Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 28 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…….Юлиана ПЕТКОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 236 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. В. Р. срещу въззивно решение № 468 от 10.12.2012 г., постановено по внохд № 1026/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 6 с-в. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд гр. Перник, по нохд № 151/12г., като наложеното наказание на подсъдимия е намалено. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се настоява за постановяването на оправдателна присъда поради липса на извършено престъпление. В допълнително изложение към жалбата се поддържа оплакването за нарушение на закона, като се твърди, че наличните финансови документи подкрепят версията на подсъдимия за извършено реално плащане, а гласните доказателства са били неправилно кредитирани от въззивния съд. Пред касационния съд жалбата се поддържа от подсъдимия Р. със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба предвид отсъствието на отменителни основания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 24 от 20.08.2012г., постановена по нохд № 151/12г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, подсъдимият Р. В. Р. бил признат за виновен в това, че на 16.11.2010 г. в гр.Перник, в качеството му на лице, което управлява и представлява юридическо лице - фондация "....", представил пред Р. И. М. - главен счетоводител на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр.... - неверни сведения, обективирани във: 1. Финансов отчет - т.4.4.1 "Служба трудова медицина", в който изложил твърдения за направени реално разходи от Фондация "....." в размер на 1615 лв., като в действителност същите не са извършени и 2. Фискален бон от 18.08.2010 г. , издаден на основание чл.25, ал.3 от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от "А..." ЕООД за сумата от 1615 лв., за да удостовери, че Фондация ".........." е извършила плащане в брой по Договор № 03/10.06.2010г. и по Фактура № [ЕГН]/16.07.2010 г., като в действителност сумата в размер на 1615 лв. не е реално платена в брой на ......." ЕООД - за да получи фондация "........" средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейския социален фонд - по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 051 РО 001-5-204-0208-С 0001 от 02.07.2009 г., със страни Фондация "...." и програма "Развитие на човешките ресурси" по проект "Партньорство за развитие на алтернативните социални услуги, предоставени в семейна среда в [община]", поради което и на основание чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 1026/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 6 с-в. С решение № 468 от 10.12.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като на основание чл.55, ал.1 т.1 и т.3 от НК намалил наложеното наказание „лишаване от свобода” на шест месеца и отменил наложеното наказание „глоба” в размер на 2000лв. В останалата част потвърдил присъдата. Оплакването на подсъдимия за нарушение на материалния закон е неоснователно. Тезата му, че са налице извършени реални плащания към [фирма] е била предмет на въззивната жалба и на тези възражения е бил даден отговор във въззивното решение. Апелативният съд е направил преценка, че инкриминираните счетоводни документи са надлежно оформени, но не отразяват вярно действителността, като е изложил съответните аргументи. За да кредитира показанията на свидетелите Л., С. и С., въззивният съд е преценил наличието на корелация на тези гласни доказателствени средства с показанията на св. Х. – регионален координатор на АСП в [населено място], а показанията на св. Й.М. е приел за недостоверни предвид противоречието им с останалия доказателствен материал. Суверенно право на решаващия делото съд е след като обсъди събрания доказателствен материал в неговата цялост, да прецени на кои от доказателствата да даде вяра, като изложи и доводи за това. В случая това е изпълнено от въззивния съд, който е изложил съображения поради които е приел, че въпреки наличието на съответни документи, реално плащане от страна на подсъдимия не е било извършено. Преценката на правилността на вътрешното убеждение на съда е извън предмета на касационната проверка, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Документите, удостоверяващи несъстояло се реално плащане по договор с [фирма] са били представени от подсъдимия пред съответните контролни органи, за да бъдат получени без реално основание пари на стойност 1615 лв., които средства са от фондове принадлежащи към ЕС – „Европейски социален фонд”, с което е бил реализиран състава на престъплението по чл. 248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание е посочена декларативно в жалбата и не се подкрепя с конкретни аргументи. С въззивното решение била приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” е било намалено под законово установения минимум. В случая касационният съд не счита, че налице основания за допълнително смекчаване на наказанието. С оглед изложеното касационният съд намери подадената от подсъдимия Р. Р. жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 468 от 10.12.2012г., постановено по внохд № 1026/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 6 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: