Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * недопустимост на иск * реституция * възстановяване правото на собственост


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

София, 08.12.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4361/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от кв.С., Л. В. П. от[населено място], кв. Гевгелийски, В. В. А., кв. С., Г. В. А. от кв. С., А. И. Х. от[населено място], ж.к. С. Т., М. И. Н. от[населено място] ж.к. Д., В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А., всички от София, кв. С., чрез адв. М. В. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІVд отделение от 29.ІV.2008 г. постановено по гр.д.№ 2260/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон.
С определение № 1191 от 26.VІІІ.2009 г. по настоящото дело ВКС на РБ, ІV г.о е допуснал касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване на идентичен въпрос, обуславящ изхода на спора в две решения на ВКС на РБ, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Ищците по делото (сега жалбоподатели пред ВКС) като наследници на В. Н. А. са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС за имот в землището на кв. С., представляващ нива от 4090 кв.м., която в кадастралния план от 1950 г. е нанесена като имот с пл.№ 2623 в кадастрален лист №757 и 758 срещу ответника Л. С. Д. от[населено място]. С решение от 9.Х.2006 г. на Софийския районен съд, 50 състав постановено по гр.д.№ 1458/2004 г. искът е отхвърлен поради неустановена активна легитимация на ищците като собственици на процесния имот поради нищожност на решението на Поземлената комисия “В.”, издадено в полза на ищците № 6016 от 28.VІ.1999 г. като взето от колегиален орган в незаконен състав с оглед разпоредбата на чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията от Д.в. бр. 18/26.ІІ.1999 г.
По въззивна жалба на ищците Софийският градски съд, въззивна колегия ІV-д отделение с решение № 166 от 29.ІV.2008 г. по гр.д.№ 2260/2007 г. е обезсилил решението на районния съд и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, тъй като към решението на ПК “В.” легитимиращо ищците няма издадена скица, заверена от ПК В. и от техническата служба на Общината, поради което административната процедура по възстановяване правата на ищците е незавършена – липсва юридически годен обект на собственост и за ищците не възникнало право на иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС. Изискванията за заверена скица от съответните органи на общината и ПК, като задължителна част от решението на ПК за възстановяване на собствеността произтичат от разпоредбата на чл. 18ж ал.1 изр.2 от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция на текста според датата на издаването на решението – 28.VІ.1999 г. В същия смисъл е приложеното към касационната жалба на ищците решение № 24 от 1.ІІ.1999 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 1912/1997 г., публикувано в Бюлетина на ВКС, съдебна практика, бр. 11-12/1998 г. стр. 32.
Към жалбата обаче е приложено и решение № 476 от 17.ІІІ.2005 г. на ІV г.о. ВКС по гр.д.№ 2712/2003 г. , публикувано в Сп.”П. и право, бр. 6/2005 г., стр. 35, според което при същата редакция на посочената правна норма и за решение на Поземлената комисия при нейното действие е прието, че фактическият състав на земеделската реституция се счита за осъществен с постановяване на решение от надлежния орган на поземлената собственост и заверката на скицата от общинската техническа служба не е елемент от конститутивното действие на решение, а има само информативно значение. Поради наличието на две решения на тричленни състави на ВКС, в които е разрешен по противоречив начин идентичен правен проблем е допуснато касационното обжалване по настоящото дело.
С оглед разпоредбата на чл. 291 т.1 от ГПК настоящата инстанция следва да се произнесе практиката в кое от противоречивите решения приема за правилна. При анализа на правната норма на чл. 18ж ал.1 изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й след изменението й през 1997 г. се установява, че изискването й за придружаване на решението от скица с посочените две заверки при наличие на имот в урбанизираните територии е императивно, за да възникнат правните последици относно удостоверяването на правото на собственост и обстоятелството, че това решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Щом това е така, то очевидно първото от посочените две противоречиви решения на ВКС съответства на тази норма и формира правилна съдебна практика.
При така изведения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, обжалваното въззивно решение на СГС е в хармония именно с тази правилна съдебна практика. При неговото постановяване не са допуснати касационните основания за обжалване по чл. 281 от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.1 от ГПК то трябва да се остави в сила от настоящата инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 29.ІV.2008 г. постановено от Софийския градски съд, ВК, ІV-д отделение по гр.д.№ 2260/2007 г.
ОСЪЖДА А. В. П. от[населено място], кв.С. ул. Я. № 10, Л. В. П. от[населено място] кв. Гевгелийски ул. С. М. № 10, В. В. А. от[населено място] кв.С. ул. Б. № 8, Г. В. А. от[населено място] кв. С., ул. К. № 10, А. И. Х. от[населено място], ж.к. С. Т. бл. 368 вх.В, М. И. Н. от[населено място] ж.к. Д. бл. 45, В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А., последните трима от София, кв. С., ул. М. № 3 да заплатят на Л. С. Д. от[населено място], ж.к. М. 1 бл. 42 ет.2 ап.6 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: