Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№125

гр.София, 13.07.2021 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2817 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 29.06.2020г., постановено по в.гр.д.№189/2020г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.01.2020г. по гр.д.№3159/2019г. на Добрички районен съд, за отхвърляне на предявения от С. С. С. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 79 от 05.02.2021г. по поставените от касатора и уточнени от съда /съгласно т.1 на ТР по т.д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК/ въпроси: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?“, които са обусловили изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., реш. № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о. реш. № 124 от 18.06.2019 по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., реш. № 150 от 26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о. реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., която практика се споделя от настоящия съдебен състав, се приема, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Банков, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и в съдебно заседание – чрез процесуален представител адв.Г.. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от С. С. С. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. С. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 621,26 лв. по фактура №.../27.08.2019г., съставляваща коригирана стойност на електроенергия за периода 04.10.2017г. – 03.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Установено е, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в обект в [населено място]. Прието е, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът дължи да заплаща доставената електроенергия и че по своята същност правоотношението между страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия; че това договорно правоотношение се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. Посочено е, че в периода след отмяната на ПИКЕЕ /ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и е прието, че в такъв случай следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия и че в съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Прието е от съда, че дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Позовал се е на решение по гр.д.№4160/2018г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя и на решение по гр.д.2991/2018г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
Въззивният съд е приел, че по делото ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на електромера, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца /което е приел, че следва от установената параметризация в две тарифи от производителя/. Посочил е, че в резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца електроенергия в обем на 35 021 kwh не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца. Приел е, че софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца; че то съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер /не е твърдяно обратното/, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача – ищеца и затова той дължи да заплати стойността на доставената му електроенергия в горепосочения обем. Наред с изложеното, е посочил и че ищецът е задължен от ответника да плати стойността на измерената в невизуализирания регистър електроенергия с издаването на фактурата, което е осъществено при действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./, която разпоредба предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Начисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В настоящия случай наистина липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия обаче е приет за установен с метрологична проверка и по общия исков ред, което съдът е счел за достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл.55 ал.1 ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая, въззивният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил събраните по делото доказателства пооделно и в тяхната свъкупност и не е дал отговор на доводите и възраженията във въззивната жалба. Електромерът е произведен през 2014г. и е монтиран на 06.01.2015г. в обекта на ищеца с нулеви показания по визуализираните на дисплея две тарифи - за дневна и нощна енергия. Към датата на проверката - 03.10.2018 г., електромерът е в срока си на метрологична годност. При извършената в БИМ /след демонтиране на електромера/ метрологична експертиза е констатирано, че отсъстват механични дефекти на СТИ; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 3 035021.3 кВТч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергията; електромерът не съответства на техническите характеристики. Тези изводи са възпроизведени и в заключението на вещото лице – инженер-електроснабдяване и ел.обзавеждане. По поставени от ответника въпроси вещото лице е посочило, че поради липсата на информация за организацията на фирмения софтуер, не може да се отговори дали същият позволява невизуализиране на активен регистър или това е постигнато чрез модификация /промяна/ на софтуера. В съдебно заседание въщото лице е уточнило, че няма данни откога е започнало натрупването в регистъра и затова не може да каже, че са натрупани точно през процесния период.
За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ, възможно ли е да не се дължи на човешко поведение; какъв е механизма на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи 1 и 2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа 1.8.4 за едногодишния период по фактурата - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. В зависимост от отговорите, вещото лице - електроинженер следва да провери и остойностяването по оспорваната фактура, като вземе предвид приложимите решения на КЕВР относно регулираните цени на ел. енергията за периода. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново, който ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение от 29.06.2020г., постановено по в.гр.д.№189/2020г. на Добрички окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добрички окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: