2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 София, 15.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 561/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. А. Г. В. е подал частна касационна жалба срешу определение № 19483 от 30.12.2011 г. по ч. гр. д. № 6397/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 24.01.2011 г. по гр. д. № 2414/2011 г. на Софийския районен съд за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен. По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Предявен е от Ал. В. срещу С. /СДВР/ за установяване неистинност на протокол за пътнотранспортно произшествие № 1373088 от 02.12.2010 г., съставен от органи на Пътна полиция при СДВР, в частта, в която е изложена схемата на произшествието, определена е виновността за възникването му, и при условията на евентуалност - за неистинност на протокола в частта, в която са описани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за възникналото пътнотранспортно произшествие. Въззивният съд приел, че протоколът за пътнотранспортно произшествие не е официален документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него констатации по причината за настъпване на произшествието. Наред с това ангажирането на административнонаказателната отговорност на виновния водач се основава не на оспорения протокол, а на съставен въз основа на него акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Що се отнася до хипотетичната възможност да бъде ангажирана ограничената имуществена отговорност на ищеца по реда на чл. 210 вр. чл. 207 КТ от страна на работодателя му, в рамките на образувано производство по чл. 210, ал. 3 КТ той може да оспори верността на отразените в протокола факти и обстоятелства като основание на отговорността му и чрез това оспорване да постигне целения с подадената искова молба резултат. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси: 1. допустимо ли е предявяване на иск за установяване неистинност на протокол за пътнотранспортно произшествие по чл. 124, ал. 4 ГПК в отделно самостоятелно исково производство, въпреки наличието на правна възможност документът да бъде оспорен по реда на чл. 193 ГПК инцидентно в дадено съдебно производство при висящ съдебен спор; 2. налице ли е правен интерес от предявяване на този иск за лицата-водачи на моторни превозни средства /МПС/, вписани в протокола като участници в движението по повод на конкретно възникнало пътнотранспортно произшествие; 3. съдебен акт, който не е издаден в законоустановената форма, нищожен ли е; ако е така, при прогласяване на нищожността му следва ли делото да се върне на постановилия го съд за постановяване на надлежен съдебен акт в законоустановената форма; липсата на мотиви в един съдебен акт основание ли е да се счита, че не е спазена установената в процесуалния закон форма; 4. протоколът за пътнотранспортно произшествие има ли материална доказателствена сила и свидетелствуващ ли е по своята същност документ, когато е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, на място при възникнало произшествие и изявленията в протокола са направени от това длъжностно лице. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че на първо място следва да разгледа въпроса за валидността на съдебния акт, от чието разрешение зависи произнасянето по останалите въпроси. Въпросът за нищожността на един съдебен акт е изяснен в трайната и последователна съдебна практика и в правната теория. В разглеждания случай не се установява с обжалваното определение въззивният съд да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт или да е разгледал спора и постановил определението в незаконен състав, а съдебният акт е материализиран в надлежната писмена форма и е подписан от членовете на съдебния състав, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Всъщност, конкретните съображения в частната касационна жалба, които мотивират становището за нищожност, се отнасят до първоинстанционния съдебен акт. Той, обаче, не е предмет на касационното обжалване. Такъв е съдебният акт, постановен от въззивния съд, а в случая не е налице вероятна основателност на довода за нищожност на въззивното определение. Ето защо този въпрос не обосновава допускане на частната касационна жалба за разглеждане по същество. По въпроса за доказателствената сила на протокола на пътнотранспортно произшествие и какъв вид документ е той, с приложението са представени решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ІІ-то г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, и решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на същото отделение, постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. /Останалите съдебни актове не са представени и не са посочени с пълните им данни, поради което и съдът не може да се произнесе дали обжалваното определение им съответства/. В тях е прието, че се касае за официален свидетелствуващ /удостоверителен/ документ, който се ползва с формална и материална доказателствена сила, но е посочено, че съдът, разглеждащ искове за обезщетяване на вреди от произшествието, следва непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса и да изследва механизма на пътнотранспортното произшествие. Тъй като представените съдебни актове разглеждат въпроса за доказателствената сила на документа, но не и за допустимостта на самостоятелно предявен иск за установяване неистинност на протокол за пътнотранспортно произшествие, то според настоящия състав на Върховния касационен съд произнасянето по поставения въпрос се налага с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси №№ 1, 2 и 4 по приложението. Трайната съдебна практика, илюстрирана и с представените от жалбоподателя решения, както и правната теория безпротиворечиво приемат, че протоколът за пътнотранспортно произшествие е официален свидетелствуващ документ. Съставя се за всяко посетено от съответните служби за контрол на движението по пътищата пътнотранспортно произшествие, от което са възникнали материални щети. В това си качество той е част от производството по установяване състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, пораждащ отговорност на причинилия произшествието водач на превозно средство. Като официален свидетелствуващ документ протоколът за пътнотранспортно произшествие се ползва с обвързваща доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, предмет на удостоверителното изявление на съставителя /чл. 143, ал. 1 ГПК-отм., чл. 179, ал. 1 ГПК-нов/. Верността на отразените в него факти, констатирани от длъжностното лице, може да бъде оспорена чрез възражения пред административнонаказващия орган срещу акта за установяване на административно нарушение и съответно - чрез жалба срещу издадено наказателно постановление, както и в рамките на процедура по прилагане на принудителни административни мерки. Обвързващата доказателствена сила на протокола за пътнотранспортно произшествие може да бъде оборена и чрез оспорване на неговата истинност по исков път чрез установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Такъв иск ще е допустим, въпреки наличието на правна възможност документът да бъде оспорен от лицата - водачи на превозни средства, вписани в протокола като участници в пътнотранспортно произшествие, по реда на чл. 193 ГПК инцидентно в дадено съдебно производство при висящ съдебен спор. За да може, обаче, решението по този иск да бъде противопоставено на страна, която черпи от този документ изгодни за себе си правни последици, установителният иск следва да бъде насочен срещу нея. В противен случай то не я обвързва, а целта на производството по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е именно да разреши със сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на документа в отношенията между страните по гражданскоправния спор, за който този документ е от значение. По частната касационна жалба: Въззивният съд неправилно е приел, че документът не е официален и не се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което е ненужно и безпредметно в отделно производство да бъде установена неверността на преценката на длъжностното лице относно причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Въпреки това в крайна сметка изводът за недопустимост на предявения иск е правилен. Това е така, защото в случая искът е насочен срещу Столичната дирекция на вътрешните работи. В качеството му на орган, чиито длъжностни лица са съставили документа, ответникът не е страна в материалното правоотношение, породено от настъпването на пътнотранспортното произшествие. Затова за ищеца липсва правен интерес от провеждането на установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК по отношение на този ответник. Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. В случая такъв интерес не е налице и правилно съдът е прекратил производството като недопустимо. В обобщение, обжалваното въззивно определение е правилно по крайния си резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 19483 от 30.12.2011 г. по ч. гр. д. № 6397/2011 г. на Софийския градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение№ 19483 от 30.12.2011 г. по ч. гр. д. № 6397/2011 г. на Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: