6 Р Е Ш Е Н И Е № 503/12 гр. София, 16.01. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 168 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца П. Т. К. и по касационна жалба на ответниците Л. Т. К., А. П. К., Т. Л. К. и П. Л. Н., подадени срещу решение № 462/27.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 562/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е обезсилено решение № 58/13.05.2011 г. по гр. дело № 298/2010 г. на Панагюрския районен съд, с което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД на касатора-ищец срещу касаторите-ответници, като са обявени за недействителни действията, извършени от последните по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том ІІ, нот. дело № 265/2007 г. на нотариус Н. М.-Т. с рег. № 471, с който нотариален акт ответниците Л. и А. К. са надарили другите двама ответници с правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] (подробно описан), и в тежест на ответниците са възложени разноски и държавна такса по делото, като въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне от друг негов състав. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че първоинстанционният съд не се произнесъл по иска, с който е бил сезиран. В тази връзка са изложени съображения, че предвид обстоятелствата по исковата молба, предявеният по делото иск е такъв по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на действията на ответниците по нотариалния акт за дарение по отношение на ищеца, но първоинстанционният съд обявил „изобщо недействителност” на действията по нотариалния акт, а не само такава по отношение на ищеца. С това, според въззивния съд, като се произнесъл по иск, с който не е сезиран, излагайки мотиви в такава насока, първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. Същевременно въззивният съд е приел, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд „за определяне точната квалификация на иска, след евентуално отстраняване на нередовностите по предявяването му”. Ищецът обжалва въззивното решение изцяло, а ответниците – в частта му, с която делото е върнато за ново разглеждане. И в двете касационни жалби се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В подадените от страните отговори на касационните жалби се излагат становища и съображения за неоснователност на съответната жалба на противната страна. С определение № 891/23.07.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по следните три процесуалноправни въпроса: 1) решението, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 135 от ЗЗД, допустимо ли е в частта му, с която искът е уважен над твърдяните в исковата молба и установените от доказателствата по делото права на ищеца, или е неправилно в тази част, и ако е неправилно – следва ли въззивният съд да обезсилва цялото решение или следва да го отмени частично; 2) при констатиране на нередовна искова молба и/или неправилна правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за отстраняване на нередовностите, или следва да остави исковата молба без движение и да разгледа делото по същество, съгласно чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК; и 3) следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по така изведените от страните по делото процесуалноправни въпроси намира следното: По първия въпрос: Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор (което той може да упражни единствено чрез предявяване на този иск пред съда) да бъде обявена само спрямо него за недействителна (т. нар. „относителна недействителност”) дадена правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. Това потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т.е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално (притезателно или потестативно) гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна – и договарящото с него лице (съконтрахента му – също ответник по иска) трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. В исковата си молба ищецът трябва да изложи конкретни твърдения относно наличието на тези материалноправни предпоставки. Обективното им наличие, което следва да се установи от доказателствата по делото, респ. – липсата им (на всички или на някоя от тях) е от значение за основателността, а не за допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД, респ. – от значение е за правилността, а не за допустимостта на постановеното по него съдебно решение. Последното би било недопустимо и подлежащо на обезсилване – изцяло или частично, само ако съдът е излязъл извън предмета на иска, очертан с исковата молба; например – обявил е за недействителна спрямо ищеца сделка/действие, която не е атакувана с иска; или е обявил за относително недействителна сделка/действие изцяло, въпреки че в исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че само част от нея уврежда правата му спрямо ответника-длъжник и е поискал само тази част да бъде обявена за недействителна. По втория процесуалноправен въпрос: Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК по делото, този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на процесуалния закон, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, както и съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, когато въззивният съд за първи път констатира нередовности на исковата молба, той дава указания на ищеца да ги отстрани, като едва при неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Когато ищецът изпълни в срок указанията на въззивния съд и отстрани недостатъците на исковата молба, тя се счита редовно подадена от датата на постъпването й в първоинстанционния съд, като по вече редовната искова молба, въззивният съд определя правната квалификация на спорното право – въз основа твърденията в нея. Всяко произнасяне от първоинстанционния съд по други, освен надлежно релевираните с поправената искова молба фактически основания на иска, води до недопустимост на първоинстанционното решение, което подлежи на обезсилване от въззивният съд, който връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Ако обаче първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от ищеца факти, но ги е подвел под друга, а не под приложимата материалноправна норма, не е налице произнасяне по непредявен иск, а неправилно приложение на материалния закон, което обуславя, не обезсилване на първоинстанционното решение, а само отмяната му като неправилно, в който случай въззивният съд дължи произнасяне по съществото на правния спор. По третия процесуалноправен въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. След като за допустимостта на последното въззивният съд следва да следи служебно, то по аргумент за по-силното основание, той задължително следва да обсъди и отговори на изрично наведените от въззивника – ответник по иска, оплаквания и възражения за липса на абсолютна положителна или за наличие абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения по делото иск. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията на страните за недопустимост на същото. Изложените и в двете касационни жалби доводи и аргументи в тази насока по своята същност са такива за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които могат да обусловят неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК), но не и процесуална недопустимост. Обжалваното въззивно решение е неправилно. Напълно немотивирано и необосновано окръжният съд е приел, че исковата молба по делото е нередовна. В нея са изложени достатъчно ясни конкретни твърдения и петитум, с които ищецът е предявил конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на него, сключения между ответниците договор за дарение, като увреждащ правата му по конститутивното съдебно решение на ВКС (представено по делото) за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на алеаторен договор. От друга страна, въззивният съд правилно е определил правната квалификация на иска – именно като такъв по чл. 135 от ЗЗД, но неправилно е приел, че първоинстанционният съд се произнесъл по друг иск, с който не е сезиран, като обявил „изобщо недействителност” на действията по нотариалния акт, а не само такава по отношение на ищеца. Както е приел и самият окръжен съд, в мотивите към първоинстанционното решение е разгледан предявеният от ищеца срещу ответниците по делото иск по чл. 135 от ЗЗД. Именно същият иск е и уважен със самото решение (диспозитива) на районния съд, където с това достатъчно ясно е посочено, че се обявява относителната недействителност на процесното дарение – по отношение на ищеца. Неправилно, при това положение, въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия за ново разглеждане и произнасяне от друг негов състав. Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и като не е обсъдил и отговорил с решението си на всички оплаквания и доводи, изложени във въззивната жалба на ответниците. Горното налага, съгласно чл. 293, ал. 2, пр. 2 от ГПК, отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като с него не е налице произнасяне по съществото на материалноправния спор, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Новото разглеждане на делото следва да започне с провеждане на открито съдебно заседание и изслушване на устните състезания между страните. С новото си решение въззивният съд следва да разреши по същество правния спор по делото, като отговори и на всички оплаквания, възражения и правни доводи, наведени с въззивната жалба на ответниците. В тази връзка следва да се вземе предвид, освен изложеното по-горе в отговор на поставените по настоящото дело процесуалноправни въпроси и относно касационните основания, обуславящи отмяната на вече постановеното въззивно решение по делото, също и това, че макар ответниците да поддържат, че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, то наведените от тях в тази насока правни доводи (поддържани и в касационната им жалба) са такива, не относно този правен интерес (какъвто обективно е налице за ищеца) и не относно процесуалната допустимост на иска, а относно неговата основателност. Това е така, защото оспорването в тази връзка от страна на ответниците, качеството кредитор на ищеца, както и доводът им, че с предявения иск по чл. 135 от ЗЗД той „няма да придобие отново вещни права върху имота”, представляват правни доводи за отсъствието на две от посочените по-горе материалноправни предпоставки по чл. 135 от ЗЗД – ищецът да е кредитор на ответника-длъжник и процесната сделка, сключена между ответниците, да уврежда ищеца. При изследване наличието на тези две материалноправни предпоставки, въззивният съд следва при съвкупната преценка на доказателствата по делото да установи действителния обем на правата на ищеца по представеното по делото решение на ВКС за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на алеаторния договор, както и дали и доколко процесното дарение между ответниците препятства конститутивното обратно действие по чл. 88 от ЗЗД на това съдебно решение, т.е. дали и доколко уврежда тези права на ищеца – с оглед действителния им обем. Окръжният съд следва да прецени дали е налице и субективната материалноправна предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изхода на настоящото касационно производство, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените от страните претенции за присъждане на разноските за воденето на делото и пред ВКС. Мотивиран от всичко гореизложено, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 462/27.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 562/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд; ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.