4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 890 София, 07,12,2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 688 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 28588/29.VІІ.2010 г. на „В. стр-Д” АД /в н/ - гр. Д, подадена против въззивното определение № 2190 на Варненския ОС, ТК, от 19.VІІ.2010 г., постановено по ч. т .д. № 1160/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 6209/23.ІV.2010 г. на Районен съд-Варна по ч. гр. д. № 5088/09 г.: за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20097190400276 по описа на ЧСИ Ст. Я. с № 716 по регистъра на К., предприето въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и издаден въз основа на нея изп. лист за вземане в размер на 4 900 000 лв. в полза на „Т. Л.” АД-гр. Варна. Оплакванията на търговеца частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение, предвид наличие на основанията по чл. 281, т.т. 2 е 3 ГПК за неговото обезсилване, респ. отменяване. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос за възможността спиране на изпълнението в заповедно пр-во - при наличие на веднъж прието от въззивния съд възражение, да може да се постанови от първостепенния съд. Посочени са в тази връзка две определения на отделни състави от първото отделение на ТК на ВКС: 1/ Опр. № 293/22.V.2009 г. по ч. т. дело 285/09 г. и 2/ Опр. № 521/28.VІ.2010 г. по ч.т. д. № 504/10 г. Според търговеца частен касатор същият процесуалноправен въпрос „безспорно” бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „Т. Л.” АД – Варна писмено е възразило чрез процесуалния си представител както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Варненския ОС, частната жалба на „В. стр-Д” АД /в н/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалвания съдебен акт. В процесния случай доводите на търговеца частен касатор са били, че първостепенният съд се е произнесъл „извън компетентността си”, а като е потвърдил определението му въззивният съд бил възпроизвел порока на първия съдебен акт. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. С атакуваното определение ОС-Варна се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първостепенния съд по чл. 420, ал. 3 ГПК - за спиране на принудителното изпълнение, предприето въз основа на издадена заповед по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, което обаче е било постановено в изпълнение на задължителни за районния съдия указания, дадени му в извънинстационно пр-во по реда на чл. 423, ал. 4 ГПК с предходното определение на Варненския окръжен съд № 2840 от 19.ХІІ.2009 г. по ч. т. дело № 1404/09 г.: „за продължаване разглеждането на делото от първоинстанционния съд, вкл. и на подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 ГПК.” Следва да се имат предвид двете последни новели на чл. 423 ГПК, въведени със ЗИДГПК (ДВ, бр. 50 от 30.V.2008 г., но в сила от 1.ІІІ.2008 г.), които разграничават начина на процедиране на въззивния съд, сезиран пряко с възражение срещу издадена заповед за изпълнение според това дали последната е по чл. 410 ГПК или тя е по чл. 417 ГПК, т.е. въз основа на документ. При веднъж прието от него възражение, в правомощията на въззивния съд сам да спре принудителното изпълнение когато то е било предприето въз основа на заповед по чл. 410 ГПК /арг. чл. 432, ал. 3, изр. 2-по ГПК/ - не и въз основа на такава по чл. 417 ГПК, каквато е процесната от 27.VІІ.2009 г., издадена въз основа на запис на заповед /т.е. по т. 9 на чл. 417 ГПК/ за сума в размер на 4 900 000 лева. При изричното разпореждане в текста на чл. 423, ал. 4 in fine ГПК, че в продължаващият първоинстанционното производство районният съдия е този, който следва да разгледа и съдържащото се във възражението, депозирано през въззивния съд, искане по чл. 420, ал. 2 ГПК, компетентността на последния но може да се поставя под съмнение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2190 на Варненския окръжен съд, ТК, от 19.07.2010 г., постановено по ч. т. дело № 1160/2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2