1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр.София, 18.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
при секретаря Ю. Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1045 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.12.2008г. по гр.д.№1056/2008г. на Софийски градски съд, с което са уважени частично и отхвърлени до пълните им размери искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят А. Г. Ф. поддържа, че с решението е неправилно и моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, като бъде уважен придявения от него иск.
Ответницата Й. Д. С. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Върховния касационен съд, състав на четвърт г.о., с определение от 30.09.2009г., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК в частта му, с която са отхвърлени исковете на А. Г. срещу Й. Д. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, тъй като съдът се е произнесъл по материално правен въпрос касаещ дължимостта на обезщетение от съпруга, на който жилището е предоставено за ползуване при развода, на неползуващия го съпруг, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
С обжалваното решение съдът, като е оставил в сила частично решение от 07.11.2007г. по гр.д.№1133/2007г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от А. Г. срещу Й. Д. иск за сумата над 450,76 ЩД до 1060 ЩД, представляваща обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС, за това че е бил лишен от ползуване на съсобствения им апартамент за времето от 24.06.2003г. до 23.01.2007г., ведно с лихва за забава до тази дата в размер на 369 ЩД. Съдът е изложил съображения, че Й. Д. е ползувала апартамента , но тъй като го е ползувала с още две лица - син от първия й брак и нейната майка, я е осъдил да заплати само една трета от дължимото се обезщетение за ползуването на същия. Не е присъдил лихви за забава до предявяване на исковата молба, тъй като не е доказано ответницата да е получила покана за заплащане на дължимото се от нея обезщетение в един по-ранен момент.
Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване по материалноравен въпрос, касаещ дължимостта на обезщетение от съпруга, на който жилището е предоставено за ползуване при развода, на неползуващия го съпруг, съобразно разпоредбата на чл.31 ЗС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Настоящия съдебен състав намира за правилно, разбирането застъпено от състави на ВКС в определение от 25.03.2004г. по гр.д.№94/2004г. на ВКС и решение от 27.11.2002г. по гр.д.№2119/2001г. ВКС, в които е прието, че лишаване от ползата от общата вещ включва не само пряко ползуване, но и ползуване чрез трети лица. В теорията и практиката многократно е застъпвано становището, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване при тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично, но като се вземе предвид и отдаването му под наем или за ползуване на трети лица. Именно този последен факт не е бил съобразен от въззивния съд при постановяване на решението в обжалваната му част.
С оглед на така възприетото за правилно тълкуване на правната норма по поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд, неправилно е уважил частично предявения иск, като не е взел предвид, че ответницата е предоставила апартамента за ползуване на още две лица – синът й от първи брак и нейната майка. Ето защо решението следва да се отмени в обжалваната му част и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Ответницата по жалба и по иск дължи обезщетение на бившия си съпруг за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване – в случая исковата молба, дори и когато предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва не само лично от нея, но като се вземе предвид и предоставеното от нея ползуване на трети лица. Дължимото се обезщетение съобразно частта на ищеца – 1/2 идеална част от съсобствения апартамент, съобразно прието по делото заключение на тройна съдебно - техническата експертиза от 15.09.2007г., е в размер на е 2 129,86лева, равняващи се на 1352,30 ЩД. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати разликата над 450,76 ЩД, с левова равностойност 1419,68 лева до сумата 2 129,86лева и законната лихва, считано от 23.01.2007г.
С обжалваното решение правилно е отхвърлен искът за заплащане на сумата 369 ЩД, представляваща лихва за забавено плащане на главницата до предявяване на исковата молба, тъй като по делото не е било безспорно установено получаването на покана от ответницата в един по-ранен момент, а не едва с исковата молба. Ето защо в тази му част решението следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, съдът
о т м е н я в а решение от 16.12.2008г. по гр.д.№1056/2008г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен частично до пълния му размер иско на А. Г. Й. срещу Д. С. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
осъжда Й. Д. С. да заплати на А. Г. Ф. сумата над 1419,68 лева до 2 129,86лева, обезщетение за ползуване на съсобствен имот, ведно с лихва за забава, считано от 23.01.2007г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.