Р Е Ш Е Н И Е
№ 50082
София, 17.10.2023 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1231 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на ищеца М. П. С. против решение № 474/12.05.2021г. (с допусната с решение от 07.03.2023г. поправка на очевидна фактическа грешка относно датата на настъпване на пътното произшествие) на Апелативен съд София, постановено по в.гр.д.№ 3324/2020г., в частта за отмяна на решението по гр.д. № 7317/2018г. на Софийски градски съд за уважаване на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 26.09.2017г., за разликата над 10 000лв. до 40 000лв. и отхвърлянето му; и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000лв. С недопускане на касационното обжалване по насрещната касационна жалба на третото лице-помагач, въззивното решение за уважаването на иска до размер на сумата 10 000лв. е влязло в сила.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че освен очевидно неправилно, решението е постановено при превратно или никакво тълкуване на доказателствата и в разрез с принципите в гражданския процес. Въведени са и конкретни оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че присъденото обезщетение няма нищо общо с реалните вреди, доколкото не отчита вида и степента увреждането. Касаторът се е позовавал и на неправилно приет в степен на 50% принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Оспорвана е и правилността на извода относно началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава, който според касатора е датата на деликта. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер от 120 000лв.
В писмен отговор ответникът ЗД”Бул Инс”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Постъпил е и отговор на касационната жалба от третото лице помагач, привлечено от ответника, Г. Д. В..
С определение № 50355 от 25.05.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована от касатора чрез позоваване на ППВС №4/1968г. и решенията по т.д. № 543/2014г., по т.д.№ 507/2015г. и Решение № 93 от 23.06.2011г. на Второ т.о. на ВКС, постановено по т.д.№ 566/2010г. по въпроса за преценката на съда при определяне на справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на третото лице-помагач Г. Д. В..
В откритото съдебно заседание се явяват процесуални представители на ответника и на третото лице помагач, които поддържат защитните си позиции. Считат, че решението на апелативния съд в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
По делото не е имало спор, че с одобрено от съда споразумение от 17.01.2018г. по НОХД №66/2018 г. на РС Враца, Г. В. е признат за виновен в това, че на 26.09.2017г., около 12:30ч. на път II-15 в посока на движение [населено място] - [населено място], без да има необходимата правоспособност за водач на МПС, при управление на собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „К.“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 150 ЗДвП; като неправоспособен водач и в нарушение на чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 поради неосъществен контрол върху превозното средство и с превишена скорост реализирал ПТП с лек автомобил „Ситроен“, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на Ю. В..
По делото не е представен обвинителният акт, но видно от приложеното досъдебно производство, то е било образувано по повод на процесното пътно произшествие, настъпило между управлявания от Г. В. лек автомобил „Опел К.” и л.а. „Ситроен”, управляван от К. К.; при пътното произшествие, констатирани като леки, телесни повреди са получили водачите В. и К., както и пътуващият на предната седалка М. С., а на пътника, пътуващ отпред в л.а. „Ситроен” Ю. И. В., е причинена средна телесна повреда, с оглед на което досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд на В. за причинената от него на В. средна телесна повреда.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на трите страни по спора.
Ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд за разликата над 40 000лв. (при формиран от първата инстанция извод за отсъствие на съпричиняване от М. С.) за разликата до предявения размер от 120 000лв. (съгласно допуснато по молба от 09.04.2019г. увеличение на иска от първоначалния размер от 50 000лв. на 120 000лв.). Ответникът е обжалвал решението за уважаването на иска за сумата над 5 000лв. по съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Жалба е подадена и от третото лице помагач Г. В., с искане за отмяна на решението за уважаване на иска и отхвърлянето му като неоснователен и недоказан или намаляване на размера на обезщетението. Оспорвани са и както правилното приложение на принципа на справедливост при определянето му, така и изводите на СГС за отсъствие на основанията за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, въведени в предмета на спора чрез възраженията на застрахователното дружество и на третото лице помагач за неизползване от пострадалия като пътник в лекия автомобил, управляван от В., предпазен колан и пътуването му с водач, за който знае, че няма правоспособност.
С оглед на заявените в жалбата опаквания, предметът на въззивния контрол е очертан по отношение на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
За да обоснове изводите си, съставът на САС е обсъдил, че пред първоинстанционният съд са установени елементите на фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ, не е спорен и механизмът на произшествието - при управление на л.а. в „Опел К.” на път ІІ-15 в посока на движения [населено място]-град В. без да има правоспособност, при движение със скорост 106.90 км./ч. (при разрешена максимална 60 км.ч.) при ляв завой и загуба на контрол над автомобила, водачът Г. В. навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар с движещият се в своята лента л.а. „Ситроен“.
Обсъдена е изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица неврохирург и офталмолог, въз основа на която САС е приел за установено, че след произшествието пострадалият е постъпил в болница в [населено място], направени са му изследвания, не са извършвани интервенции, изписан е след 3 дни като клинично здрав; че като пряка последица от произшествието ищецът е получил черепно-мозъчна травма, преценена при проведеното болнично лечение като мозъчно сътресение с контузия на главата, начален общомозъчен едем /оток/, 2 охлузвания на лицето, болка в областта на шията и дясната раменна става и болка в десен глезен. Не е установено в резултат на черепно-мозъчната травма да има остатъчни явления и последици, няма пълна загуба на съзнанието, нито временна опасност за живота на пострадалия, имало е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е получил оток на очните дъна, в резултат на което централното зрение временно се е понижило, 10 дни след травмата се е ориентирал добре по зрителната таблица, не се установява последващо влошаване зрението на ищеца, няма данни състоянието на очите да е проследявано, няма представени очни прегледи. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че пострадалият не е претърпял (краткотрайно или дълготрайно) увреждане на очите, което да е продължило след възстановителния период от около 10 дни и да е налагало лечение.
Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от специалист по УНГ д-р А., е прието за установено състояние след травматично увреждане на лява тъпанчева мембрана, тимпаносклероза на лявото ухо и неврит на слуховите нерви, в резултат на които е налице слухова загуба от 38,8%. При това увреждане ищецът не може да чува основно високи честоти, може да чува, но не може да разбира някои определени думи и срички, които са с високо-честотна характеристика. На едното ухо слуховата загуба е 35 децибела, на другото - 45 децибела. Към момента на прегледа ищецът е на границата за поставяне на слухова протеза, състоянието му подлежи на проследяване, а в бъдеще няма да може да упражнява професии, свързани с вибрации и шум, т.е. всички производства, в които има над 85 децибела шум в работната среда, ще му бъдат противопоказни. Последиците са трайни, не се очаква възстановяване от тях и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило констатацията си за причинна връзка между травмата и уврежданията на слуха, както и дефинитивните промени, които, при загуба над 40% ще доведат до слухопротезиране; загубата при ищеца е на границата за такова протезиране, но вещото лице препоръчва да се изчака, тъй като употребата на слухов апарат води до атрофия на нерва.
Обсъдени са и свидетелските показания на бащата на ищеца, според които след произшествието М. първоначално не е могъл да познае баща си, виждал размазано, очите го болели, но е воден само един път на очен лекар и не използва очила; отслабнал слухът му, няколко пъти е посещавал офталмолог, станал раздразнителен, спрял да излиза с приятели.
При определяне размера на обезщетението, въззивната инстанция, посочвайки, че се основава на указанията в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и на съдебната практика на ВКС, е приела, че в настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди, а именно: 1/при претърпяната черепно-мозъчна травма не са установени остатъчни явления и последици, обективно отсъства пълна загуба на съзнанието, не е имало и временна опасност за живота на пострадалия, а единствено временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 2/пострадалият не е претърпял краткотрайно или дълготрайно увреждане на очите, което да е продължило след периода на възстановяване /около 10 дни/ и да е налагало лечение, получил е оток на очните дъна, в резултат на което централното зрение временно се е понижило, а 10 дни след травмата се е ориентирал добре по зрителната таблица и не се установява последващо влошаване зрението на ищеца; няма данни състоянието на очите да е проследявано, няма представени очни прегледи; 3/налице е състояние след травматично увреждане на лява тъпанчева мембрана, тимпаносклероза на лявото ухо и неврит на слуховите нерви, в резултат на които е налице слухова загуба от 38,8% с очертаните от експертизата дефицити на слуха и невъзможността да упражнява професии, свързани с вибрации и шум, като тези последиците са трайни, не се очаква възстановяване от тях.
При тези констатации и като е приела за релевантни и продължителността на периода, през който ищецът е търпял болки и страдания, възрастта му, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (септември 2017г.), лимитите на отговорност, както и съдебната практика, въззивната инстанция е счела, че сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените неимуществени вреди.
При произнасяне по пренесения във въззивното производство спорен въпрос относно наличието на принос за настъпване на вредите (излагайки подобни съображения за предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД), съставът на САС е акцентирал на безспорно установения по делото факт, че към момента на настъпване на произшествието делинквентът е бил неправоспособен водач.
Въз основа на показанията на разпитания свидетел - М. Д., съученик на Г. В., е прието за установено, че ищецът (роден 2002г., който е три години по-малък от свидетеля и от делинквента) и Г. се познавали преди инцидента, били доста близки приятели, учили са в едно училище и често са излизали заедно, непрекъснато се търсели и това било от години. М. знаел в кой клас и на колко години е Г., че кара шофьорски курсове и че няма книжка. М. и всички съученици знаели, че В. няма книжка, защото няколко пъти му проверявали резултатите от писмения изпит и знаели, че няма точките. Многократно свидетелят, делинквентът и пострадалият разговаряли и били наясно, че Г. няма книжка и не би трябвало да шофира, а ищецът споделял, че „не му пука, че му е все тази”, а пък Г. гледал да не кара автомобил, ако не било крайно необходимо.
Въз основа на тези показания, съставът на апелативния съд е приел, че пострадалият е знаел, че приема да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с ясното съзнание за този факт, поради което сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат в степен на 50 %. В резултат на този извод, определеното като справедливо обезщетение от 20 000лв. е намалено на 10 000лв. като е отречен принос по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД поради непоставен от пътника обезопасителен колан.
Като отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав се присъединява към постоянната съдебна практика, основана на принципните указания на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, възприета и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, тъй като понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се оценят от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, приложени спрямо фактите по конкретния спор. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се прецени действителният размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение.
По правилността на решението:
Въззивната инстанция не е съобразила в пълна степен релевантните за конкретния спор обстоятелства и незадълбочено е обсъдила тези, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Съставът на САС е преценявал на първо място не-тежките, не-значимите увреждания от ПТП, които не са дали съществено отражение върху състоянието на ищеца като водещи негативни последици (мозъчно сътресение и оток на очните дъна) и същевременно, описвайки подробно изводите на вещото лице специалист УНГ, е игнорирал при преценката си по чл.52 ЗЗД изключително сериозното увреждане на слуха на ищеца - тимпаносклероза на лявото ухо и неврит на слуховите нерви, водещи до намаляване на слуха и в двете уши, което е трайно и необратимо, изискващо поставяне на слухов апарат. Вещото лице е категорично в извода си за наличието на трайни последици, които са в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие. Обяснило е, че при повишената кинетична енергия по време на пътната злополука, се получават разкъсвания на малките кръвоносни съдове, тапициращи средното и лявото ухо. Последвалите кръвоизливи и настъпилата след тях резорбция водят до сраствания в средното ухо и замяна на невроепителни клетки със съединителна тъкан във вътрешното ухо.
Това е обстоятелство, установено в хода на процеса, и подлежащо на съобразяване по реда на чл.235,ал.3 ГПК - слуховото увреждане в неговата пълнота и детайли е констатирано от вещото лице-специалист УНГ в хода на процеса след направена аудиометрия. То не е изяснено в досъдебното производство, поради което и обвинението на деликвента е за причинена средна телесна повреда на трето за спора лице (както се посочи е прието, че на ищеца е била причинена лека телесна повреда). Въззивната инстанция, излагайки обективно обстоятелствата, установени от вещото лице - специалист УНГ д-р А., при правните си изводи относно подлежащите на обезщетяване вреди, не ги е подложила на задълбочена и обективна оценка. Установеният в хода на съдебното производство факт на сериозна и трайна увреда на слуха на ищеца е такъв, подлежащ на съобразяване на основание чл.235,ал.3 ГПК. Неговото зачитане в рамките на настоящия процес е допустимо, независимо от влязлото в сила споразумение, с което делинквентът е признат за виновен, че от процесното ПТП е причинена единствено средна телесна повреда на друго лице.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.
При отчитане на всички релевантни за конкретния спор обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав счита, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 60 000лв. Във възраст преди на навърши пълнолетие на ищеца, който е бил на петнадесет години, е причинена невъзвратима загуба на слуха с установена по несъмнен начин необходимост от предстоящо слухопротезиране - последният факт, настоящият състав също оценява в обхвата на присъденото обезщетение от 60 000лв.
По изложените в определението по чл.288 ГПК съображения настоящият състав не допусна касационно обжалване по отношение на приетото от САС допринасяне от страна на пострадалия ищец за собственото му увреждане посредством волевото решение да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач с ясното съзнание за този факт. Поради това определеното обезщетение следва на основание чл.51,ал.2 ЗЗД да бъде редуцирано на 30 000лв. Неоснователно е искането в касационната жалба лихвата за забава да се присъди от датата на деликта.
Не следва да се обсъждат доводите на ответника, заявени в хода по същество пред настоящата инстанция относно недостоверност, „съмнителност“ на представената медицинска документация за здравословното състояние на ищеца. Такова възражение е следвало да бъде заявено в процеса на събирането на доказателствата. Както се посочи, д-р А. е специалист УГН, извършил е личен преглед и аудиометрично изследване и неговите изводи се основават именно на базата на тези лични възприятия и те са източникът, въз основа на който е изградено експертното мнение при прилагане на специалните професионални знания. Вещото лице подробно е защитило заключението си при изслушване в съдебно заседание, то е прието без възражения на страните. Няма никакво основание това заключение да не бъде изцяло кредитирано като компетентно, изчерпателно и категорично.
Без значение за настоящия спор е размерът на обезщетението, присъдено за причинената средна телесна повреда при същото пътно произшествие на трето неучастващо в процеса лице, в какъвто смисъл излага доводи защитникът на третото лице-помагач.
Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено в частта, имаща за резултат отхвърляне на иска за разликата над 10 000 до 30 000 лв. с преразпределяне на отговорността за разноски.
Въззивното решение в частта за потвърждаване отхвърлянето на иска за разликата над 30 000 лв. следва да бъде оставено в сила.
На пълномощника на ищеца, осъществил безплатна адвокатска защита за първа и въззивна инстанция С. Б., на основание чл.38,ал.2 ЗА следва да се присъди възнаграждение в общ размер 2 625лв., и още 1 000лв. за изготвянето на касационната жалба. Не следва да се присъжда възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за втората фаза настоящото производство, тъй като пълномощното на този адвокат е оттеглено, а новият защитник не е извършил процесуално представителство при разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
За първоинстанционното производство на ответника следва да се присъдят на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски (адвокатски хонорар с включен ДДС и разноски за експертизи) съобразно отхвърлената част на иска в размер на 2 534лв., а за въззивното производство - 2 800лв. (за адвокатско възнаграждение и държавна такса за предприетото въззивно обжалване). На ответника за производството пред ВКС разноски не се присъждат, тъй като такива не се претендират и доказват.
На третото лице помагач разноски не се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул Инс" АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса, дължима за трите инстанции, в размер на 2 400лв., както и 700лв. разходи за експертизи по сметката на СГС, заплатени от бюджета на този съд.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 474/12.05.2021г. (с допусната с решение от 07.03.2023г. поправка на очевидна фактическа грешка) на Апелативен съд София, постановено по в.гр.д.№ 3324/2020г., с което е отменено решението по гр.д. № 7317/2018г. на Софийски градски съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца М. П. С. неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 26.09.2017г., за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., както и изцяло в частта за разноските, вместо което: Осъжда на основание чл.432,ал.1 КЗ Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати на М. П. С. сума в размер на 20 000лв.(двадесет хиляди), представляваща разлика между присъдената от Апелативен съд София сума от 10 000 лв. и дължима в размер на 30 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди за причинени на С. увреждания от пътно произшествие, настъпило на 26.09.2017г., ведно със законната лихва от 05.02.2018г. до окончателно изплащане на сумата. Оставя в сила въззивното решение в частта за потвърждаване на решението по гр.д. № 7317/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска за разликата над 30 000лв. до предявения размер. Осъжда на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно дружество „Бул Инс" да заплати на адвокат С. Б. от САК сума в размер на 3 625лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Осъжда М. П. С. да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“АД сумата 5 334лв. разноски по делото. Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул Инс" АД да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 2 400лв., както и 700лв. разходи за експертизи по сметката на СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
|