РЕШЕНИЕ № 229 София, 14.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.12.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 897 /2010 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Василева Б. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 12.04. 2010 год., по гр.д.№ 883/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд и при участие на третото лице помагач в процеса- „уни кредит булбанк" ад, е отхвърлен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „космо българия мобайл" еад иск по чл.79, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на основание чл.281, т.З ГПК се иска отмяната му. В подробните си съображения, изложени в касационната жалба касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че договорната отговорност за неизпълнение не обхваща неимуществените вреди, като счита, че той е лишен от основание в закона. С определение № 535 от 22.07.2011 год., постановено по горепосоченото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.З ГПК, за произнасяне по обусловилия решаващите правни изводи на въззивния съд въпрос на материалното право, свързан с възможността за обезщетяване неимуществените вреди при договорна отговорност и за обхвата на същата, който се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради съществуващо трайно несъответствие между поддържаната в правната доктрина преобладаваща теза и установената съдебна практика, както и от необходимостта от осъвременяване на последната. Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГСЖ е възразила по основателността на въведените касационни основания, като застъпва същото становище и в съдебно заседание. Несъгласие с оплакванията, изложени в касационната жалба изразява и третото- лице помагач в процеса „уникредит булбанк"ад. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чя.291 и сл. ГПК, намира: I. По поставения правен въпрос: За разлика от правната доктрина, която макар и да не е еднозначна в отговора на поставения от касатора материалноправен въпрос, допуска да се претендират неимуществени вреди при договорна отговорност, то в последователната си практика ВКС, позовавайки се на нормата на чл.82 ЗЗД, съгласно която обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, отрича обезщетимостта на неимуществените вреди при договорна отговорност. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение намира, че тази съдебна практика, обективирана и в постановеното по реда на чп.290 и сл. ГПК решение № 192 от 2011 год., по т.д.№ 1057/2009 год. на П-ро т.о. на ВКС, поради настъпилата промяна в обществено икономическите условия, при които е била създадена, следва да бъде ревизирана и да бъде възприета различна, отговаряща на съвременното развитие на правната мисъл и на променените обществени отношения, вкл. практиката на С.. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е както липсата на изрична законова забрана да се обезщетяват неимуществените вреди при договорна отговорност, така и съдържанието на самата разпоредба на чл.82 ЗЗД, даваща достатъчно опора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Тълкувани по правилата на граматическото тълкуване употребените в същата изрази „претърпени вреди" и „пропуснати ползи", налагат разбирането, че вложеният от законодателя в тях точен разум и общ смисъл, изключва те да се отнасят само и единствено до имуществените вреди и да не се явяват проявна форма на неимуществените. Напротив, обстоятелството, че българският законодател съзнателно е употребил думата „полза", а не „печалба", която последна е относима преди всичко към парично оценими блага, позволява изграждането на правен извод, че обезщетимостта на неимуществените вреди и при договорна отговорност не е изключена. Същевременно, щом нито в съдебната практика, нито в правната доктрина съществува съмнение, че и неимуществените вреди могат да бъдат пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договор, то предвид обхвата на обезщетението по чл.82 ЗЗД , не би могло да се приеме, че нормата не е визирала и неимуществените вреди. Несъмнено е също, че последните, както и имуществените вреди могат да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като конкретизацията им е винаги фактически, а не правен въпрос и подлежи на установяване във всеки отделен случай. Или, от гореизложеното следва, че макар и чл.82 ЗЗД изрично да не посочва в обхвата на обезщетението неимуществените вреди, то не би могло per argumentum a contrario да се приеме, че законът не ги допуска и че волята на законодателя е да изключи обезщетяването им при договорната отговорност. Насочен към определяне размера на правно-релевантните вреди, които се дължат при договорно неизпълнение, чл.82 ЗЗД въобще не определя вида на вредите, за които неизправната страна следва да отговаря. Поради това, доколкото действащото ни право познава два вида вреди» имуществени и неимуществени, то това са и вредите, които подлежат на обезвреда, както при деликтната, така и при договорната отговорности. В този см. „претърпяната загуба" и „пропуснатата полза" не са самостоятелен вид вреди, лимитативно изброени от законодателя, за които се дължи обезщетение от длъжника, а са пределните граници в които обезщетението от последния е дължимо. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е използваната от законодателя разлика в изразните средства в изр.2 на чл. 82 ЗЗД, от които с оглед употребените общи понятия "вреда" и "всички", като последното - родово на имуществените, но и на неимуществени вреди, не следва, че волята на законодателя, материализирана в сочената разпоредба е в посоката възприетата в създадената последователна съдебна практика на ВКС - необезщетимост на неимуществените вреди при договорната отговорност. Що се касае до систематичното място на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, което наред с използваните в чл.82, изр.1 ЗЗД изразни средства е един от аргументите, явяващ се разграничителен критерий относно възможността за поправяне на неимуществените вреди при договорно неизпълнение, то както се поддържа и в преобладаващото становище, застъпено в правната доктрина, същото само по себе си не е достатъчно, за да обоснове допускане или отричане приложението на един институт, доколкото е и въпрос на използвана от законодателя правна техника на определен етап както от неговото собствено развитие и това на правната наука, така и от развитие на европейското законодателство. Отделен в тази вр. остава въпросът дали в неговата цялост подобно разбиране е в съгласие и с принципа за симетрия в уредбата на гражданската отговорност, която изисква едни и същи увреждания да бъдат обезщетени в еднаква пълнота и при възприемане на един и същи подход при приложимостта или отричането на правилата на договорната отговорност към деликтната и обратно. Същевременно, съобразено обстоятелството, че с нормата на чл.52 ЗЗД е прогласен общ правен принцип, а именно, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то несъмнено е, че същият може да бъде приложен всякога, когато възникват морални вреди, подлежащи на обезвреда, поради което отсъства законова пречка за приложимостта му по аналогия и в разглежданата хипотеза на чл.82 ЗЗД, в която по изложените по- горе съображения липсва каквото и да е лимитиране на вредите - арг. от члЛв, ал.2 ЗНА, в редакцията на нормата в ДВ бр.46/2007 год.. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че на поставения материалноправен въпрос, по отношение на който е допуснато касационното обжалване следва да се отговори в следния смисъл: Обезщетимостта на неимуществените вреди е допустима и при договорната отговорност, при наличие на законовите предпоставки за о6езвреда,като дължимото обезщетение за същите се определя от съда по справедливост, съгласно общото законово правило на чл.52 ЗЗД. I По същество на касационната жалба: С оглед отговора на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос, касационната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена, поради наличие на касационно основание по т.З на чл2Ш ГПК. За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне на мобилни услуги в периода 01.08.2007 год.-30.08.2007 год. въззивният съд, въз основа на доказателствения материал по делото, вкл. показанията на разпитания свидетел Б. М. е изградил краен правен извод, че ищцата не е доказала очертаните с исковата молба неблагоприятни правни последици да са обективно годни да засегнат нейни неимуществени блага, каквато е невъзможността за използва мобилния си телефон за изпълнение на служебни задължения по време на разрешен годишен отпуск, а от друга, като вменена и по силата на договора дължима при изпълнение на задължения и грижа - да извършва периодични проверки, относно заверяване сметката на ответника с издадено от нея платежно нареждане за месечната и такса, не би могло да притежава правната характеристика на вреда. По отношение на останалите заявени с исковата молба неблагоприятни последици, настъпили в резултат на безспорно виновното договорно неизпълнение на ответното ТД, решаващият съд е счел, че макар и обективно годни да засегнат неимуществените блага на ищцата, същите, освен, че не подлежат на обезвреда, са останали недоказани в процеса, съобразно въведената доказателствена тежест, тъй като субективните и негативни преживявания, породени от прекъсване на мобилната услуга нямат връзка с доброто и име в обществото. Решението е неправилно. При неизпълнение на всички договори, без оглед на предмета им, или поради тяхното неточно изпълнение, неизправната по см. на чл.79, ал.1 ЗЗД, страна дължи обезщетение за неизпълнението, което съгласно общото законово правило на чл.82 ЗЗД обхваща както негативните, така и позитивните вреди, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен, то отговорността му е за всички преки и непосредствени вреди. В обхвата на тези вреди, по изложените по- горе съображения се включват и неимуществените, които накърняват моралните и нравствени ценности у личността, или привързаността в социалното общуване. Когато тези вреди се изразяват в терзания, те могат да бъдат нравствени, емоционални, психически или психологически, като към тях се включват и физическите болки и страдания, създадените неудобства в завишена спрямо нормалните такива, степен, които водят било до битово пренатоварване на личността, било в създаване на правнозначим за отговорността дискомфорт. Несъмнено е, че към категорията на неимуществените вреди се причислява и накърняване доброто име на личността в обществото. В случая, видно от доказателствения материал по делото, вкл. направено в с.з. от 19.05.2008 год. признание от процесуалния представител на ответника и от пълномощника на третото лице - помагач в процеса, както и обективираното такова в писмо от ответното ТД с изх.№ СС&В от 09. 10. 2007 год. ищцата своевременно, според уговорения срок и тарифен план, е заплатила дължимите по силата на сключен между страните от 09.05.2007 год. договор за предоставяне на мобилна услуга суми, включващи цена на месечен абонамент и стойност на използваните услуги за периода 10.07.2007 год. -09.08.2007год.. Не се спори между страните в процеса, че поради съществуващи технически причини в Банката - платец, конституирана в процеса като трето лице -помагач, същата е заверила сметка на ответника със закъснение от един ден, поради което последният е спрял изходящите повиквания на потребителя за посочения в исковата молба период, а впоследствие и входящите. От разменената между страните кореспонденция, частни писмени документи, която приложена по делото е останала неоспорена, се установява, че многократно след датата на извършеното плащане - 24. 07. 2007 год. ответното ТД е продължило да безпокои ищцата, ползваща към този момент и годишния си отпуск, с обаждания, съдържащи твърдение за договорно неизпълнение на задължението и за заплащане на следващите се за визирания период суми и покана да изпълни дълга си. За безспорно следва да се приеме и обстоятелството, че към момента на спиране изходящите и входящи повиквания от мобилния телефон на ищцата, банковата сметка на ответника е била вече заверена с дължимата от потребителя сума, в каквато насока е изрично заявеното от процесуалния представител на Банката- платец в с.з. от 19.05.2008 год, също останало неоспорено, като факт, от процесуалния представител на ответното ТД, както и че в продължение на исковия период, последното многократно е било сезирано от ищцата, като потребител за осъщественото плащане, вкл. чрез сезиране на К./ писмо с вх.№ 6865.2/10.09.2007 год.. Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитания във въззивната инстанция св. Б.М., според които в резултат на поведението на ответника, във вр. с процесния договор ищцата неколкократно е споделяла с него проблема си, изпитвайки яд от факта, че известна в обществото като почетен и авторитетен човек, е поставена от съконтрахента си в положение на некоректен платец. Следователно необосновано при така събраните по делото доказателства въззивният съд е счел, че елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, изр.2 ЗЗД са останали недоказани, по съображения, че вида на заявените от ищцата за обезвреда неблагоприятни последици от една страна не подлежат на обезвреда, а от друга са обективно негодни да засегнат нейни неимуществени блага. Обстоятелството, че многократно след като банковата му сметка е била заверена със заплатената от ищцата сума, ответното ТД е продължило да отрича плащането и да поддържа спрян мобилния телефон на същата не само, че не сочи на необходимост потребителят да е в непрекъсната връзка с Банката- платец и да я посещава, за да изпълни задължението си, с оглед разпореденото от чл.305 ТЗ, но е достатъчно, за да обоснове правен извод за проявена от страна на „космо България мобайЛ" еад груба небрежност, при изпълнение на задълженията си по договора, в нарушение на общо изискваната от чл.302 ТЗ дължима грижа, от която пряко и непосредствено за Б., като съконтрахент- потребител са произтекли твърдяните неимуществени вреди. Същевременно, доколкото е ноторно смисловото съдържание на думата „яд" и според даденото и в "Български тълковен речник", на „Наука и изкуство" , 1963 год. същото се определя като „мъчително душевно раздразнение, остра възбуда и гняв срещу нещо или някого", то само по себе си обстоятелството, че според св.Б.М., ищцата, именно в резултат на договорното неизпълнение на ответника, е изпитала тези отрицателни психически изживявания, създаващи и негативни емоции е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на причинени на последната морални вреди, според посочения по- горе техен смисъл, който не се покрива единствено с нравствените страдания на индивида и които подлежат на обезвреда в определените от чл. 82 ЗЗД граници, съобразно въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. От преценката за вида и характера на така понесените от ищцата неимуществени вреди следва, че сумата 1 500 лв. се явява справедливо да ги възмезди обезщетение, поради което до този размер исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ищцата, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени деловодните разноски за всички инстанции, съобразно уважената част на иска, възлизащи общо на сумата 279.60 лв., като при отсъствие на заявено своевременно искане за деловодните разноски от страна на ответника не се прилага принципа за компенсация, на основан на чл.78, ал.З ГПК. Водим от изложените съображения настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, IV-Г отд. от 12.04.2010 год., по гр.д.№ 883/2009 год., в частта, с която при участие на третото лице помагач в процеса- „уни кредит булбанк" ад, е отхвърлен предявения от Р. Василева Б. от [населено място] срещу „К. българия мобайл" еад иск за заплащане на обезщетение за причинени и неимуществени вреди от неизпълнение на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги за сумата 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „космо българия мобайл" еад да заплати на Р. Василева Б. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от неизпълнение на сключен на 09.05.2007 год. договор за предоставяне на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 30.08.2007 год., до окончателното и изплащане, както и сумата 279.60 лв./ двеста седемдесет и девет лева и шестдесет ст./ направени деловодни разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от иска. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя в сила въззивното решение на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.