Р Е Ш Е Н И Е №38 гр. София, 22 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2910 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 и сл. НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД №171/2009 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, което е приключило с решение №183/12.05.2011 г., с което въззивният съд е отменил изцяло присъда №17/11.01.2011 г., постановена по НЧХД №1984/2009 г. и е признал за невиновен Ц. Г. Н. по обвинението на 07.03.2009 г. в гр.Плевен да е причинил на Г. Н. П. счупване в областта на дъгата на дясната скулова кост, отокок и кръвонасядане по дясното коляно, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на основание чл.304 НПК е оправдал подсъдимият по обвинението да е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК. С решението е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и предявения от Г. П. срещу подсъдимия Ц. Н. граждански иск за сумата от десет хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди, ведно с лихвата върху посочената сума, считано от дата на извършване на деянието до окончателното изпълнение на задължението. Представителят на ВКП, в хода на касационното производство, поддържа искането и предлага то да бъде уважено. Ц. Н. и негов защитник не се явява и не взимат становище по искането. Частната тъжителка и граждански ищца Г. П. и повереникът й не се явяват и не взимат становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл.422 НПК намери за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. С присъда №17, постановена по НЧХД №1984/2009 г. Ц. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че на 07.03.2009 г. в гр.Плевен е причинил на Г. Н. П. счупване в областта на дъгата на дясната скулова кост, оток и кръвонасядане по дясното коляно, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл.130, ал.1 НК и чл.78а НК Н. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. С присъдата Н. е бил осъден да заплати на П. сумата от 1 000 лева- обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди, ведно с лихвата върху посочената сума, считано от дата на извършване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански е бил отхвърлен до пълния му размер от 10 000 лева. С решение №183/12.05.2011 г., постановено по ВНОХД №171/2011 г. въззивният съд е отменил изцяло присъда на първостепенния съд и е оправдал подсъдимия Н. по обвинението да е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК. С решението е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и предявения от частния тъжител П. срещу подсъдимия Н. граждански иск. Въззивният съд е постановил съдебния си акт, като е преценил, че той трябва да бъде решение и то не подлежи на обжалване. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.336, ал.1, т.3 НПК е постановил съдебен акт решение, а не присъда. Съгласно посочената норма при отмяна на първоинстанционна осъдителна присъда (каквато е била постановена от първостепенния съд) той задължително е трябвало да се произнесе с присъда в края на проведеното открито въззивно съдебно заседание, а не с решение. Постановеният съдебен акт от своя страна е подлежал на касационен контрол (при постъпила касационна жалба) на основание чл.346, ал.1, т.2 НПК. Настоящият съдебен състав прие, че начинът, по които въззивният съд е озаглавил съдебният си акт не е определящ по отношение на неговата същност и обстоятелството, че въззивното производство е приключило с „решение”, а не с изискуемата от закона „присъда” не може да бъде формално основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Такова действително е допуснато, защото въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.310 НПК, която го задължава в края на въззивното съдебно заседание да обяви диспозитива на постановения по реда на чл.336, ал.1, т.3 НПК съдебен акт. Нарушаването на реда за постановяване на присъда, съгласно константната съдебна практика, представлява съществено нарушение на процесуални правила и винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане на делото от друг състав на съда, пред който е допуснато нарушението. Наред с отразеното по- горе, е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразило се в постановяване на съдебен акт, който в нарушение на процесуалния закона съдът е приел за окончателен. Съгласно разпоредбата на чл.346, т.2 НПК произнесените нови присъди от въззивния съд подлежат на касационно обжалване. Именно такъв акт е бил постановен в това производство от въззивният съд, респективно той е следвало да уведоми страните по делото за него и да им даде възможност да го атакуват пред касационната инстанция. В нарушение на това своя задължение въззивният съд е приел, че съдебният му акт е окончателен, не подлежи на касационнен контрол и не е съобщил на страните за постановяването му и за възможността да го атакуват. С тези свои действия съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е преградил възможността на страните в наказателното производство да атакуват постановен и невлязъл в сила съдебен акт. Предвид всичко изложено касационният съд прие, че в хода на воденото пред въззивният съдебен състав наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2 НПК. Ето защо съдът прецени, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно, постановеният въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК воденото срещу Ц. Г. Н. производство по ВНЧД №171/2009 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен. ОТМЕНЯ решение №183/12.05.2011 г., постановено по ВНЧД №171/2009 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.