Р Е Ш Е Н И Е №29 гр.С., 07.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1175/2010 година Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.т.1, 4 и 5 ГПК. Образувано е по молба на С. Ш. С. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 436 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 1028/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о. Поддържа се, че ответниците по ревандикационния иск са предявили на 22.11.1999 год. по първоинстанционното гр.дело № 574/1999 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав, възражение за заплащане на сумата 7 835 лева, съставляваща стойността на извършени от тях в имота подобрения, като в нито един момент от разглеждането на делата няма изменение в размера на претенцията, поради което не може да им се присъди повече от поисканото. Молителят твърди, че с атакуваното влязло в сила касационно решение е нарушено правото му на защита, тъй като съставът на ВКС, І г.о. постановил съдебен акт по претенция, която не е била предмет на надлежно искане и затова не е била предмет на разглеждане в производството пред първата и въззивната инстанция. Твърди се по-нататък, че е недопустимо да се приеме, че изявление от устни състезания – т.е. направено след приключване на процесуалните действия, представлява по естеството си изменение на претенцията за заплащане на подобрения, заявена с възражение. На следващо място, в молбата се твърди, че правото на защита и участие в процеса е било нарушено и с възприетото за първи път в мотивите на атакуваното решение, че ответницата Е. Н. е добросъвестен подобрител на имота, защото в нейна полза имало съставено универсално завещание, след като подобно доказателство по делото не било приложено. Трето нарушение на съдопроизводствените правила, според молителя, е свързано с факта, че дължимите суми са присъдени общо на двете ответнички по иска, въпреки, че същите били с различно правно положение и с различни квоти в съсобствеността, без да е установено кой кога е извършил подобренията и без да е посочено кой от ищците на коя от ответниците какъв размер от сумата дължи. Иска се отмяна на атакуваното решение и оставяне в сила на въззивното решение № 726 от 26.06.2007 год. по гр.дело № 2061/2005 год. на Варненския окръжен съд или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за точното приложение на закона. С молба от 13.07.2010 год. са представени следните копия от документи: удостоверение изх.№ 681/17.09.1998 год. на поземлена комисия-В.; експертиза от инж.М. Ж. К. по гр.дело № 917/1997 год. на Варненския окръжен съд-административно отделение; писмо изх.№ 438/01.09.1998 год. от Д. а.-В. до М. К.; служебна бележка изх.№ АБ-99-С-1578/16.01.2002 год. на [община]-район „П.” и констативен акт № 14 от 05.02.2002 год. на работна група от техническата служба на същата община. Молителят поддържа, че описаните документи не дават основание да се приеме, че ответниците са добросъвестни подобрители на имота. Ответницата по молбата за отмяна Е. И. Н. от[населено място] е на становище, че молбата е недопустима, а разгледана по същество – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното с молбата за отмяна касационно решение е обезсилено въззивното решение № 726 от 26.06.2007 год. по гр.дело № 2061/2005 год. на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ с решение от 26.10.2007 год., с което С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. са били осъдени да заплатят на С. Г. Ж. разликата над 3 468,68 лева до 7 835 лева, представляваща обезщетение за извършени от последната след 05.10.1994 год. като добросъвестен владелец подобрения в нива от 1.4 дка в землището на[населено място], кв.В., м.”Л.”, представляваща имоти пл.№№ 55 и 57 по КП от 1956 год. Върховният касационен съд, състав на І г.о. с решението № 436 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 1028/2008 год. е приел, че ответницата Е. И. е добросъвестен владелец на имота, тъй като след 1984 год. владее на годно правно основание-универсално завещание от Г. Н. С. по н.дело № 3786/1979 год., което не било представено по делото, но за него имало признание на насрещната страна в исковата молба. Посочено е, че когато претенцията за подобрения се предявява чрез възражение, а не чрез насрещен иск, изискванията на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ за увеличение цената на и ска не важат и съдът не следва да постановява осъдителен диспозитив, а само да обвърже предаването на владението на имота с изплащането на стойността на подобренията. Съставът на ВКС, І г.о. е приел, че при предявяване на възражението с молбата от 22.11.1999 год. ответниците са посочили сумата 7 835 лева, като увеличена стойност на имота, но при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция е прието заключение, че действителният размер на увеличената стойност е 135 000 лева и в устните състезания, проведени на 14.05.2007 год. процесуалният представител на ответниците е препратил към тази сума, като е поискал претенцията за подобрения да се уважи съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза. С оглед на това, като се е позовал на т.9 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, съставът на ВКС, І г.о. е приел, че действителният размер на претенцията, заявена чрез възражение за подобрения е 135 000 лева. Част от стойността на тези подобрения, направени приживе от наследодателя Г. С., който според състава на ВКС, І г.о. е бил недобросъвестен владелец, са били присъдени с влязло в сила решение от 24.03.2003 год. по гр.дело № 860/2001 год. на Варненския окръжен съд, потвърдено в тази част с решение № 1704 от 20.10.2005 год. по гр.дело № 1429/2004 год. на ВКС, ІV г.о. С атакуваното решение е прието, че направените след смъртта на Г. С. подобрения, оценени по реда на чл.72, ал.1 ЗС, възлизат на 77 700 лева, като след приспадане на разноските за строителни работи след 1984 год. в размер на 799,68 лева /присъдени с влязлото в сила решение по гр.дело № 860/2001 год. на ВОС/, остават дължими 76 900,32 лева, до заплащане на която сума е признато на ответниците правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС. Не е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отмяна по този текст на процесуалния закон може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства: удостоверение изх.№ 681/17.09.1998 год. на поземлена комисия-В. и констативен акт № 14 от 05.02.2002 год., съставен от работна група при техническата служба на район „П.”, не се установяват нови обстоятелства, които да са от съществено значение за изводите на касационния съд относно качеството на добросъвестен владелец, признато на ответницата Е. И. Н.. Първият документ е бил представен още с исковата молба от 04.05.1999 год. /л.12 от гр.дело № 574/1999 год. на В./ и се отнася до валидността на договора за замяна, предмет на нотариален акт № 63, т.VІ, нот.дело № 2286/1962 год., по който въпрос обаче е налице влязло в сила решение. Като доказателство с исковата молба по гр.дело № 574/1999 год. на В. е приложено и писмото на Д. а.-В. от 01.09.1998 год. до М. К. /л.13/, а експертизата от същото лице по гр.дело № 917/1997 год. на Варненския окръжен съд се отнася до друго съдебно производство и не може да послужи като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Всяко едно писмено експертно заключение, представено по друго дело, предполага необходимост от събиране на това доказателствено средство по реда на ГПК чрез изслушване на експерта. Това е несъвместимо с основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което пряко следва да води до отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение, а не да налага извършване на нови процесуални действия за проверка на доказателственото средство. Неотносим към изводите на ВКС, І г.о. е и констативният акт № 14 от 05.02.2002 год. на работна група на техническата служба при общината за изградени без одобрен проект и разрешение за строеж две едноетажни типови постройки с лека /дървена/ конструкция в имот пл.№ 3548 по КП на КК”Ч.”. Накрая, по това основание за отмяна, молителят не е доказал, че за него са съществували пречки да издири и представи въпросните документи най-късно до приключване на устните състезания при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Не е налице основание за отмяна и по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Отмяна по този законов текст може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/. В случая, не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна касационно решение и влязлото в сила въззивно решение от 24.03.2003 год. по гр.дело № 860/2001 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. са осъдени да заплатят на Е. И. Н. и С. Г. Ж. сумата 3 468,68 лева разходи за направени подобрения. В споменатото въззивно решение окръжният съд е приел, че подобрителите имат качеството на недобросъвестни владелци и им е присъдил по-малката сума измежду направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения /2669 лева-овошки и декоративна растителност плюс стойността на подобренията от строителен характер към момента на извършването им – 799,68 лева/, като е отказал да признае правото на задържане до изплащане на подобренията. Следва да се има предвид, че с упражненото при условията на евентуалност на 22.11.1999 год. по гр.дело № 574/1999 год. на В., 12-ти състав възражение за извършени от тях като добросъвестни владелци подобрения в имота, предмет на ревандикационния иск, ответниците са поискали да им се признае правото на задържане до изплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота към момента на постановяване на решението. При първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд /по жалба срещу решението на В. за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС/ вещо лице не е назначено и окръжният съд е възприел заключението на в.л.Д. Р. П., според което към датата на извършването им подобренията възлизат на 799,68 лева, като не е взел предвид посочената от същия експерт тяхна стойност към 10.02.2000 год. – 120 000 лева. С отменителното решение № 1704 от 20.10.2005 год. по гр.дело № 1429/2004 год. ВКС, ІV г.о. е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта, с която претенцията на ответниците за заплащане на подобрения е уважена до размера на сумата, представляваща стойността на разходите по тяхното извършване и е отхвърлена претенцията им за заплащане на увеличената стойност на имота. ВКС, ІV г.о. е дал указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да събере доказателства и за увеличената стойност на имота, която представлява разликата между неговата стойност като цяло към момента на постановяване на решението и стойността, която той би имал към същата дата, ако подобренията не са били направени. С оглед на това, следва да се приеме, че не е налице обективно/предметно/тъждество между решение № 436 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 1028/2008 год. на ВКС, І г.о. и влязлото в сила въззивно решение от 24.03.2003 год. по гр.дело № 860/2001 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е било уважено възражението на ответниците за признаване право на задържане до заплащане на увеличената стойност на имота в резултат от извършените в него в качеството им на добросъвестни владелци подобрения. Касационното решение, предмет на молбата за отмяна е постановено по спор, който не се обхваща от предметните предели на силата на пресъдено нещо на решението на въззивната инстанция от 24.03.2003 год. по гр.дело № 860/2001 год. Преди да се произнесе ВКС, І г.о., окончателно спора е бил разрешен само за сумата 799,68 лева-разноски за строителните работи, извършени след 1984 год., които с решението от 25.05.2009 год., са приспаднати от сумата 77 700 лева и претенцията по чл.72, ал.3 ЗС е уважена до размер на 76 900,32 лева. Липсата на обективен идентитет между признатото с атакуваното с молбата за отмяна решение право на задържане върху имота до заплащане на увеличената му стойност следствие извършените от ответниците подобрения, и въззивното решение от 24.03.2003 год. по гр.дело № 860/2001 год. на Варненския окръжен съд, с което е присъдена стойността на разноските към датата на извършването им, прави молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК неоснователна. За състава на ВКС, І г.о. не е била налице забрана за разрешаване на спора за увеличената стойност на имота към момента на постановяване на решението, тъй като съдът не е бил обвързан от заявения с възражение за признаване право на задържане, а не с насрещен иск размер на извършените подобрения. За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да се установи, че страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса. В случая, молителят не твърди, че вследствие допуснати от състава на ВКС, І г.о. процесуални нарушения не е могъл да вземе участие при разглеждането на гр.дело № 1028/2008 год., по което е постановено атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение от 25.05.2009 год. Липсват твърдения и че страната не е била надлежно представлявана или че не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. С молбата за отмяна се правят оплаквания за неправилност на влязлото в сила касационно решение, съставляващи пороци на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и второ ГПК, които обаче не се обхващат от основанията по чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК обаче не е обжалване на решението на касационния съд, защото се развива след влизането на последното в сила и процесът е приключен. В обобщение, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1, 4 и 5 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Ш. С. от[населено място] за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 436 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 1028/2008 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/