху детето. Приетото в обратния смисъл от въззивния съд съставлява нарушение на закона и е основание за касиране на решението, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяна на атакуваният съдебен акт делото следва да бъде решено от настоящата инстанция.
От фактическа страна е установено, че малолетният А. О. е роден на 13.11.2006 г. в гр.София, от баща В. Н. О. (син на касаторите) и майка Д. Е. Т. (ответница по касация). Родителите на детето имали семейното си жилище в ж.к.”Гоце Д.” в гр.София, близо до тях живеели и касаторите. Като баба и дядо на детето, касаторите полагали грижи за него, помагали на младите родители и поемали целодневното обгрижване на детето при необходимост. През есента на 2007 г. отношенията между ответниците по касация се влошили дотолкова, че те се разделили. Д. Т. с малолетното дете напуснала семейното жилище и отишла да живее при майка си в ж.к.”Младост”. Това сериозно влошило отношенията между нея и касаторите, които проявили прекомерна настойчивост да контактуват с детето, включително по начин, който е неприемлив за нормалното човешко общуване. По реда на ЗЗДН са издадени на 30.07.2009 г. и на 17.10.2009 г. (и са влезли в сила) две заповеди за защита, с които на касаторите е забранено да се доближават на разстояние по-малко от 100 м до ответницата по касация и детето. По делото обаче няма никакви данни бабата и дядото да вредят на детето. До раздялата на родителите те са полагали грижи за детето и никой не твърди тези грижи да са били неадекватни или вредни за детето. Социалните доклади, приложени по делото след проведено от социалните работници анкетиране, сочат, че касаторите имат качества да се грижат за детето, че имат подходяща обстановка за това и че е в интерес на малолетния да не прекъсва контактите със своите баба и дядо. Вярно е, че касаторите са се държали грубо и безпардонно с ответницата при опита си да осъществят против волята й контакт с детето и да го вземат при себе си. За това си поведение обаче те са надлежно санкционирани по реда на ЗЗДН и след издаване на заповедите за защита няма данни за рецидив. От друга страна, съдът вече изложи съображения, че конфликтите между бабата и дядото от една страна и майката от друга не могат да бъдат основание да се откаже на бабата и дядото правото на лични отношения с детето, щом по отношение на него няма основания поведението им да се счита за укоримо или опасно. Понеже по делото е очевидно, че доброволно страните няма да се споразумеят за режима на лични отношения на бабата и дядото, такъв следва да бъде регламентиран от съда. При определяне на мерките съдът държи сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на детето с роднините, без обаче да натоварват прекомерно детето и родителят, който го отглежда и възпитава. Следва да се има предвид, че бабата и дядото са в добри отношения с бащата на детето, че последният също има право на лични отношения и че може да осигурява при осъществяването на това право да участват и родителите му. При тези съображения на бабата и дядото следва да се даде възможност за контакт един път месечно, в който да вземат детето при себе си, както и една седмица през лятото, несъвпадаща с редовния годишен отпуск на майката. Възрастта на детето понастоящем е такава, че не е необходимо контактите да се извършват в присъствието на майката. Няма и нужда от специално наблюдение или контрол на процеса по осъществяване на мерките, тъй като отношенията на бабата и дядото с детето нито са конфликтни, нито са опасни за развитието му.
При този изход на спора за разноските за производството в трите инстанции следва да се възложат в тежест на ответницата.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 268/ 30.07.2009 г. по гр.д.№ 569/ 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
По молбата на Н. С. О., ЕГН xxxxxxxxxx и А. И. О., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес гр.София, ж.к.”Гоце Д.”, № 114, вх.В, ет.1, ап.2, против Д. Е. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.София, ж.к.”Младост”, бл.419, вх.Г, ет.8, ап.22 и В. Н. О., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.София, ул.”Деян Б.” бл.1 ет.10 ап.40, О П Р Е Д Е Л Я следните мерки на лични отношения между Н. С. О. и А. И. О. от една страна и от друга – малолетният им внук А. В. О., ЕГН xxxxxxxxxx: Н. и А. О.и ще имат право да вземат със себе си детето А. О. всяка първа събота на календарния месец от 10 до 18 часа, както и седем дни през лятото, несъвпадащи с редовния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д. Е. Т. два заплати на Н. С. О. и А. И. О. сумата 523 лв (петстотин двадесет и три лева) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: