6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 504 С., 04.07.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б. изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 295/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. С. от [населено място] против определение № 121 от 27.01.2011 г. по ч. т. д. № 109/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав протоколно определение от съдебно заседание на 22.11.2010 г. по ф. д. № 80 173/2009 г. за прекратяване на производството по предявения от същото лице иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на [фирма], [населено място] от 31.05.2009 г. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно, като са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че ищецът не е доказал правата си на акционер в ответното дружество. Според частния касатор, съдът не е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства, установяващи категорично, че към релевантния за преценката на активната легитимация момент – датата на провеждане на оспорваното Общо събрание /а и понастоящем/ същият притежава твърдяния брой /18 160/ акции. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с извода относно статута на ответното дружество с твърдението, че в случая не е отчетено обстоятелството, че промяната е извършена след провеждане на процесното Общо събрание на акционерите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като значими за конкретното дело частният касатор поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е лице, което не е акционер, да участва в Общото събрание на акционерите и да е посочено в уводната част на протокола за Общото събрание и в списъка на присъстващите акционери; 2. Допустим ли е иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите, когато лицето е присъствало в качеството на акционер, видно от съставения протокол за Общото събрание и в списъка на присъстващите акционери; 3. Може ли, без да е извършено джиро при условията на чл. 187 във връзка с чл. 185 ТЗ, да е извършено вписване в книгата на акционерите; 4. Може ли първоначална регистрация на емисия на ценни книжа, извършена от акционерно дружество в Централния депозитар в един много по-късен момент от периода, в който се провежда Общото събрание на акционерите, да е първостепенен при постановяване на определението за прекратяване на съдебното производство и 5. Възможно ли е кумулативно разглеждане на иск с правно основание чл. 74 ТЗ с иск по чл. 71 ТЗ. Като решен в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища /конкретно цитирана и представена/ касаторът посочва въпросът за интереса от търсената защита като абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск с правно основание чл. 74 ТЗ, а като решаван противоречиво от съдилищата е посочен въпросът следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 74 ТЗ да притежава качеството акционер, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск, не само към датата на оспорваното Общо събрание, а по време на целия процес. В тази връзка частният касатор се позовава на решение № 812 от 05.01.2007 г. по т. д. № 434/2006 г. на І т. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено по отношение на всички поставени въпроси. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от Софийски градски съд определение за прекратяване на производството по ф. д. № 80173/2009 г., въззивният съд е споделил извода, че ищецът по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ не е активно легитимиран по него, тъй като не е доказал, че е акционер в ответното дружество. В тази връзка решаващият състав се е позовал на задължителна съдебна практика – решение № 128 от 19.02.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че качеството „акционер” или „съдружник” в дружеството, решенията на чието Общо събрание се атакуват по реда на чл. 74 ТЗ, следва да съществува към датата на провеждане на Общото събрание и в случай, че членственото правоотношение със съдружника или акционера изобщо не съществува, респ. е прекратено преди тази дата, същият не е легитимиран да оспорва взетите от събранието решения, дори те да противоречат на повелителни законови разпоредби или на дружествения договор, съответно устава. В конкретната хипотеза, въззивният съд е направил извод за липса на качеството акционер на ищеца А. С., като е взел предвид обстоятелството, че структурата на ответното дружество се формира от безналични акции, което го определя като публично дружество. С оглед на това и доколкото в представеното извлечение от Централния депозитар ищецът не фигурира в списъка на акционерите на това дружество, решаващият състав е счел, че същият не разполага с правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в това дружество. С оглед мотивите на обжалваното определение, касационното обжалване следва да бъде допуснато, но само по единия от поставените от частния касатор въпроси, а именно – по четвъртия въпрос, който настоящият състав в съответствие с постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС конкретизира в следния смисъл: към кой момент следва да се преценява дали ищецът по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ притежава качеството „акционер”, обуславящо съответно активната му легитимация по този иск. Само посоченият въпрос отговаря на общата предпоставка за допускане на касационния контрол, установена в чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело. Всички останали въпроси изобщо не са били обсъждани в атакуваното определение и следователно тяхното решаване е без значение за приетата недопустимост на производството. Ето защо, по отношение на тях не подлежат на обсъждане и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. По отношение на приетия като релевантен за спора въпрос е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Макар да е цитирал задължителната за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о., извършената от въззивния съд преценка във връзка с активната легитимация на ищеца е в отклонение от дадените в него разрешения, тъй като е взел предвид факт /първоначална регистрация на емисия на ценни книжа в Централния депозитар/, настъпил след датата на процесното Общо събрание, а изобщо не е обсъждал многобройните представени по делото доказателства за притежаваните от ищеца А. И. С. акции към датата на събранието. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Изводът на въззивния съд за липса на активна легитимация на ищеца А. И. С. по предявения иск по чл. 74 ТЗ е основан единствено на представеното удостоверение от Централния депозитар за акционерите към дата 24.11.2009 г., без да са взети предвид и обсъдени всички останали представени по делото доказателства, касаещи вида на издадените от ответното дружество акции, обуславящ съответно начина и реда на прехвърлянето им и приложимия за тях закон към релевантния за спора момент – датата на провеждане на оспореното Общо събрание на акционерите /31.05.2009 г./. По-конкретно, този извод е направен, като не е отчетена липсата на яснота относно вида на акциите в разпоредбата на чл. 14 от Устава на дружеството (безналични,поименни) и не са съобразени имащите отношение към изясняването на този въпрос разпоредби на чл. 18, 19, 21 и 23 от Устава, предвиждащи: издаване на временни удостоверения за записаните от акционерите акции със съдържанието по чл. 183 ТЗ; задължение за дружеството да води книга на акционерите от специално посочено от Съвета на директорите лице, в която да бъдат вписвани данните по чл. 179 ТЗ; прехвърляне на поименните акции с джиро и задължение за вписване на прехвърлянето книгата на акционерите, с оглед действието му по отношение на дружеството. При преценката относно легитимацията на ищеца А. И. С. като акционер към датата на провеждане на процесното Общо събрание не са взети предвид и представените по делото и неоспорени от ответника многобройни доказателства, в които той е посочен като един от акционерите в [фирма], притежаващ 0.27 % от капитала на дружеството – протоколи от заседания на СД и на ОС на акционерите, книга на акционерите, изменения на Устава след всяко увеличение на капитала и временно удостоверение № 007 от 20.04.2007 г. С оглед на изброените доказателства, към настоящия момент не би могло да се приеме за категорично оборено качеството „акционер” на ищеца в ответното дружество. Поради това, постановеният от въззивния съд акт за потвърждаване на прекратителното първоинстанционно определение е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на производството по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ. При произнасянето по основателността на същия и решаването на въпроса за акционерното участие на ищеца в ответното дружество към датата на провеждане на оспореното Общо събрание на акционерите от 31.05.2009 г. следва да бъде съобразена и задължителната за въззивните съдилища (съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) практика на ВКС, касаеща преценката относно вида на издадените акции – решение № 153 от 14.12.2009 г. по т. д. № 116/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 121 от 27.01.2011 г. по ч. т. д. № 109/2011 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него протоколно определение от съдебно заседание на 22.11.2010 г. по ф. д. № 80 173/2009 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: