Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
Гр.София, 06 април 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесет и шести март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ПАВЛОВА
В присъствието
на прокурора ГЕБОВ
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 80/2010 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260/16.12.09 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/ , НО,1 състав по В. Н. Д.304/09 г., е изменена присъда № 41/26.06.09 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н. Д.252/09 г., като същата е отменена в частта по отношение приложението на чл.53,б. А НК за отнемане в полза на държавата на л.а. БМВ-320 с ДКН РА 3579 АХ и е постановено, след влизане на присъдата в сила, колата да бъде върната на С. З. С присъдата на ПзОС подсъдимите М. И. , С. М. и Н. З. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.152, ал.4,т.1 вр.ал.1,т.2 вр.чл.20,ал.2 НК и във връзка с чл.63,ал.2,т.2 вр.чл.54 НК за М. и връзка чл.55,ал.1,т.1 НК за другите двама подсъдими, са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от по четири години за всеки, търпими при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип. Тримата подсъдими и конституираните като граждански ответници родители на непълнолетния М. А. и Ф. М. , са осъдени да заплатят на пострадалата К. П. , действуваща лично и със знанието на майка си С, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., като е отхвърлен искът в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
Срещу така постановеното решение са постъпили жалби и от тримата подсъдими, чрез техните защитници, с релевирани оплаквания за присъствие на всички визирани в чл.348,ал.1 НПК касационни основания. Моли се или решението да бъде отменено и подсъдимите-оправдани със съответни последици за гражданските искове, или след отмяна на същото-делото да бъде върнато за ново разглеждане. В допълнителното изложение към жалбата на подсъдимия И се настоява алтернативно да се намали наказанието на този деец и спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.66 НК.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите с изложените в тях основания.
Представителят на ВКП настоява решението на ПАС да бъде оставено в сила.
За същото настоява и повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. П.
Представителят на гражданските ответници заема принципната позиция за недопустимост при конституиране на потърпевшата в качеството й на граждански ищец.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени жалбите и отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Основните касационни оплаквания по жалбите са свързани със съображения за нарушаване на процесуалните правила и материалния закон- чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Погледнати в генерален аспект, доводите касаят неустановеност на поведението на подсъдимите, в частност недостатъчност и противоречивост на доказателства за участие в инкриминираното им деяние, повлияло в неблагоприятен аспект и на правната оценка, която му е дадена. Те са относими към атака на доказателствената преценка с възражения за нейна незаконосъобразност поради престъпване правилата на чл.14 и чл.107,ал.3 и 5 НПК и непълнота на мотивировката /неотговаряне на разпоредбата на чл.339 НПК, доколкото става дума за ревизия на второстепенен съдебен акт/. Финално се настоява на допуснато нарушение на материалния закон, поради порочно формирана съдебна воля.
Упреците към въззивния съд досежно неправилна оценка на доказателствената съвкупност, обосноваваща установеността на извършеното от касаторите и в проекция –неговата правна оценка, са несъстоятелни. ПАС подробно е обсъдил доказателствените източници, набавени пред първостепенния съдебен състав и пред него самия, обмисляйки ги както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. В рамките на своята компетентност той е взел мерки за разкриване на обективната истина. Разискван е всеки поставен от страните проблем. Същата проблематика, като обмисляната при въззивното разглеждане на делото, с малки изключения, е поставена за преценка и от ВКС. И тъй като тя основно засяга оценката на доказателствената съвкупност, повереникът на частните обвинители маркира оплакванията като сочещи на необоснованост. Такава характеристика не е касационно основание, защото в крайна сметка последната инстанция по наказателни дела е инстанция по правото, не и по фактите.
Същевременно обаче, в жалбите на подсъдимите са залегнали аргументи, с които се наблюдава противопоставяне на доказателствената преценка на решаващите съдилища и на направените в нейна връзка изводи по фактологията на вменената престъпна дейност и правната й обосновка. Тези аргументи атакуват в основата си логическата конструкция на мотивировката по съдебния акт, с твърдения за игнориране на определени места, а на други- за превратно тълкуване и изопачаване на годната за ценене доказателствена съвкупност.
На първо място се засяга въпросът за категорично облягане на възприетото от ПАС на депозираните от пострадалата П. показания. Стига се до заключение, че само на тяхна база е постановен осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимите. Последните отричат участието си в инкриминираната им престъпна дейност, което в съобразие с експликирано процесуално поведение може да се приеме и за касатора И. , единственият, който не е давал обяснения пред първостепенния съдебен състав.
К. П. е била 13 годишна към момента на извършване на деянието. В хода на досъдебното и съдебното производство, включително и с връщане на делото за ново разглеждане от първостепенен съд, съгласно решение №66/06.04.09 г.на ПАС, постановено по В. Н. Д.70/09 г., тя е поддържала една и съща позиция касателно своето поведение и това на подсъдимите лица. Разказът й за станалото процесната вечер в никакъв случай не страда от съществени противоречия, които да дискредитират съобщеното от нея. Действително, има известни разминавания, но те касаят детайли, явяващи се неопределящи за установяване на важимата за делото фактология.
В жалбата на подсъдимия З са отбелязани такива разминавания, при сравнение между казаното от П. при разпита й пред съдия в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното такова. Трябва да се отбележи,че решаващите съдилища се ценили показанията на К. , депозирани при повторното разглеждане на делото; тези,дадени от нея при предишно разглеждане на делото пред съд, в определена част, след законосъобразен техен прочит; както и съобщеното при проведени очни ставки с М. и З. по отношение на престъпната деятелност и със свидетелите Д за предходно и следходно деянието държане. Липсва прочит на показанията или на част от тях, дадени от К. на досъдебното производство. Няма как следователно да бъдат обмисляни противоречия в депозираното от едно лице, без значение съществени или не, по материал, неприобщен по надлежен процесуален ред към годната за ценене доказателствена маса- по аргумент от чл.13,ал.2 и чл.104 НПК.
Общо казано, става дума за малолетно момиче /в хода на производството навършило непълнолетие/, което е без опит в пълноценно полово общуване и което към 03.02.08 г. не е достигнало психологическа и емоционална полова зрелост. То обитава едни дом с майка си, свидетелката М, и втория си баща /живеещ на съпружески начала с майката и полагащ грижи и за нейните две деца от предишен брак/. Обяснимо не желае да има неприятности с тях. В този смисъл третираният по време на делото видеоклип, заснет с камерата на джи-ес-ем апарат, за който се твърди, че има компрометиращо за К. съдържание, се явява сериозен мотив тя да излезе от дома си без знание на майка си, за да се види с повикалите я безапелационно трима дейци. Свидетелката е последователна в отстояването на това.
Безусловно, както всъщност са сторили и долустепенните съдилища, и тази инстанция намира,че действително пострадалата е била заплашвана с обстоятелството, че ще бъде уязвена чрез показване на клипа на свидетелката М.становява се по производството, че момичето е възпитавано с чувство на респект към майка си, поради която причина е обясним ужасът му от “излагане” пред нея. Самият подсъдим М. признава в дадените пред ПзОС обяснения за заснемане на “фелацио”, което потърпевшата му е правила във време преди процесната случка. Дали тя е искала да се заснеме този “паметен момент”,както заявява М. , или това е станало въпреки нежеланието й, в каквато насока би могло да се приеме свидетелствуването на П. , е без съществено значение. Важно е принципното познание за съществуването на филмче /свидетелката К. също знае/ с излагащо К. съдържание /особено що се касае да бъде показано на майка й/, което е станало основа на непозволеното от М. излизане на момичето през инкриминираната вечер. Затова, с отказа от страна на въззивния съд за назначаване на техническа експертиза, поискана от защитата на подсъдимия М, експертите по която да направят оглед и да констатират съдържанието на иззетия от този подсъдим телефон, предвид установяване на обсъждания дотук факт, не може да се приеме като съществено нарушение на процесуалните правила, повлияло върху пълноценното реализиране на правото на защита на касатора /обратно се заявява по жалбата на М. /.
По-нататък, несподелима е тезата, лансирана в жалбите на всички подсъдими, че показанията на П. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Наред със събирането на допълнителен относим към производството материал, ПАС е взел отношение и по доказателствените източници, обсъждани от първостепенния съд. В крайна сметка, показанията на момичето не са ценени самостойно и не единствено те са станали основа за осъждане на дейците. Същите са съпоставени с депозираното от свидетелката М като първия човек, разбрал за случилото се след прибирането на К. у дома. Отнесени са към гинекологичните изводи /по дефлорация и изтичане на кръв/ и тези по съдебно-психолого-психиатричните и сексологични заключения, както и към данните за психическото състояние на момичето след деянието. Не може да не се споменат и показанията на свидетеля Д, живеещ на съпружески начала с майката. Той дава сведения както за витаещите слухове за намерения за предприемане на конкретно поведение от страна на подсъдимия З, поради което бил водил разговор с него, така и за стреса на момичето след осъществяване на изнасилването /очевидно технически грешно отразено в жалбата на З. като сводничество/. Всичко казано дава повод и на този съд да приеме установяване на престъпното поведение на касаторите по реда и със способите на НПК.
То не се променя от информацията, наведена от някои свидетелки, които подкрепят подсъдимите. Според тях, К. сама е давала изявления, че майка й я е накарала да говори, че е изнасилена /Китова/ и че нищо не се е случило /Иванова/, както и че била весела в дните веднага след събитието /Китова/.становява се,че момичето се е намирало в кризисен център след осъщественото спрямо нея и „веселостта” й не би могла да бъде констатирана от свидетелките. Отделен е въпросът, че след изминаване на време животът на К. е влязъл в ежедневното си русло,както и трябва да бъде. Стореното спрямо нея не означава,че тя трябва да преустанови човешкото си поведение и да не се поддава на радости, а при изява на обратното, да се счита,че е набедила дейците.
Както вече бе споменато, двама от подсъдимите отричат престъпно поведение, а третият не дава обяснения. Двояката функция на обясненията на обвиняемите лица- като доказателствено средство и средство за защита-съпътствува преценката по всяко конкретно дело. Отричането на извършване на процесното инкриминирано деяние от страна на депозиралите обяснения дейци, не се схожда с останалия събран по делото доказателствен материал и основателно позицията им е счетена за защитна такава.
На трето място, в контекста на обсъжданото, пред ВКС се прави възражение от страна на защитата на М. относно преценката на показанията на разпитаните като свидетели А. и Б. Първият е оперативен работник, който във връзка с изпълнение на служебните си задължения е снемал обяснения от подсъдимите и пострадалата, а втората е инспектор ДПС, ангажиран със случая във връзка с непълнолетието и малолетието на част от замесените лица. Както е приел ПАС, А. и Б. нямат качеството на разследващи органи и по смисъла на чл.118 НПК е допустимо да бъдат разпитани като свидетели. Не може обаче да не бъде преценявана тяхната функция във връзка със собствените им служебни задължения и необходимостта да се занимават със заподозрени в извършване на престъпление лица, без последните да могат да ползуват правата си по НПК, тъй като още не са привлечени като обвиняеми. В този смисъл показанията на обсъжданите свидетели трябва да бъдат обмисляни изключително внимателно и в светлината на всичкия събран доказателствен материал. В случая те свидетелствуват какво привлечените по-късно към наказателна отговорност подсъдими, както и пострадалата, са заявили пред тях, в качеството им на оправомощени с власт лица. Като оставим настрана, че не се установява упражняването на принуда над касаторите и в частност над М. , който твърди в обясненията си пред съд, че е бил принуждаван да подписва обясненията, дадени пред полицията /нямащи процесуален ефект/, показанията на А. и Б. не са доказателствените средства, на основание които е постановена осъдителната присъда. Дори и при тяхното нарочно изключване, релевантните за предмета на доказване доказателствени изводи не търпят промяна.
На четвърто място, долустепенният съд е дал отговори на поставените въпроси, относими както към липсата на кръв по гарнитурата на задната седалка на автомобила, в който е станало изнасилването, така и към неустановяване на кръв от К. по изследваната книжна кърпичка и по бельото й. Те почиват на вярна интерпретация на доказателствата и пред ВКС не се формулират нови съображения, които да се противопоставят на приетата позиция. В жалбата на М. са отправя възражение,че съдилащата по фактите и правото сами са се поставили в ролята на експерти, което не е състоятелно. Въз основа на определени ексепртни изводи,те са извличали фактологически и респективно правни заключения,каквато е основната процесуална задача на съда.
Вярно е обаче изтъкнатото в допълнителното изложение към жалбата на подсъдимия И за откритата кръв под ноктите на подсъдимите. Съгласно приетата по делото съдебно-биологична експертиза, тази кръв е човешка, но липсва достатъчно материал, за да се анализира допълнително от кого произхожда. Не е уточнено за кои дейци ПАС приема поведение, което да налага оставане на следи от кръв от пострадалата под ноктите им, на фона на депозираното от самата пострадала за това кой е опипвал половия й орган след дефлорацията /Марио/. Истината на второ място е, че е некоректно да се отнасят неизяснените следи от кръв към К. , доколкото е приета и съществена липса на кръвозагуба, в съответствие с мнението на вещо лице Т.
Непосредствено след деянието, при прегледа на пострадалата не са констатирани кръвонасядания по крайниците й. В същото време тя твърди,че по-късно на ръката й се е появила “синявица”. Съдът е приел, но защитата на подсъдимия И остро оспорва, че неприсъствието при прегледа на следи от насилие по крайниците на момичето е в зависимост от силата на захващането, наличието на дрехи и не изключва държането без оставянето на увреди. П. твърди за дълготрайно въздействие върху нейната ръка от страна на М. И. , вследствие на което, по отразеното в допълнителното изложение от защитата, трябва да остане кръвонасядане в тази част. Възпроизведеното в жалбата не се наблюдава буквално в процесуалната действителност. Видно от показанията на обсъждания експерт- доктор П. /стр.82-83 от първостепенното дело/, може и да не се остави кръвонасядане в синкав оттенък, когато травмата не е много масивна. Възможно е първо оцветяването да бъде в червената гама и да не е забелязано при освидетелствуването. В крайна сметка вещото лице заявява,че не може да бъде категорично дали при това въздействие /със съпротива/, задължително трябва да остане кръвонасядане, което да бъде установено при прегледа. Този съд би добавил и усложнената възможност за съпротива от страна на пострадалата спрямо намиращите се насреща й трима подсъдими, което не води до дискредитирането й като жертва, нито пък изключва изнасилването.
На пето място, в жалбата на подсъдимия М основно се набляга върху некачествеността на съдебния акт на ПзОС. Вярно е,че със споменатото вече решение № 66/06.04.09 г.на ПАС,постановено по В. Н. Д.70/09 г., е отменена постановената по Н. Д.568/08 г. присъда на ПзОС. Делото е върнато за ново разглеждане на първостепенния съд с конкретни указания. Те касаят липсата на същностни мотиви от страна на първостепенния съд и необсъждане на противоречията между доказателствените източници, не и указания как да се ценят доказателствата, което би означавало намеса в суверенната преценка на решаващия орган. Тъй като този акт не е предмет на проверка, ВКС няма да взима отношение дали дадените указания не тангират с такива, превърнали въззивната инстанция в контролно-отменителна, при прогласена законова възможност тя да бъде втора първа инстанция.
При новото разглеждане на делото са събрани и доказателства от характер да бъдат анализирани като достатъчни за изясняване на обективната истина. Прието е, че първостепенната присъда отговаря на правилата на чл.303 НПК. Тази позиция се застъпва и от настоящата инстанция. Вторият въззивен състав от своя страна е допълнил доказателствените материали и не само е дал отговор на отправените възражения срещу присъдата на ПзОС, но е обсъдил и събраните пред него данни, разисквайки по всички аргументи за противоречивост. Именно съдебният акт на ПАС, постановен по В. Н. Д. 304/09 г., е предмет на ревизия от ВКС и той отговаря на разпоредбата на чл.339 НПК. Затова последната инстанция по наказателни дела не намира за нужно да обсъжда доводите, отправени от защитата на М. , за неперфектност на акта на ПзОС, още по-малко в светлината на отменителното решение на ПАС след първото разглеждане на делото пред окръжен съд.
Посочването от страна на обсъждания подсъдим, на липса на взимане на отношение в атакувания съдебен акт по оспорване на конституирането на П. като граждански ищец, с цитирани допуснати неблагополучия в тази връзка, не се вмества в процесуалната картина. На стр. 25 от съдебните мотиви /стр.167 от производството на ПАС/ са изложени пространни съображения по отправените доводи от повереника на гражданските ответници по отношение на установяването на П. по неперфектен процесуален начин като граждански ищец. Те се възприемат от ВКС и при липсата на конкретно противопоставяне срещу им, не се налага изписване на допълнителни аргументи.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до съществен порок при формиране на волята на решаващия второстепенен съдебен състав, от което да е последвало и нарушение на материалния закон. ВКС не съзира законът да е приложен неправилно и що се касае да обвиняването и осъждането на М. като съучастник в изнасилване с другите двама дейци. Пречка за съучастие би имало, ако той би бил малолетен, когато не би могло да бъде субект на престъпление. Той обаче е непълнолетен към момента на осъществяване на деянието и следователно е годен субект на престъпление с ангажиране на специална отговорност,както е и сторено спрямо него.
С неприемане на това признатата фактология да бъде оценена като непредставляваща престъпно деяние, е невъзможно да се стигне до отмяна на присъдата и оправдаване на дейците на основание чл.354,ал.1, т.2,пр.посл. вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, а на тази основа- до отхвърляне на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. От друга страна, не се налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбите на подсъдимите М. и И. /допълнителното изложение/ се иска алтернативно да се обмисли вариант за изменение на решението на ПАС поради наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3-явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата на З. е отразено само общо оплакване за това. Извън изтъкнатото, в жалбата на М. е намекнато и за незаконосъобразно определяне на наказанието спрямо този подсъдим при условията на чл.54 НК, а не при формулиране предпоставките по чл.55 НК. Тъй като иде реч за оценъчната дейност на съда при определяне на дължимо наказание, се претендира като касационно основание неправилно приложение на материалния закон- чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК.
Изключително подробно въззивната инстанция е отграничила престъпната дейност на всяко от подсъдимите лица. Именно поради тази причина водещата роля на М. и прякото му участие в съвкуплението като елемент на изнасилването, са дали повод на решаващите съдилища да определят дължимото му наказание при условията на чл.54 НК. Младата възраст на лицето сама по себе си е взета предвид при редуциране на наказателната му отговорност. ВКС съд не намира основания за намаляване времетраенето на наказанието лишаване от свобода спрямо този деец, обмисляйки допълнително и неговото здравословно състояние. То не е от характер да се дири наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.36,ал.2 НК.
Законосъобразността на атакувания съдебен акт е специфика на същия и касателно мотивирането на отмерените на подсъдимите И. и З. наказания. Пред настоящата инстанция не са изтъкнати сериозни доводи, които да стоят в основата на обмисляне на възможност за тяхното намаляване и респективно за приложение института на условното осъждане.
Воден от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260/10.12.09 г., постановено по В. Н. Д. 304/ 09 г. от АС-Пловдив, НО, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/