1 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 26.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИЯНА ЦЕНЕВА и при участието на секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 964/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.218 а и сл.ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./ С решение от 12.06.2006г. по гр.д.№ 32808 1999 г. на Софийски градски съд, ІІ-а отд, гражданска колегия ответникът В. И. С. е осъден да предаде на ищците А. И. Г. и Е. П. Г. владението на 20/94 ид. ч. от приземния и от първия етаж от двуфамилна четириетажна сграда, построена в парцел ІХ-419 / нов/ и ХV-419 по действащия план на кв.Ф., а за разликата от 74/94 ид.ч. искът е отхвърлен, както и по отношение на ответницата М. Д. С.. Отхвърлен е и искът за предаване владението на втория и таванския етаж от същата сграда. Ищцата А. И. Г. е обжалвала решението в двете му отхвърлителни части- за предаване владението на втори и тавански етаж и на разликата от присъдените 20/94 ид.ч. от приземния и първия етаж до действително притежавана според нея част в тези обекти в размер на 1/3 ид.ч. Оплакванията в жалбата са за необоснованост на решението и нарушение на материалния и процесуалния закона с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът В. И. С. оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Първата ищца и първият ответник са деца на С. Н. М., а другите страни са техни съпрузи. По делба от 1965 г. С. М. получила в дял парцел ХІ в кв.30 по плана на [населено място] с площ 740 кв.м. Със заявление по чл.56, ал.2 З. тя учредила в полза на сина си В. С. правото да построи в имота/ вече парцел ХІ-157, кв.30/ вилна сграда с гараж на 60 кв.м. А. проект и строителното разрешение са за двуетажна еднофамилна жилищна сграда от мазе, първи, втори етаж и таванско помещение. С нот.акт № 66 от 1992 г. В. С. прехвърлил на сестра си А. И. Г. 1/3 ид. от собствения си имот, описан като двуетажна еднофамилна сграда, без гаража, на площ 59 кв. На 29.06.94 г. на името на двамата е узаконена сграда на 106 кв.м., на четири нива- приземен етаж, два жилищни етажа и един тавански. С два нотариални акта от 1995 г. С. С. /М./ дарила на сина си В. част от дворното място от 420 кв., обособено като парцел ІХ- 419, а на дъщеря си А.- друга част от дворното място от 300 кв.м., обособена ката парцел ХV- 419. С нот.акт № 90/ 96 г. С. М. продала на сина си В. имот, описан като жилище на втория и таванския етаж, както и 34/94 ид.ч. от жилище с гараж на първия и приземния етаж. При тази продажба очевидно страните са изходили от положението, че правото на строеж е отстъпено за къща на два етажа на 60 кв.м., а всичко, което надхвърля тази площ и обекти / 34/ 94 ид.ч. от първия и преземния етаж, а вторият и таванският етаж изцяло/ по приращение е станало собственост на С. М. като собственик на терена. С оглед на прехвърлените й с нот.акт № 66/ 92 г. идеални части от къщата А. Г. е предявила срещу брат си В. иск по чл.108 ЗС за признаването й за собственик на 1/3 ид.ч. от цялата сграда, включително втория и таванския етаж. От своя страна ответникът В. С. твърди нищожност на нот.акт № 66/92 г. поради липсата на предмет. С решение от 14.07.1998г. по гр.д.№ 863/97г. на Софийски районен съд, 43 с-в е прието, че В. С. е станал собственик на приземния и първия етаж от сградата с факта на построяването им и по силата на отстъпеното му право на строеж, включително и върху построеното в повече, тъй като то е узаконено и не може да съществува като отделен обект. По тези съображения съдът заключил, че като собственик В. С. е могъл валидно да прехвърли на сестра си 1/3 ид.ч. от тези два етажа. За надстроените втори и тавански етаж искът е отхвърлен, като е прието, че те са изцяло извън отстъпеното право на строеж и затова принадлежат по силата на чл.92 ЗС на майката на страните С. М. като собственик на дворното място. Решението на районния съд е било обжалвано и от двете страни, като А. Г. е искала да й се признае собственост от 1/3 ид.ч., включително и от втория и таванския етаж, а В. С. е поддържал жалбата си за обявяване нищожност на нот.акт № 66/ 92 г. и цялостно отхвърляне на иска. Пред възивният съд е станало известно и обстоятелството, че между страните е образувано дело за делба на цялата жилищна сграда, в което отново са наведени доводите за нищожност на нот.акт № 66/ 92 г., както и за статута на това от построеното, с което се надвишава отстъпеното право на строеж. С влязло в сила решение по допускане на делбата от 7.07.1998г. по гр.д.№ 511/ 97 г. на СРС, 60 състав е отхвърлен иска за признаване нищожност на нот. акт № 66/92 г. и е допуснато да бъде извършена делба на приземния и първия етаж при квоти 20/94 ид. ч. за А. и 74/ 94 ид.ч. за В., като е съобразено, че последният поначало е бил собственик на 60/ 94 ид.ч. от приземния и първия етаж по силата на отстъпеното право на строеж и е могъл да прехвърли на сестра си 1/3 ид.ч. само от тази площ / т.е. 20/ 94 ид.ч./ , докато на разликата от 34/ 94 ид.ч. собственик е била С. М., като собственик на терена. Впоследствие тези части са прехвърлени на В. С. с нот.акт № 90/96г. и частта му е станала 74/94 г. По отношение на втория и таванския етаж искът за делба е отхвърлен, като е прието че те не са съсобствени на страните, а принадлежат изцяло на С. М., респ.след прехвърлянето им с нот.акт № 90/ 96г. на В. С.. Отхвърлен е искът за делба на гаража, тъй като същият не е бил предмет на нот.акт № 66/92г. и следователно не е съсобствен между страните, а е останал изцяло в собственост на В. С.. С решение на СРС от 23.06.2003г. допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, но няма данни тя да е приключила. Като е съобразил влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е определило кои лица, при какви квоти и по отношение на кои обекти от сградата се явяват съсобственици, възивният съд е приел, че по настоящия иск за собственост следва да се признае , че А. Г. е собственик на 20/ 94 ид.ч. от приземния и първия етаж и доколкото публичната продан не е приключила, е осъдил ответника да й предаде владението на тази част от имота. По същите съображения, изведени от решението по допускане на делбата, искът за част от втория и таванския етаж е отхвърлен. В касационната жалба на ищцата А. Г. се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон досежно приетото от съда относно обема на притежаваните от нея права, включително и във втория и таванския етаж от сградата. Моли искът й да бъде уважен за 1/3 ид. ч.от цялата сграда. С оглед на изложените данни и доводите и възраженията на страните в касационната жалба и писменото възражение на ответника В. С. настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а жалбата на А. Г.- без уважение. Поради установената идентичност на обектите и страните, по отношение на които е предявен настоящия иск за собственост, с тези по иска за делба, възивният съд правилно и в съответствие с чл. 220, ал.1 ГПК /отм/ е зачел влязлото в сила решение по допускане на делбата, което определя кои лица са съсобственици, на кои обекти и при какви квоти, а същевременно формира сила на присъдено нещо и по въпроса, че касаторката не е съсобственик във втория и таванския етаж, тъй като искът за делба за тези етажи е отхвърлен. Доколкото допуснатият до делба имот /приземен и първи етаж, без гаража/ е изнесен на публична продан, но същата досега не е проведена, не са били налице пречки и за присъждане владението на признатите в полза на ищците 1/3 ид.ч./ или 20/ 94 ид.ч./ от същите обекти. Неоснователни са оплакванията относно отхвърляне на иска за част от втория и таванския етаж. Както е установено по делото, тези обекти не са били предмет на нот.акт № 66/ 92 г., от който черпи права касаторката, тъй като и самият прехвърлител- брат й В. С., не е бил техен собственик, а те са принадлежали към този момент на собственика на дворното място- С. М.. Разкривайки действителната воля на страните по нот.акт № 66/ 92г. съдът по извършване на делбата е приел, че волята им е била да се прехвърли идеална част от съществуващата сграда, но сделката е породила вещно правно действие само за това, което е притежавал В. С., а именно за 1/3 ид. ч. от 60/ 94 ид.ч., или за 20/ 94 ид.ч., а разликата от 34/94 ид.ч. е била на майката С. М., както и изцяло вторият и таванският етаж, които едва по- късно, през 1996г. също са прехвърлени на В. С.. Водим от горните съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.06.2006г., постановено по гр.д.№ 3280/1999 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-а отд., гражданска колегия . Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: