О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №561 гр.София, 17.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 4916 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Военно формирование 32890 – гр. Бургас, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Б., срещу решение от 15.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1489/2015г. на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено в осъдителната част за сумата 915,08лв. /допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК/ и в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.06.2015г. по гр.д.№8150/2014г. на Районен съд – Бургас е уважен предявения от С. С. Д. иск с правно основание чл.136а, ал.5 КТ, вр. чл.203, ал.2 ЗОВС/отм./ и чл.194, ал.2 ЗОВС е уважен и за размера над 915,08лв. до 8927лв., като е присъдена още сумата 8011,92лв., ведно със законната лихва, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2139 лв., представляваща разликата между присъденото от БОС и присъденото от БРС обезщетение за забавено плащане върху главницата от 8927 лв. за периода от 1.04.2012г. до 19.11.2014г. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата С. С. Д., чрез процесуален представител адв.П., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е приел, че вземането за възнаграждение за положен труд над нормативно определения размер на служебното време е установено по основание и размер със събраните по делото доказателства в присъдения размер; че е възникнало към момента на прекратяване на служебното правоотношение, поради което не е погасено по давност, а също и обезщетението за забава в размер на мораторната лихва върху възнаграждението, което се дължи от датата на прекратяване на служебното правоотношение до датата на завеждане на исковата молба – това е периодът 01.04.2012г. – 19.11.2014г. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя следния въпрос: „за преклузивния срок за погасяване на вземанията на военнослужещите“, който счета, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Настоящият съдебен състав приеме, че въпросът е поставен с оглед на даденото от въззивния съд разрешение по релевираното от ответника по иска, сега касатор възражение за погасителна давност. По поставения от касатора въпрос /с направеното от съда уточнение/ е дадено разрешение с тълкувателно решение №5/2019 от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съществуващата противоречива практика на ВКС по следните правни въпроси: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужащ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение“. С тълкувателното решение е прието, че: „Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 КТ“. Въззивното решение е в съответствие с даденото разрешение с тълкувателното решение, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Отделно от това, както се посочи, по поставения от касатора въпрос от значение за конкретното дело, има създадена съдебна практика - тълкувателно решение №5/2019 от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съществуващата противоречива практика на ВКС. Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направите за касационното производство разноски в размер на 2500лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1489/2015г. на Окръжен съд - Бургас, в обжалваната част. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – [населено място], да заплати на С. С. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 2500лв. – разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: