2 Р Е Ш Е Н И Е № 536 София, 17 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 495 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 1528/08 г. Районният съд-гр.Благоевград признал подсъдимите М. С. И. и К. И. за невинни и ги оправдал по предявеното им обвинение по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 НК. По внохд № 30/10 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр.Благоевград отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова – присъда № 248 от 18.06.2010 г., с която осъдил подсъдимите на основание чл.206, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.55 НК на наказания глоба в размер на по 1000 лева, като ги оправдал по първоначално повдигнатото обвинение. Постъпила е касационна жалба от името на двамата подсъдими, с която се иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред ВКС подсъдимите и защитата им не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Изводимо от съдържанието на касационната жалба вън от пределите на касационната проверка стои оправдателната част на оспореното въззивно решение. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателите възразяват, че”...съдът без никакви доказателства...” ги е осъдил, „...съдът неправилно е възприел и анализирал доказателствата по делото....подсъдимите не са продали описаните в присъдата вещи....и е произнесъл присъда ...в нарушение на чл.303 НПК, като не се е позовал на фактите и доказателствата по делото”. Така направените възражения са декларативни и не държат сметка на изложеното в мотивите на атакуваната нова присъда. В последните е видно, че за изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници – писмени и гласни и най-малко основание има възражението за отсъствие на доказателствена основа на изводите по фактите, приети за установени от решаващия съд. Оценката на доказателства и източниците им не страда от пороци, които да предопределят съмнение в правилността на изводите по фактите. Не се установява съдът да е игнорирал доказателства, изопачил такива или превратно да ги е тълкувал. Оценявайки обясненията на подсъдимите във връзка с показанията на св.Цанев, В. и Орков, както и със събраните писмени доказателства, съдът е имал основание да не кредитира първите изцяло. Що се отнася до това, че не е установено жалбоподателите да са продали инкриминираните вещи, следва да се обърне внимание върху това, че поначало такова обвинение спрямо тях няма. Съдът е приел, че те са задържали вещите за себе си, като не са имали правно основание за това. Отсъствието на очевидци на последното, при обсъдените от съда преки и косвени доказателства не дава основание да се приеме, че изводите в тази насока се основават на предположение. ВКС не установи да са допуснати претендираните нарушения на процесуални правила, както и такива, за които следи служебно. В рамките на приетото за установено от фактическа страна законът правилно е приложен, като извършеното от подсъдимите е квалифицирано по чл.206, ал.1 НК в редакцията му от Дв.бр.10/93 г., който на плоскостта на чл.2, ал.2 НК се явява по-благоприятен закон в сравнение с ЗИДНК от 2010г., тъй като с последния за престъплението по чл.206, ал.1 НК е въведен минимум на наказанието лишаване от свобода. Наложените наказания не са явно несправедливи. Те правилно са индивидуализирани по реда на чл.55 НК, ал.1, т.2, б.”б” от НК в редакцията му от Дв.бр.153/98 г. По вид и размер наказанията са съответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 248 от 18.06.2010 г., постановена по внохд № 30/10 г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: