Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София, 14 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 854/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. П. Г. против въззивно решение № 345 от 21.10.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 542/ 2011г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия.Твърди се, че законът е нарушен, защото е приложен неправилно- касаело се до деяние по чл. 245 от НК и се иска алтернативно или приложение на чл.9, ал.2 от НК или след преквалификация приложение на чл.78а от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, не е допуснато соченото касационно основание, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 345 от 21.10.2011г. по в.н.о.х.д.№ 542/ 2011г. е потвърдил присъдата от 11.05.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 27/ 2011г. на Окръжен съд- Монтана. С присъдата подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в това, че на 09.01.2010г. в гр. Б. прокарал в обръщение неистински паричен знак- една банкнота с номинал 50лв. серия и номер АИ 2381582, емисия 1999г., с която платил на З. Ф., обслужващ бензиностанция за закупено гориво, като знаел, че банкнотата е подправена, поради което и на основание чл.244, ал.1 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Признат за виновен и осъден за престъпление по чл.244, ал.1 от НК е и втория подсъдим П. Х. А. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът е отнел веществените доказателства по делото, а именно два броя банкноти с номинал от по 50лв. Съображенията, изложени в подкрепа на единствения довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК,са не само идентични с тези, направени с въззивната жалба, но и прочита на касационната жалба по същество налага извод за буквален препис на въззивната жалба. Настоящият състав намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.1 и 2 от НПК.Посочени са ясно основанията, поради които не са приети доводите, изложени в подкрепа на жалбата, като съставът на въззивния съд изключително задълбочено е дал отговор на всяко едно от направените възражения.Това е сторено независимо от обстоятелството, че разглеждането на делото е по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие” и подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Върховният касационен съд изцяло споделя съображенията на въззивния съд относно съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, както и отсъствието на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК.Тъй като спор по фактите не е налице, а не се излагат и нови аргументи в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, настоящият състав не намира за необходимо да повтаря съображенията на въззивния съд, които са достатъчно обстойни и правилни. Поради изложените съображения Върховният касационен съд, намери, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато нарушение обосноваващо отмяна или изменяване, то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345 от 21.10.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 542/ 2011г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: