Р Е Ш Е Н И Е № 457 гр.София , 15 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1472/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подс. И. Й. П. срещу решение № 49 от 23.05.2014г. по внохд № 47/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, като са депозирани допълнения към жалбата, изготвени лично от подсъдимия и от назначения му служебен защитник – адв. Р.. В жалбата и допълненията декларативно са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. С присъда № 9 от 18.02.2014г., постановена по нохд № 566/2013г. на Сливенски окръжен съд, подсъдимият И. Й. П. е признат за виновен в това, че на 25.02.2013г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 51,50лв. от владението на И. И. С. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, предл.1 от НК, чл. 54 от НК, чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият И. Й. П. е признат за виновен и в това, че на 26.02.2013г. за времето от 00.02 часа до 00.17 часа, в [населено място] при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент /кредитна карта № /номер/, издадена на името на [фирма]/, без съгласието на титуляра й, като получил сумата от 500лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 1000лв. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, на подс. И. Й. П. е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото – лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и е присъединено наказанието глоба в размер на 1000лв. Подс. И. Й. П. е осъден да заплати на И. И. С. обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 500лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане – 26.02.2013 г., до окончателното изплащане на сумата. Приспаднато е времето на предварително задържане на подсъдимия. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските и държавната такса върху уважения граждански иск. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия и с Решение № 49 от 23.05.2014г. по внохд № 47/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, е била потвърдена. От касационната жалба срещу въззивното решение, подадена лично от подсъдимия и в допълнението към нея, могат да бъдат изведени оплаквания, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Подсъдимият излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – че е осъден по факти, с които не е бил съгласен, но е бил посъветван така от служебния си защитник, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание, поради неговата завишеност. Искането, което прави, е в условията на алтернативност – за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието. В допълнението към касационната жалба, изготвено от служебно назначения защитник на подс. П. – адв. Р., се съдържа позоваване на всички касационни основания. Твърди се нарушено право на защита на подсъдимия поради това, че не е получил адекватна правна помощ, твърди се неправилно осъждане, понеже подсъдимият не е извършил деянието. Развиват се доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. П. – адв. Р., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в допълнението към нея. Поддържа искането за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не се установява наличие на сочените в нея касационни основания. Моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Подс. И. П. заявява, че са допуснати грешки в производството и че не е нанасял побой на пострадалата. Моли за по-малка присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата и допълненията към нея касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото те са водещи при преценката на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. П. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тази диференцирана процедура има специфика, която се обуславя от това, че обвинението е улеснено в доказване на обвинителната теза, а едновременно с това компенсацията на подсъдимия е в по-голямата снизходителност при индивидуализиране на наказанието. Законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е свързано със спазване на процесуалните правила, установени за тази форма на съкратено съдебно следствие. В настоящето производство не се констатират нарушения, сочещи на несъблюдаване на установените в НПК правила, свързани със заявяване на процесуалната позиция от подсъдимия и с преценката на съда за подкрепеност на признанието на фактите от доказателствата по делото. Оплакването в касационната жалба и допълненията към нея за това, че подсъдимият не е получил адекватна правна помощ от служебния защитник, като е бил подведен да признае фактите, и с това е нарушено правото му на защита, е лишено от основание. На първо място, не се сочат никакви конкретни съображения в подкрепа на това оплакване. На второ място, инициативата за провеждане на съкратено съдебно следствие е на подсъдимия, като тя е подкрепена от назначения му служебен защитник, който го е защитавал и на досъдебното производство, като те, като самостоятелни страни, са заявили категорична и еднопосочна позиция за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдържанието на протокола от съдебно заседание на 18.02.2014г. на Сливенския ОС по нохд № 566/2013г. отразява избраната от подс. П. процесуална позиция, обективирана в недвусмислено заявена воля производството да бъде разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият е декларирал също и информираността си по отношение на последиците от разглеждане на делото по този ред, включващи признанието изцяло на обвинителните факти и съгласието да не се събират доказателства за тези факти. Не са налице основания за поставяне под съмнение на доброволността на заявената от подс. П. позиция, като изявленията му сочат на това, че са му били изяснени последиците от признанието на фактите по обвинителния акт и че се е съгласил с тези последици, недвусмислено заявявайки такова съгласие. При това положение, не може да се претендира неефективна защита от страна на служебно назначения защитник, защото позицията за провеждане на диференцирана процедура е била заявено лично, съзнателно и доброволно от подс. П., не се сочат в жалбата, а и не се установяват обстоятелства за това, подсъдимият да е бил подведен или недостатъчно информиран за характера и последиците на процедурата. Освен това, видно от съдържанието на съдебните прения, служебно назначеният защитник на подсъдимия е мотивирал наличие на обстоятелства, които е претендирал да бъдат отчетени при определяне на наказанието на подс. П., с което не е злепоставил интересите му. По-нататък, пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му оспорват част от фактите, отразени в обвинителния акт и възприети в присъдата, касаещи конкретните проявления на приложената от подс. П. спрямо пострадалата сила за отнемане на вещите – дали е ударил св. С.. Такова възражение е правено и пред въззивния съд и в решението на тази инстанция то е намерило правилен и обоснован отговор на л. 9-10. Съобразно възприетото в ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият доброволно и съзнателно сам се лишава от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорвайки фактическото обвинение, понеже постига по-благоприятно наказателно правно третиране. Поради това е недопустимо оттегляне на изявлението на подсъдимото лице по чл. 371, т. 2 от НПК след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 от НПК. В този смисъл, оспорването на признатите факти пред въззивния съд от страна на подсъдимия правилно е било разгледано на плоскостта на неоттегляемост на едностранното изявление на подсъдимия за признаване на фактите, след момента, когато са настъпили предвидените в закона последици от заявената от подсъдимия процесуална позиция. Едновременно с това, в унисон с указанията в цитираното ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, Бургаски апелативен съд е осъществил дължимият въззивен контрол, като е проверил процесуалната дейност на първостепенния съд и е констатирал нейното съответствие с нормативната уредба на диференцираното производство, както досежно предпоставките за прилагане на процедурата, така и по отношение на спазването на процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и постановяване на присъдата в съответствие с изискванията по чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В допълнение следва да се посочи, че оплакванията на подсъдимия във връзка с неправилно възприети обвинителни факти (че прокуратурата е посочила действия, които подсъдимият не е извършил) са неоснователни и на друго основание. В атакуваното въззивно решение съставът на Бургаски АС е извършил внимателна проверка на подкрепеността на направеното признание на фактите от събраните на досъдебното производство доказателства и обосновано е стигнал до заключение, че тези доказателства, заедно със самопризнанието на подсъдимия са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Оспорваният от подс. П. факт на нанасяне на удар с ръка по главата на пострадалата, както и другите фактическите действия по упражняване на принуда и по отнемане на вещи от нейно владение, имат достатъчна даказателствена обезпеченост в показанията на св. С., преценени във връзка с другите доказателствени източници, от които са изводими доказателствени факти за начина на осъществяване на деянието и неговия предмет. Предвид на изложените съображения касационният съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното въззивно решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и претенцията за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане е лишена от основание. В рамките на признатите от подс. П. и доказателствено обезпечени фактически обстоятелства правилно е приложен материалният закон, като подсъдимият е признат за виновен в извършване в условията на реална съвкупност на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1 от НК и на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложените на подс. И. П. наказания за извършените престъпления, на първо място следва да се посочи, че решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанията подлежат на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. На второ място, правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. По отношение на наказанието на подс. П. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, изчерпателно и правилно са изведени обстоятелствата, влияещи върху отговорността, като на плоскостта на отегчаващите такива са съобразени изводите за завишена степен на обществена опасност на дееца предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните му осъждания, извън тези, обосноваващи опасния рецидив, конкретните характеристики на извършване на деянието, свързани с времето, мястото, начина на извършването му и пострадалото лице. Правилно са изведени смекчаващите вината обстоятелства, каквито са направеното признание от подсъдимия, улеснило разкриване на престъпното деяние и критичното отношение към извършеното. Тези обстоятелства не са подценени, каквито доводи се развиват в допълнението към касационната жалба от защитника на подсъдимия, а по отношение на довода за тежко семейно положение, липсват доказателства в кориците на делото за подобно обстоятелство. С оглед изложеното и като се има предвид, че определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на всички обстоятелства, влияещи върху отговорността, касационната инстанция намира, че наказанието на подс. П. за това престъпление е законосъобразно и правилно индивидуализирано на девет години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието е редуцирано на шест години лишаване от свобода. Така определеното наказание е резултат от съвкупната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността и е в унисон с целите по чл. 36 от НК. Не се констатират основания за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подс. П., като с оглед завишената му лична степен на обществена опасност, така индивидуализираното наказание обслужва в пълна степен осъществяването на поправителен и превъзпитателен ефект върху него. По отношение на наложеното на подс. И. П. наказание за извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, също не се констатира негова несъответност на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Наказанието за това престъпление е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е извършена редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК и е наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба. Не се констатират нарушения при определяне на общо наказание за така извършените престъпления от подс. П., по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, е неоснователно и не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт с намаляване на размера на наложеното на подс. И. П. наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 23.05.2014г., постановено по внохд № 47/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.