3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 гр. София, 31.01.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3001 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 3303 от 12.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5044 / 2017г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 5354 от 11.09.2017г. по т.д. № 718/2017г. на СГС, ТО, 20-ти състав, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - София. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че таксата по чл.35а, ал.1 ЗЕВИ не е такса по смисъла на ЗДТ, тъй като ЗЕВИ не предвижда предоставяне на услуга или каквато и да било престация срещу заплащане на „таксата” по чл.35а ЗЕВИ, поради което и разпоредбите на чл.35а-чл.35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Цитираната от съда разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 ДОПК е неприложима, тъй като няма развило се ревизионно производство относно процесната такса и няма издаден какъвто и да е индивидуален административен акт, включително под формата на отказ. Сочи, че от обжалваното определение не става ясно с какъв предмет и по кой процесуален ред следва да се води дело пред административния съд. Няма и не се твърди в исковата молба да има развило се административно производство по ЗТД или по друг закон, което да е завършило с издаване на индивидуален административен акт, от отмяната на който да се търпят вреди. Поддържа се, че вземанията за недължимо платени или надвнесени в полза на бюджета суми имат частноправен характер. Административните съдилища разглеждат единствено искове при деликт с определени специфики, какъвто не е настоящия иск, който се основава на института на неоснователно обогатяване, поради което претенцията е гражданскоправна. Счита, че искът не може да се разгледа по реда на чл.203 и сл. АПК вр. ЗОДОВ., предпоставките за който са: наличие на отменен административен акт (респективно прогласен за нищожен) и или незаконосъобразно действие или бездействие; претендирана вреда и наличие на причинна връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерното действие / бездействие. Приема се, че за да е налице бездействие на административен орган, следва да съществува задължение за извършване на действие, пряко произтичащо от законова норма. В случая, описаните в исковата молба обстоятелства не покриват нито един от фактическите състави на ЗОДОВ: не е отменен административен акт, а искът се основава на обявени за противоконституционни разпоредби на нормативен акт; не се касае до изпълнение / неизпълнение на нормативно задължение на администрацията. Ответникът по частната жалба, Държавата, чрез министъра на финансите, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касация, съответно че жалбата е неоснователна, по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК . Апелативният съд е приел, че претендираните за възстановяване държавни такси са платени в изпълнение на публичноправно задължение, като отношението между страните по правоотношението е отношение на власт и подчинение, поради което са неприложими правилата на неоснователното обогатяване, тъй като липсва равнопоставеност между страните. Посочено е, че възстановяването на недължимо платени, надвнесени, неправилно внесени и пр. суми в полза на бюджета може да се иска по правилата на АПК от съответния административен орган. Според въззивния съд, нормата на чл.118, ал.1, т.3 ДОПК предвижда възстановяване на недължимо събрани суми в ревизионното производство пред данъчната администрация, въз основа на което е направен извод, че общият ред на защита е изключен, поради предвиден специален ред чрез обжалване на съответния акт. В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „ 1/ В случай, в който разпоредбите, които уреждат дължимостта и механизма по внасяне на такса, са били обявени за противоконституционни от КС на РБ, по реда на АПК ли следва да се претендира връщането на таксата, при положение, че не е налице индивидуален административен акт, който да е обявен за незаконосъобразен?; 2/ По кой ред следва да се разгледа претенция срещу държавата за връщане на заплатена такса, основанието за което е отпаднало, поради обявяване на законовите разпоредби, които е уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?; 3/ Представлява ли таксата по чл.35а-чл.35в ЗЕВИ (обявени за противоконституционни) такса по смисъла на ЗДТ?; 4/ По кой ред следва да се разгледа претенцията срещу държавата за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а, ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало, поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконситтуционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища? Поддържа се наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. По отношение на първите три въпроса не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като първите два въпроса са общо формулирани, а третият не е разглеждан от въззивния съд и не е обуславящ изхода на спора. Четвъртия въпрос обуславя за изхода на спора и покрива допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното определение е постановено в разрез с дадения отговор на въпроса във формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – определение № 634 / 12.12.2017г. по ч.т.д. № 2496/ 2017г. на I ТО на ВКС. В последното е прието, че исковете на производители на електрическа енергия срещу Държавата, за връщане на заплатени, на основание чл.35а ал.1 ЗЕВИ, държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвид обявяването на нормата за противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване и по общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд. С оглед изложеното, по отношение на обжалваното определение следва да бъде допуснат касационния контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по четвъртия въпрос. Настоящият състав на ВКС, напълно споделя изложените съображения и даденото разрешение в цитираната практика по въпроса, поради което атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3303 от 12.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5044 / 2017г. от Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 3303 от 12.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5044 / 2017г. от Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.