Р  Е Ш Е Н И Е                                         №186                      София, 22.04.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 988 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Я. Б. З., Е. И. С., Й. С. Й., В. Д. С., С. Д. С. и Й. И. Й., чрез пълномощника им а. Ц, против решение № 279 от 27.04.2009 г., постановено по гр.д. № 702 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София, с което е отменено решение от 18.02.2008 г. по гр.д. № 50 от 2005 г. на Районен съд- С. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на В. Д. С., С. Д. С. , Й. С. Й., Я. Б. З., Е. И. З. , Й. И. Й. и И. С. З. , че Л. К. С. , б.ж. на с. Б., починал на 5.12.1973 г., към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. е бил собственик на ливада от 6.300 дка, находяща се в землището на с. Б. в м.”З”, при граници: Лазар Д. , от две страни горски фонд и наследници на Г. З. , в която се включва и частта от имот № 1* по картата на землището на с. Б., възстановен на С. Г. З. , обозначена с червен цвят между буквите АОНМКЛА по скицата, приложена към заключението на вещото лице Ю. П. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Ю. Л. Х., С. К. К. /конституиран в правата на М. Л. К. , починала в хода на настоящото производство/, Г. Д. К., Е. Д. Н., Г. Д. З., В. Г. Д. , Д. Г. Д., Д. М. А., М. Д. П. и Ж. Д. П. оспорват същата. В допълнителна молба от 11.09.2009 г. са оспорили допустимостта на касационната жалба като просрочена, а с допълнителна молба от 1.02.2010 г. – допустимостта на касационното обжалване с оглед изискването на чл.280, ал.2 ГПК. Доколкото при постановяване на определението по чл.288 ГПК съдът е приел, че довода за просрочие на касационната жалба е неоснователен, но не е изложил съображенията си за този извод, то последния следва да се мотивира в настоящото решение, тъй като твърдението се поддържа и в съдебно заседание. В случая въззивното производство се е движило по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./. Съдебното решение е постановено на 27.04.2009 г. и съответно касационното му обжалване се осъществява по реда на ГПК, в сила от 1.08.2008 г., на основание § 2, ал.3 ПЗР ГПК, което включва и срока за подаване на касационна жалба. Касаторите са били уведомени за въззивното решение на 16.05.2009 г. и едномесечния срок за обжалване е изтекъл на 16.06.2009 г., когато е подадена касационната жалба, като без значение е, че съдът е определил по-къс – тридесет дневен – срок за обжалване. Неоснователен е и довода, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като данъчната оценка на процесния имот е под 1000 лв. Обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК съставлява паричния еквивалент на спорното право, решението за което се атакува и същият не винаги може да се съизмери с данъчната оценка, относима при определяне цената на иска с оглед заплащане на държавна такса и преценка на родовата подсъдност. В конкретния случай предмет на спора е вещното право на собственост и неговия паричен еквивалент се съизмерва с пазарната му цена, която видно от представената с молба от 13.04.2010 г. експертна оценка е в размер на 195 000 лв., от което следва, че касационната жалба е допустима при условията на чл.280, ал.2 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1* от 24.11.2009 г. постановено по делото на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ Съдът е сезиран със спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, касаещ установяване на старите реални граници на съседните на наследодателя на ищците и наследодателя на ответниците /сега касатори/ недвижими имоти. На ищците, като наследници на Л. К. С. е възстановено в стари реални граници правото на собственост на ливада от 6.3 дка в местността „З”, а на ответниците, като наследници на С. Г. З. – на ливада от 5 дка в местността „З” , землището на с. Б.. Б. е, че имотите на двамата наследодатели са били съседни, но при идентифициране на старите им реални граници имотът на ищците попада с около 2500 кв.м. върху възстановения на ответниците имот с № 010016. В. въззивното производство ответниците са навели възражение, че притежаваната от наследодателя на ищците ливада е била с площ от 3.3 дка, а не 6.3 дка, като в тази връзка са поискали ангажиране на доказателства – възможност да представят документи от гр.д. № 31/34 г. /скица от което е приобщена към доказателствения материал/ и са оспорили експертното заключение с искане да се допусне разширена експертиза. Исканията са отхвърлени без да се изложат мотиви защо са приети за неоснователни, а при постановяване на решението посоченото възражение не е разгледано, което противоречи на указанията по приложение на процесуалния закон в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ страната може да навежда нови възражения и твърдения и да събира нови доказателства и пред въззивният съд. В обобщение въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а доколкото повтарянето на порочните процесуални действия е свързано със събирането на доказателства – делото следва да се върне на Софийски окръжен съд за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 279 от 27.04.2009 г., постановено по гр.д. № 702 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: