4 Р Е Ш Е Н И Е № 774/10 София, 07.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 304/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 890 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 244 от 31.10.2008 г. по в. гр. д. № 251/2007 г. на Ловешкия окръжен съд. Касаторите Л. И. К. и М. И. П. поддържат, че са налице касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Общината [населено място], държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Институтът по планинско животновъдство и земеделие /ИПЖЗ/ [населено място], не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено решение № 188 от 11.06.2007 г. по гр. д. № 143/2006 г. на Троянския районен съд и е отхвърлен иск за установяване на грешка в кадастралната основа на действащия план от 1980 г., в който имот пл. № 41 от кв. 1 при граници: имот пл. № 42, имот пл. № 40, долчина и улица, целият с площ от 1 600 кв. м., не е отразен с границите му по плана от 1964 г. Въззивният съд приел, че спорният имот, който за първи път е включен в регулационния план на населеното място през 1964 г. като част от парцел XIV-за Селскостопански техникум, е променил предназначението си и е загубил характеристиката си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ. Собствениците, притежавали такива земи, съответно техните наследници, не могат да възстановят собствеността си в реални граници в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - застроена земя за жилищно строителство като комплекс от строителни дейности: паркинги, площи за озеленяване, улици и др. Затова и установителният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е неоснователен и недоказан, въпреки наличието на решения на поземлената комисия № 19275/2002 г. и № 18202/2002 г., издадени след отмяна на отказите с влезли в сила решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 160/2001 г. и гр. д. № 2/2002 г. на Троянския районен съд. На следващо място съдът приел, с оглед заключенията на техническата експертиза, че е невъзможно обособяването на самостоятелен парцел. Извършено е застрояване, а площта извън прилежащата площ към 4-етажния жилищен блок на И. по планинско животновъдство и земеделие [населено място], е отредена за озеленяване и улица. Въззивният съд изложил и съображения, че с влизане в сила на заповедта за одобряване на дворищнорегулационния план от 1964 г., с който спорният имот е включен в парцел XIV от кв. 1 и отреден за селскостопански техникум, собствеността е била придобита от държавата. П. се е и на акт за държавна собственост № 1113 от 05.09.1972 г., според който имотът е одържавен със заповед № XII-3114 от 11.09.1959 г. на М. и протокол от 09.10.1959 г. Затова и реституцията е следвало да се търси по друг ред. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за съотношението между решението по иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралния план и процедурата по чл. 11 ППЗСПЗЗ за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии. В исковата молба и допълнителните изложения към нея ищците са посочили, че спорният имот им е възстановен с решения на поземлената комисия, но не е попълнен в кадастралната основа поради отказа на ответния институт да подпише акт за непълноти и грешки. Затова са предявили установителния иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Правната възможност за възстановяване на имот в границите на урбанизирана територия, части от който попадат в урегулиран поземлен имот и в терен, предназначен за обществени мероприятия и комплексно жилищно строителство, е предвидена изрично в ЗСПЗЗ и в Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/. Ограничението за възстановяване е в зависимост от проведеното застрояване, като в случаите на предвидено, но непроведено строителство, не съществува законова пречка за възстановяване на имота. Наличието на предвиждания на влязъл в сила регулационен план, когато планът не е приложен, също не съставлява такава пречка. Правният ред за определяне на границите на подлежащата на възстановяване част /части/ от имота е установен в ППЗСПЗЗ - чл. 11 и сл. Съгласно чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 11, за установяването им се изработва помощен план със съответното съдържание. Предназначението на този план е да се идентифицират претендираните имоти по местонахождение, площ и съседи, тъй като само така може да се определи каква част от тях е застроена, респективно каква е свободна от застрояване. Решенията по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост не изключват нито процедурата по чл. 11 ЗСПЗЗ за имоти в границите на урбанизираните територии, нито процедурата по ЗКИР за попълване на одобрения кадастрален план при наличие на спор за материално право. Това е така, защото уважаването на иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е предпоставка да бъде довършена процедурата по възстановяването на земеделската земя в случай, че не е проведена процедурата по чл. 11 вр. чл. 13а ППЗСПЗЗ, необходима с оглед местонахождението на претендирания имот - в границите на урбанизирана територия, и в която следва да се определят застроената и свободната площ от имота. Приложимостта на правилата за изменение на действащ кадастрален план, които са уредени като единствена законова хипотеза в чл. 53 ЗКИР, в процедурата по възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, е утвърдено в съдебната практика положение /напр. р. № 526 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о./. Ищците в настоящото производство претендират да им е възстановено правото на собственост върху части от един имот с обща площ от 1 600 кв. м., находящ се в местността “Буковец” в землището на [населено място], понастоящем в строителните граници /в границите на урбанизираната територия/. Видно от заключенията на техническите експертизи, този имот е идентичен с имот пл. № 41 от кв. 1 по плана от 1955 г. и от 1964 г., който е придобит от ищците при равни права по дарение с н. а № 49 и № 50 от 02.12.1976 г. След включването на имота в регулационния план на населеното място през 1964 г., са последвали изменения и преотреждания за различни мероприятия през 1971 г. /когато спорният имот не е засегнат/, през 1980 г. /по този план имотът не е заснет/ и през 2006 г. Построен е 4-етажен жилищен блок на ответния институт, реализирани са улица и озеленяване, а 720 кв. м. от имота са извън регулация. Тези данни по делото, съпоставени с решенията по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и приложените към тях скици, от които е видно, че възстановяването се отнася за цялата площ на имот пл. № 41 по плана от 1955 г. - 1 600 кв. м., налагат да се приеме, че процедурата по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР действително има значението на предпоставка за приключване на процедурата по възстановяването на земеделска земя, като в последващото производство по реда на чл. 11 вр. чл. 13а ППЗСПЗЗ ще се определи свободната от мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ площ, която да бъде възстановена в стари реални граници. Следва да се има предвид, че ирелевантно за възстановяване на собствеността е обстоятелството дали имотът отговаря на изискванията за минимални размери на повърхност и лице на урегулиран поземлен имот. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и правилникът за неговото прилагане не препращат към съответните разпоредби на благоустройственото законодателство и не поставят процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в зависимост от спазване на съдържащите се в тях изисквания. Уважаването на иска за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа е предпоставено на първо място от положителното установяване на претендираното от ищците право на собственост към релевантния за спора минал момент. Въззивният съд е преценил доказателствената сила на нотариалните актове за дарение от 1976 г. с оглед на целия доказателствен материал и преди всичко на данните в акта за държавна собственост от 1972 г. За да се приеме обаче, че правото на собственост е било изгубено от праводателката на ищците поради придобиването му от държавата /чл. 99 ЗС/ и затова и не е придобито от тях самите, следва да се установи одържавяване на основание национализационен или благоустройствен закон. Според заключението на вещото лице инж. К. К. /л. 76-77 от първоинстанционното производство/ няма данни за отчуждаване на имота по благоустройствените закони. При това положение е следвало да се провери, при необходимост с помощта на вещо лице, наличието на идентичност между спорния по делото имот и този, предмет на акта за държавна собственост, и основанието за предоставянето му за ползване, като държавен поземлен и държавен горски фонд, на Опитната станция [населено място]. Не е изяснено и дали са относими към изследвания въпрос данните за предоставяне на земя за ползване на ответния И. по планинско животновъдство и земеделие на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47 ППЗСПЗЗ, съдържащи се в заповед № УЗ-00-127 от 26.10.1992 г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост. В обобщение, налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 244 от 31.10.2008 г. по в. гр. д. № 251/2007 г. на Ловешкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: