9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 05.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1616 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Александров и сие“ ООД срещу решение № 30/20.01.2021 г. по в. т. д. № 2167/2020 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 493/2020 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от „Александров и сие“ ООД срещу „Крамекс“ АД искове с правно основание чл. 74 ТЗ, касаещи решения на общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД от 14.08.2019 г. за освобождаване членовете на съвета на директорите поради изтекъл мандат; определяне на членствен състав на съвета на директорите от три лица и избор на нов състав на съвета на директорите.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно постановено. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. II и предл. III ГПК и както и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Относно задължението на съда да се произнесе по въведените в жалбата основания.“
2. „Относно правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация.“
3. „Относно съдържанието на писмените материали и съответствието им с разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ТЗ за вземане на информирани решения по всички точки от дневния ред.“
Заявява се становище, че въззивният състав се е отклонил от съдебна практика, намерила израз в решение № 63/2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II ТО, решение № 145/2021 г. по т. д. № 2739/2019 г. на I ТО, решение № 31/2021 г. по т. д. № 1919/2020 г., решение № 5/2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II ГО, гр. д. № 127/2010 г. на IV ГО, решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. IV ГО, решение № 187/2016 г. по т. д. № 1514/2014 г. на II ТО, както и задължителна практика, обективирана в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено или отменено с произтичащите от това последици.
От ответника по касация не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявени от „Александров и сие“ ООД срещу „Крамекс“ АД претенции с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения, взети от общото събрание на акционерите в дружеството на датата 14.08.2019 г., а именно – за освобождаване на всички членове на съвета на директорите поради изтекъл мандат, за неприемане на решение членственият състав на съвета на директорите да бъде от петима души и приемане на решение той да остане в състав от трима души, както и за избор на нов състав на съвета на директорите. Основанията, на които се претендира незаконосъобразност на решенията, са противоречие с повелителни норми на закона относно свикване и провеждане на общото събрание, тъй като : 1. поканата не съдържа конкретни проекти за решения по обявения дневен ред, нито пък съдържа точно отразяване на дневния ред, по който е било проведено общото събрание – нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ; 2. взетите решения не съответстват на проектите по поканата, а са по въпроси, невключени в дневния ред и при липса на възможностите по чл. 223а и чл. 231 ТЗ; 3. решенията не са взети с изискуемото мнозинство съгласно предвиденото в устав и ТЗ; 4. общото събрание на акционерите е свикано от нелегитимен състав на съвета на директорите.
С акта по същество на Софийски градски съд атакуваните решения са отменени поради свикване на събранието от нелегитимен състав на съвета на директорите и поради нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ поради липса на конкретизация в оповестения дневен ред дали членовете на управителния орган ще бъдат гласуване ан блок и в какви възможни конфигурации или поотделно.
За да постанови своето решение, съставът на Апелативен съд София е преценил, че исковете за отмяна на решенията поради свикване на общото събрание от нелегитимен състав на съвета на директорите са заявени след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, поради което ги е счел за недопустими. Направил е позоваване на решение № 109/25.06.2010 г. по т. д. № 860/2009 г. на II ТО, ВКС и е посочил, че не дължи произнасяне по тези искове.
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, с които са приети за безспорни част от релевантните по делото обстоятелства. Ищецът е акционер в ответното дружество като притежател на 110 704 бр. поименни акции от капитала му, с които е вписан в книгата на акционерите. На 04.04.2019 г. е проведено заседание на съвета на директорите, на което е взето решение за свикване на извънредно общо събрание на 29.07.2019г. в седалището на дружеството при дневен ред: 1.Освобождаване на всички членове на съвета на директорите поради изтекъл мандат с проект за решение: „Общото събрание на акционерите освобождава като членове на съвета на директорите К. П. И., Е. С. У. и „Александров и сие“ ООД поради изтекъл мандат“; 2. Определяне броя на членовете на съвета на директорите на „Крамекс“ АД съгласно чл. 14, ал. 1 от устава на дружеството с проект за решение: „Общото събрание на акционерите на основание чл. 14, ал. 1 от устава на дружеството определя брой на членовете на съвета на директорите на „Крамекс“ ООД от 5 души“; 3. Избор на нови членове на съвета на директорите с проект на решение: „Общото събрание на акционерите приема предложението на съвета на директорите за избор на нов съвет от 5 души в състав: М. С. А. - икономист, С. Е. Н. – адвокат, К. П. И. – икономист, „Александров и сие“ ООД и П. С. Александров – икономист. С решението са приети материалите за общото събрание на акционерите /които представляват писмено представяне на всеки от предложените членове на съвета на директорите, съдържащи данни за образование, дейност, квалификация и др./, като в протокола е посочено, че същите следва да са на разположение на акционерите. Изготвена е покана със съдържание съгласно решението на съвета на директорите. В нея е записано, че всички писмени материали по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството в [населено място], [улица], всеки работен ден от 9.00 ч. до 14.00 ч. При липса на кворум общото събрание на акционерите е определено да се проведе на 14.08.2019 г. от 11 ч. на същото място и при същия дневен ред съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 3 ТЗ и чл. 12 от устава на дружеството. Поканата е публикувана в ТР по партидата на дружеството в изпълнение изискването на чл. 223, ал. 3 ТЗ. Такова е проведено на 14.08.2019 г. На събранието са присъствали /представлявани/ петима от акционерите на дружеството, между които и ищецът.
След самостоятелен анализ на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е формирал извод, че към датата на общото събрание капиталът на „Крамекс“ АД е бил разпределен по следния начин : „Александров и сие“ ООД – 110 704 бр. поименни налични акции, „Роуд дизайн“ ЕООД с 110 704 бр. поименни налични акции и 178 физически лица, притежаващи общо 9 341 бр. поименни налични акции. В резултат на това е счел за неоснователни твърденията на ищеца, че е притежавал по-голям обем права от записаните в присъствения лист на процесното общо събрание, доколкото по делото той не е ангажирал доказателства за предходно придобиване от „Радино“ АД на безналични акции в размер, над посочения по реда на ЗППЦК, които впоследствие да са били конвертирани в налични такива и транслирани в патримониума на „Александров и сие“ ООД. Обстоятелството, че ищецът е бил акционер в „Радино“ АД преди ликвидацията и заличаването на това дружество, съдът не е приел за мотивиращо извод относно наличие на правоприемство. Като допълнителен довод решаващият състав е посочил съдържанието на представения по делото Акт за дерегистрация на „Централен депозитар“ АД, удостоверяващ, че в края на 2015 г. безналичните акции на „Радино“ АД вече не са били в негово притежание. Отделно от това, доказаният обем акции, притежавани от ищеца, „Роуд дизайн“ ЕООД и акционерите-физически лица, формира общия размер на капитала на „Крамекс“АД.
Съставът на Апелативен съд София е счел за незаконосъобразни изводите на първостепенния съд за допуснато нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ поради липса на проект за решение в случай на неприемане предложението за увеличен брой членове на новия съвет на директорите от трима на петима. Този си извод съдът е обосновал с разпоредбите на чл. 221, т. 4 ТЗ и чл. 14, ал. 1 от устава на ответното дружество, които предоставят в правомощие на върховния му орган да определя по свое усмотрение броя на членовете в съвета на директорите в рамките на от 3 до 5 члена. Въззивният съд е приел, че въпросът за новия състав на съвета е бил включен в предварително обявения дневен ред на събранието и в резултат на правомерно автономно формирана воля общото събрание не е взело решение за увеличаване броя на членовете му от три на пет. Съдът не е констатирал нарушение при вземане на решението по т.3 от дневния ред. Съобразил е обстоятелството, че за предложените пет лица в офиса на дружеството са били оставени на разположение на акционерите материали, съдържащи данните, изискуеми се от разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ТЗ. Разяснил е, че изискването на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ за посочване на проект за решение по съответния, поставен на обсъждане от общото събрание, въпрос има за цел да бъде осигурена възможност за вземане на информирано решение относно начина на гласуване. Тъй като в закона или устава няма регламентация за гласуване ан блок на членовете на управителния орган, съответно в случая на гласуване е била подложена всяка една от петте кандидатури и са били избрани онези от предложените лица, събрали обикновено мнозинство от гласовете, то въззивният съд е преценил, че не е било допуснато нарушение на сочената от касатора разпоредба на ТЗ. Счел е, че за законосъобразността на взетото решение е достатъчно спазване на изискването, регламентирано от чл. 224, ал. 2 ТЗ относно правото на сведения. За неоснователна е приел тезата, поддържана от ищеца, мотивирайки, че нормата на чл. 235, ал. 1 ТЗ касае дейността по представителство пред трети лица на съвета, но не обосновава гласуване ан блок. Въззивният съд е посочил, че по отношение на решението, взето от общото събрание на акционерите по т.1 от дневния ред /освобождаване на членовете на досегашния съвет на директорите поради изтичане на мандата им/, ищецът не е посочил конкретно нарушение на закона или устава, а от съдържнието на протокола на събранието съдът е установил, че дружеството е гласувало с позитивен вот, при което решението на общото събрание е било взето с единодушие от представения капитал.
Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение, постановено от Апелативен съд София.
Решението на въззивния съд не се явява недопустимо, каквито твърдения са изложени от жалбоподателя. Основание за този извод е фактът, че нито първостепенният съд, нито въззивният съд в съгласие с разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, са се произнесли с отделни диспозитиви по заявените на различни основания искове за отмяна на трите решения, взети от общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД, а са формирали воля за уважаване, респективно отхвърляне на исковете само с оглед броя на атакуваните решения. В рамките на правомощията си, регламентирани от чл. 269 ГПК, въззивният съд е преценил допустимостта на постановеното от Софийски градски съд решение, но, въпреки изложените мотиви за недопустимо заявена претенция, не е постановил изричен диспозитив за обезсилване на решението в частта, с която са уважени искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ на основание свикване на общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД от нелегитимен състав на съвета на директорите. Съставът на Апелативен съд София е постановил непълно решение, но в срока по чл. 250 ГПК ищецът не е депозирал молба за отстраняване на порока. Такова искане не може да бъде изведено от текста на касационната му жалба, тъй като в нея са изложени единствено доводи, сочещи недопустимостта и незаконосъобразността на въззивния акт, но не и такива, относно неговата непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК.
Не се явява изпълнен и съставът на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК дотолкова, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради допуснати от съда процесуални нарушения, които намират своето основание в чл. 281, т. 3 ГПК. В множество свои актове касационната инстанция е имала повод да разясни, че очевидната неправилност на съдебно решение е квалифицирана форма на неправилност, която съдът може да констатира единствено от мотивите на решението без да прави преценка на установените факти и същинска проверка за съответствие на решението с изискванията на процесуалния и материален закон, както и правилата на житейската логика, т. е. очевидно неправилно е решение, което е постановено при приложение на правна норма, която не представлява част от обективното право, или тя е приложена в нейния обратен смисъл, както и решение, постановено при драстично нарушение на основни съдопроизводствени принципи или правила на формалната логика.
Поставените от касатора въпроси под номер едно и две таргетират в твърдяното от него недопустимо произнасяне на въззивния съд по предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, което вече беше обсъдено по-горе. Не е налице соченият порок, доколкото съставът на Апелативен съд София не е формирал воля за отмяна на решението, постановено от Софийски градски съд, в частта по заявеното основание за незаконосъобразност поради свикване на събранието от нелегитимен орган. От мотивите и диспозитива на решението става ясно, че въззивният състав е проконтролирал първоинстанционното решение единствено в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по заявеното нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ.
Третият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не е разрешен в отклонение от практика на касационната инстанция, цитирана от жалбоподателя – решение № 187/2016 г. по т. д. № 1514/2014 г., поради което не може да се приеме за удовлетворен нито общият, нито допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е посочено от касатора, основният спор по делото е дали решението на съвета на директорите, с което е било свикано процесното общо събрание, изисква посочените пет лица на новия състав да бъдат гласувани заедно единствено при взето решение за увеличаване на броя му, или от тези лица могат да бъдат избрани кои да е три при неприемане на това предложение. Спорът не е относно обстоятелството дали за посочените пет лица е имало подготвена информация относно тяхната квалификация, което е предпоставка за формиране на адекватно упражнен вот при гласуването на общото събрание. Наред с това, следва да бъде посочено, че така заявеният спор не намира опора нито в разпоредбите на ТЗ, нито в устава, доколкото в тях липсва изискване за гласуване ан блок на членовете на съвета, което пък да обоснове необходимост от предложения за решения в дневния ред относно петчленен, съответно тричленен състав на съвета на директорите в различни комбинации от по трима души. Твърденията на касатора са и лишени от житейска логика, доколкото е възможно поради пропуск да не бъдат изчерпани всички възможни комбинации в предложението, което пък би блокирало осъществяването на избор въобще, съответно би довело до непопълване състава на управителния орган за продължително време, пораждайки необходимост от провеждане на ново събрание.
Поради липса на сочените от касатора основания за достъп до касация такъв следва да бъде отказан.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/20.01.2021 г. по в. т. д. № 2167/2020 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.