1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 67 София 22.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2852/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 104 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 1263/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г. на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. С. Текелов против Х. К. С. и Д. Г. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконна постройка с идентификатор ..... по КККР на [населено място], със застроена площ 21 кв.м, с предназначение-гараж, дело, хангар, построена в поземлен имот с идентификатор ....., и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствената на ищеца 1/3 ид. част от поземления имот, в който е построен гаражът, за времето от 01.10.2013 г. до предявяване на иска. С определение № 89 от 04.03.2022 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта по иска с правно основание чл. 109 ЗС, поради противоречието му с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2025 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че въззивното е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като се касае за незаконно изградена постройка в собствения му имот, поради което в тази хипотеза той не следва да доказва по дали как конкретно тя му пречи да упражнява правото си на собственост. В представеното по делото писмено становище ответниците по касация изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ...., т.ІІ, дело № 241/2012 г. на нотариус с рег. № 197 по регистъра на НК, ищецът В. С. Текелов е придобил правото на собственост върху 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ 2271 кв.м. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че върху този имот има изградена едноетажна масивна сграда с обособени самостоятелни клетки, представляващи гаражни клетки, офиси и други помещения, свързани с обща носеща стоманобетонова конструкция, която е идентична с групата от 20 бр. сгради, отразени като съществуващи самостоятелни обекти в приложената по делото скица № 285 от 08.01.2013 г. От тези гаражни клетки 14 бр. попадат в имота на ищеца, а останалите 6-в съседния от север имот. Предмет на предявения негаторен иск е седмата поред гаражна клетка, която попада в североизточната част на имота на ищеца. За нея съдът е направил извод, че не представлява отделна постройка, а е самостоятелно обособен обект в такава. От север тя граничи със самостоятелен обект, който попада в друг поземлен имот, а от юг-със самостоятелен обект, който попада в имота на ищеца. Доколкото по делото не е установено, а и липсват твърдения останалите самостоятелни обекти в сградата, която е в имота на ищеца, да са предмет на други искови производства по чл. 109 ЗС, или техните ползватели или ищецът да са предприели действия по премахването им, въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че процесният гараж засяга правата му и създава пречки за упражняване на правото му на собственост по начина, описан в исковата молба. Според съда, житейски и юридически е необосновано да се иска премахване само на един самостоятелен обект от незаконно построена сграда с твърдението, че той препятства реализирането на инвестиционите намерения в имота на ищеца, при положение, че този обект не е краен, а е разположен в средата на сграда, от която е част. По тези съображения съдът е отхвърлил предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на гаража. Въззивното решение противоречи на разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тъл.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Там е прието, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Пояснено е, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си, т.е. винаги наличието на сграда, построена в чужд имот без надлежно учредено вещно право на строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява такова неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС за нейното премахване, без да е необходимо собственикът на имота да доказва с какво тази сграда му пречи да упражнява правото си на собственост. Правният изводът на въззивния съд в обратен смисъл, а именно и че в тази хипотеза ищецът следва да доказва конкретните пречки за упражняване на правото си на собственост, които сградата създава, противоречи на цитираната задължителна практика на ВКС. Според цитираното тълкувателно решение, една от предпоставките за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС е ищецът да е собственик на засегнатия от неоснователното действие на ответника имот. В случая ищецът е основал претендираното от него право на собственост на деривативно основание-договор за покупко-продажба на 1/3 ид. част от поземлен имот ..... по КККР на [населено място], сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., т.ІІ, дело № 241 от 19.12.2012 г., който е представен по делото. С отговора на исковата молба ответниците са противопоставили възражение, че тази продажба не е породила вещнопрехвърлително действие и ищецът не се легитимира като собственик на имота, тъй като праводателите му не са били собственици поради незавършеност на реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че това възражение е недопустимо, тъй като ответниците не противопоставяли самостоятелни права върху същия имот, поради което е отказал събиране на сочени от двете страни по делото писмени доказателства. Това становище е възприето и от въззивния съд. То е неправилно. Ответникът по негаторния иск може да се брани с възражение, че ищецът не притежава право на собственост върху имота, включително и когато не твърди самият той да е собственик, тъй като ако това възражение е основателно, негаторният иск ще подлежи на отхвърляне. Изложеното налага извод, че като не е разгледал възражението на ответниците срещу активната легитимация на ищеца, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на постановеното решение. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия-събиране на нови доказателства, които не са били допуснати и събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения / чл. 266, ал.3 ГПК/, в каквато насока са развити доводи на ответниците в отговора на въззивната жалба, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото, въззивният съд, с оглед изясняване на обстоятелството дали е налице приключила процедура по възстановяване на правото на собственост на праводателите на ищеца по реда на ЗСПЗЗ, следва да укаже на страните необходимостта от представяне на относими доказателства, след което въз основа на съвкупна преценка на събрания по делото в двете инстанции доказателствен материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 104 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 1263/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: