Р Е Ш Е Н И Е                № 237, София, 13 май 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 101 по описа за 2010 година.   С решение № 96 от 18.01.2010 г. по внохд № С-89/09 г. Апелативният съд-гр. София потвърдил постановената на 16.02.2009 г. присъда по нохд № С-135/05 г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият Й. Д. Й. е оправдан по предявените му обвинения по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.1 НК и по чл.282, ал.3 във връзка с ал.2 и 1 и чл.26, ал.1 НК. Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр. София. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на изводите по фактите, поради което се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия за престъплението по чл.219 НК. Пред ВКС протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият лично и защитата му не намират основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното и доводите на страните, ВКС І-во наказателно отделение установи: Пределите на настоящата касационна проверка са очертани от подадения протест и доколкото се оспорва само оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.219 НК, то очевидно вън от пределите по чл.347 НПК е обвинението по чл.282 НК. Протестът е основателен и не само по посочените в него причини, а всички те - на плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК. С обвинителният акт, най-общо, отговорността на подсъдимия за престъплението по чл.219, ал.4 НК се претендира за това, че след като на 08.12.2003 г. е заел длъжността председател на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДАДРВВЗ) не е предприел действия по възстановяването или заплащането на предоставеното на различни фирми – 16 на брой, деблокирано дизелово и котелно гориво, като въпреки договорно и законово определения шест-месечен срок за това и явното неизпълнение на задълженията на фирмите, разрешил сключване на споразумения към първоначалните 21 борсови договора, от което са последвали щети в особено големи размери. На същото място са инкриминирани 55 разрешения на подс. Й. за сключване на споразумения към първоначалните 21 борсови договора. Общите клаузи по първоначалните договори били следните: 1) купувачът обезпечава изпълнението на договора с безусловна и неотменима банкова гаранция, покриваща 130% от стойността на горивото с включен ДДС, като банковата гаранция трябва да бъде представена в ДАДРВВЗ в срок до 10 дни след сключване на договора, а непредставянето на банковата гаранция води до автоматично прекратяване на договора; 2) купувачът заплаща предварително дължимия ДДС за съответното количество за изтегляне, както и месечна лихва със съответното ДДС – месечно за периода от сключване на договора до възстановяване на горивото в бази, посочени от ДАДРВВЗ. При неплащане на дължимата лихва в срок, договора се прекратява едностранно от ДАДРВВЗ и последната усвоява банковата гаранция в размер, покриващ неизпълнението с ДДС; 3) купувачът следва да възстанови същото количество дизелово гориво-моторно със съдържание на сяра 0,035%, в срок не по-късно от 6 месеца от сключване на договора; 4) ДАДРВВЗ издава заповед за деблокиране на съответното количество в 5-дневен срок след представяне на платежно нареждане за дължимото ДДС, потвърждаване на превода в сметката на районната дирекция и след представяне на банкова гаранция; 5) За неизпълнение на задължения за възстановяване на стоката продавачът се удовлетворява от представената банкова гаранция. С разрешените от подсъдимия споразумения към първоначалните договори фактически е удължаван първоначално определения срок за изпълнение - след като горивото е било деблокирано и получено от фирмите. С посочената по-горе присъда СГС оправдал подсъдимия по обвинението по чл.219, ал.4 НК. Мотивите на същата налагат следните изводи: съдът не е посочил установените от него обстоятелства, съответно на претендираното обвинение и свързано с кръгът по чл.102 НПК; недопустимо са инкорпорирани част от обстоятелствата, както сам е посочил - „подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт (т.1-21 на л.3-5)”. Дължимият анализ на събраните доказателствени материали е подменен с декларации и обобщения, каквито по съществото си са съображенията по оценката на показанията на множество конкретно посочени показания на свидетели – л.64, обясненията на подс. Й. – л.63-64, са посочени по съдържание, вместо да бъде оценена тяхната достоверност, а за писмения доказателствен материал е съобщено само, че от него „също не може да бъде направен извод за осъществена умишлена безстопанственост” (л.65).   По протест на прокурора, с оспореното въззивно решение, САС потвърдил присъдата на СГС. В мотивите на същото (л.2-13) са изложени фактически констатации по отделните договори и споразуменията към тях, за представяни банкови гаранции, кореспонденция между Д фирмите, страни по договорите, както и данни за проверки относно валидността на представяни банкови гаранции. Липсват съображения по оценката на доказателствената съвкупност, дала основание за приетите за установени фактически положения. Направена е оценка на обстоятелства, надхвърлящи предмета, очертан с обвинителния акт, каквито са тези за наличието или не на съществуваща връзка между отделните фирми, за престъпна схема, група. Предявеното обвинение е получило отговор на л.17, който е повече от предположителен.   Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, като може да събира всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, както и да установява нови фактически положения. При горните констатации относно мотивите на присъдата, САС е бил длъжен да изложи съображенията, които са предопределили извод за наличието на възможност за осъществяване на проверката, възложена му съгласно чл.313 и 314 НПК. Нещо повече, изобщо липсва оценка за дейността на първостепенния съд. Правомощието да приема нови фактически положения е в пряка зависимост от приетите за установени от първоинстанционния съд, а такива очевидно липсват. По аналогичен начин стоят нещата и с оценката на доказателствените материали. В мотивите и на двата съдебни акта липсва такава. Не е ясно на кои доказателства се основават фактическите положения, приети от САС за установени. Настоящият състав на ВКС намери, че за въззивната инстанция са били налице условията на чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Мотивите на присъдата са изготвени в грубо нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 НПК, обективират повърхностен подход при изясняване на обективната истина по делото и най-вече изобщо не дават възможност за проверка волята на съда по фактите, доказателствата, а оттук и за приложението на закона. Подобно нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, а и не е отстранено. Липсата на съображения по оценката на доказателствата, се явява пречка за проверка на възраженията, развити в протеста, относно неадекватната оценка на част от тях. ВКС намира за необходимо да отбележи, че критично отношение се дължи и към дейността на прокурора, като не са изпълнени изискванията на чл.218, ал.1, т.1, ал.2 и 3 от ИНСТРУКЦИЯ № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване. Досъдебното производство, макар и обемно, изобилства с повтарящи се многократно преписи на едни и същи документи, като касаещите отделните борсови договори и фирми не са подредени систематично, а хаотично, на множество от томовете и приложенията липсват описи.   Изложеното дотук предопределя отмяна на въззивното решение и присъдата на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на последно посочения.   При новото разглеждане на делото следва да се определи кръгът по чл.102 НПК, като се изяснят прецизно всички обстоятелства от този кръг в тяхната детайлност. Необходимо се явява изискването на пълен препис от Протокол № 14 от 04.08.2003 г. на Междуведомствения съвет към МС по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, тъй като приложения на досъдебното производство – том 16, л.43, не дава възможност за установяване на волята на МВС. Приложената част от протокола сочи, че по т.1 е деблокирано известно количество гориво от държавния резерв, поради наднормено съдържание на сяра и несъответствие с Наредба № 17/02.11.1999 г. на МОСВ, както и това, че финансовите средства получени от реализацията по т.1 да се използват за закупуване на гориво със съдържание на сяра 0,035%. Тъкмо изложеното в т.2 на приложения по делото непълен препис, с недобро качество, сочи на липсата на основание за замяна на деблокираното гориво, каквато всъщност е направена. При изясняване на фактите по чл.102 НПК, да се държи сметка за общите условия по първоначалните договори, най-вече за клаузите, предвиждащи автоматично или едностранно прекратяване на същите. Всички те следва да бъдат надлежно проверени съответно към всяко едно от разрешенията за сключване на допълнителни споразумения. Приложените съдебно-счетоводни и икономически експертизи, приети от съдилищата, не дават основание за безрезервното им възприемане (т.16 – л..2-19 и 24-38). Постановленията за назначаването им (т.16, л.1 и 23) указват на неяснота на поставените въпроси. Нещо повече, част от задачите надхвърлят правомощията на експертите, а са въпроси по съществото на делото, които могат да получат отговор само от съда – „..причините за продължаване на договорите и обезпечаването им съобразно действуващите законови и подзаконови норми за дейността на ДАДРВВЗ, издадените заповеди и разпореждания на длъжностното лице..” и др. Свързано с общите клаузи по първоначалните договори, неизпълнението на които е предполагало автоматично или едностранно прекратяване на договорите е необходимо изясняването на обстоятелствата, свързани с изплащането на ДДС, ежемесечните дължими лихви, представянето на банковите гаранции в срок. За пълното изясняване на тези обстоятелства е наложително назначаването на съдебна експертиза, която чрез проверка на съответните сметки да установи времето на внасяне на ДДС и лихвите, като установените данни се анализират свързано с времето на разрешаване на сключването на допълнителни споразумения за удължаване на срока за възстановяване. От приложения към досъдебното производство одитен доклад (т.10, л.1..26..) е видно, че лихвите не са плащани в срок и са останали неизплатени към 30.11.2004 г. в размер на 57,5%. Същото обстоятелство добре личи от кореспонденцията на подс. Й. с фирмите, страни по договорите. Достатъчно е само да се посочи, че управителят на ЕТ „Гачев-Валери Гачев” неколкократно е бил уведомяван за последиците (които така и не са настъпили) от неплащането на лихвите по трите борсови договора под №№ 5* и 905 – с писма №№ 0* от 25.05.2004 г., № 0* от 24.06.2004 г., № 0* от 29.11.2004 г. - виж приложение 4 към досъдебното производство. Несъмненно подлежи на изясняване и кореспонденцията между фирмите и ДАДРВВЗ, инициирана по молби на първите. Надлежно следва да се установят и обстоятелствата, свързани с представяните банкови гаранции по допълнителните споразумения, като се анализират във взаимната им връзка с разрешенията за сключването на последните. Повече от явно е, че към 13.04.2004 г. подсъдимият е бил уведомен за действителните размери на представените банкови гаранции от името на Токуда Банк, като независимо от това е разрешил сключване на допълнителни споразумения с част от фирмите, например – на два пъти с посочената по-горе – на 16.07.2004 г. и 14.10.2004 г. (т.4, л.101, 118, 128 и сл. показанията на св. Г). Вън от това дейността на подсъдимия следва да бъде анализирана и в светлината на приложената в т.15, л.52 Инструкция за деловодната дейност и документооборота в ДАДРВВЗ в сила от 01.09.2001 г. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 96 от 18.01.2010 г. по внохд № С-89/09 г. на Апелативния съд-гр. София и потвърдената с него присъда № 4 от 16.02.2009 г., постановена по нохд № С-135/05 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА по обвинението срещу подс. Й. Д. Й. за престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.1 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в тази част от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: