Р Е Ш Е Н И Е №37 София, 16 януари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 728 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело, отмяна на влязлата в сила на 09.03.2023 г. присъда № 7 от 22.02.2023 г. по ВНОХД № 453/ 2022 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград и връщане на делото за ново разглеждане на стадия на въззивното съдебно производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. И.ф. главният прокурор твърди, че оправдаването на Ю. О. е незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон, като излага подробни съображения за съставомерност на деянието, предмет на обвинението по чл.343б, ал.1 от НК. Счита, че употребата на алкохол в кръвта на дееца е установена по надлежния ред съобразно Наредба №1/19.07.2017 г., обратно на изложеното в атакуваната въззивна присъда. Доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК допълва с оплакване за едностранно, непълно, превратно и изопачено тълкуване на доказателствата, в разрез с действителното им съдържание и взаимовръзка, при което въззивният съд не е съобразил, че съставомерната алкохолна концентрация е установена с валиден доказателствен способ, а именно с приети от дееца показания на годно техническо средство. Настоява за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането, като се присъединява към изложените в него подробни съображения, че при постановяване на оправдателната присъда въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона и процесуалните правила при оценката на доказателствения материал. Счита, че в конкретния случай концентрацията на алкохол в кръвта на О. над 1,2 промила е установена по надлежния ред – само с дрегер, тъй като същият е приел показанията на техническото средство, вписани в талона за изследване и АУАН, подписал ги е без възражения и по делото са налични показания на петима свидетели, както и обясненията на О., който не отрича, че е управлявал МПС, след употреба на алкохол. Поради това изразява становище, че полицейските служители не са нарушили разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №1/2017 година за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта, а обвинението е несъмнено доказано и неправилното оправдаване на дееца налага възобновяване на въззивното дело на ОС – Благоевград, отмяна на постановената оправдателна присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция оправданият Ю. О. и защитникът му адвокат А. Д. не се явяват, редовно призовани . В писмена молба защитникът моли за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и за отхвърляне на искането за възобновяване като неоснователно, тъй като счита за правилни изводите на Окръжен съд - Благоевград, че полицейските служители не са изпълнили задълженията си по чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, който е приложим, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Това налагало задължително химическо изследване или такова с доказателствен анализатор, каквито не са направени. Вписаното съгласие на оправдания Ю. О. в момента на административната проверка с показанията на техническото средство за положителен резултат над 1,2 промила не е равносилно на отказ от медицинското изследване, защото той се удостоверява по специален ред, който не е бил съобразен. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на и.ф. главния прокурор, развитите в съдебно заседание и в писмената молба от защитника съображения и извърши проверка в рамките на наведените касационни основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 8 от 14.04.2022 г. по НОХД № 20211240200343/ 2021 г. Районен съд - Разлог признал подсъдимия Ю. Т. О. за виновен в това, че на 19.06.2021 г. в гр. Разлог, обл. Благоевград, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „***“ , регистрационен [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда, установена по надлежния ред - с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с фабричен номер ARDM 0190, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл.54 от НК му наложил наказания една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, глоба в размер на петстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца на основание чл.343г от НК, със съответното приспадане по чл.59, ал.4 от НК на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. По повод въззивна жалба от подсъдимия О., чрез защитника му, в ОС – Благоевград е било образувано ВНОХД № 453/2022 г., по което е постановена атакуваната понастоящем въззивна присъда №7 от 22.02.2023 г., с която е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият О. е бил оправдан поради недоказаност на обвинението. Налице са кумулативните предпоставки за допустимост на искането. Направено е от процесуалнолегитимирана страна - и.ф. главен прокурор. Насочено е срещу непроверен по касационен ред съдебен акт, подлежащ на проверка в това производство съгласно чл. 419, ал. 1 НПК. Подадено е в установения в чл.421, ал.1 от НПК преклузивен шестмесечен срок, който следва да се съобрази предвид, че искането не е в интерес на оправданото лице. Атакуваната въззивна присъда е постановена на 22.02.2023 г. Поради отклоняване на подадения срещу нея касационен протест с окончателно Определение № 275/21.06.2023 г. по н.д. № 503/2023 г., ІІ н.о. на ВКС, с което е оставено в сила Разпореждане за връщането му на основание чл.351, ал.5, т.1 от НПК (поради неотстранена в срок нередовност), от указанията в т.3 от Тълкувателно решение №5/2018 г. по т.д. №5/2017 г., ОСНК на ВКС следва, че оспорената присъда е влязла в сила на 09.03. 2023 г., когато е изтекъл срокът за обжалването й. Искането за възобновяване е подадено на 28.07. 2023 г. т.е. преди изтичане на шестмесечния срок, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество искането на и.ф. главния прокурор е основателно, макар не по всички изложени в него съображения. ВКС не констатира наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Според изложените в искането доводи, същото е аргументирано с това, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти без да се уточнява кои доказателствени материали и кои от установените факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК се оспорват. Освен че е лишен от конкретика и поради това не може да получи по - подробен отговор от настоящата инстанция, този довод е очевидно несъстоятелен предвид, че установената от съдилищата фактическа обстановка, възпроизведена и в искането, е оценена в същото като безспорна между страните. Съгласно установеното от фактическа страна на 19.06.2021 г. в гр. Разлог около 1.40 ч. О. управлявал МПС, с което реализирал пътнотранспортно произшествие. На мястото пристигнали полицейски служители - свидетелите К. Д. и Н. К., които го отвели в РУ-Разлог, където бил тестван за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARMD 0190. Същото отчело 1.47 концентрация на алкохол в кръвта чрез измерване в издишания въздух, поради което бил издаден талон за изследване с №0061015, в който О. отразил, че приема показанията на техническото средство и положил подпис. На същия бил съставен АУАН сериен №914265/19.06.2021 г. и заповед №157/19.06.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка, които му били връчени срещу подпис. Впоследствие полицейските служители завели О. във ФСМП-Разлог, където бил прегледан от д-р А. Ч. с оглед задържането му за 24 часа в поделенията на МВР. След като тези основнорелевантни факти и извършената във връзка с установяването им доказателствена дейност на съдилищата не се оспорват в искането с конкретни съображения, ВКС прие довода за касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК за неоснователен. Налице е второто претендирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК поради неправилно приложение на материалния закон. При приетите от въззивния съд фактически положения извършеното от О. деяние съставлява престъпление, поради което оправдаването му е лишено от фактическо и правно основание. Изложените в тази връзка аргументи в искането за възобновяване се споделят от настоящия съдебен състав. За да отмени осъдителната първоинстанционна присъда и да постанови нова оправдателна, въззивният съд е приел, че употребата на алкохол в кръвта на разследваното лице не е установена по надлежния ред, посочен в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (в сила от 29.09.2017) г. и по-конкретно, че не е налице нито едно от предвидените в нея изключения, за да може концентрацията на алкохол в кръвта да се установи само въз основа на техническото средство. Тези правни изводи противоречат на данните по делото, както и на закона и съдебната практика по приложението на чл.343б, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 3а, т.1,т.2 и т.3 от Наредбата измерването на алкохолната концентрация в кръвта на дееца с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване е задължително само когато: - лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; - лицето не приема показанията на техническото средство или теста; - физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Извън тези три изчерпателно установени от законодателя изключения, употребата на алкохол от страна на дееца се установява въз основа на показанията на техническото средство, след като те са приети изрично от дееца и то е преминало съответната документална и техническа проверка, какъвто е случаят. При положение, че в приложения талон за изследване № 061015 от 19.06.2021 г. е индивидуализирано както техническото средство, така и установената алкохолна концентрация (1,47 %), която деецът собственоръчно посочил, че приема и се е подписал без възражения, подписал е без възражения и АУАН с аналогично съдържание, събрани са данни от показанията на разпитаните по делото свидетели, които потвърждават тези писмени материали и в обясненията си пред съда самият подсъдим не отрича, че е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол (вж. л.92-93 от НОХД №343/2021 г. на РС – Разлог) и същевременно не се твърди, нито е установено О. да е направил удостовереното в талона писмено волеизявление „приемам показанията на техническото средство“ (вж. л.17 от ДП) в резултат на неправомерна принуда (сила и/или заплашване) преди или по време на документираното съгласие от негова страна с резултата от проверката с дрегера, основателен се явява доводът в искането за възобновяване, че приложението на чл.7 от Наредбата Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. не е задължително. Като е приел обратното, въззивният съд е игнорирал хипотезите и диспозициите на разпоредбата на чл.3а от Наредбата, според които в случаи като процесния, надлежен ред по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК за установяването на алкохолната концентрация в кръвта на дееца е налице и при измерването й само с техническо средство. Този доказателствен подход е съобразен с постигнатите подобрения на използваните техническа средства, които се усъвършенстват непрекъснато, за да елиминират опитите за въздействие върху показанията. Конкретно използваното в процесния случай техническо средство ( дрегер модел 7510) е описано в правната литература като такова с висока аналитична достоверност и дори като по – надеждно и обективно от установяването на същото обстоятелство чрез изследване на кръвна проба от дееца. Вж. Ч., А. и А.,В. стр. 91 „Добри практики при установяване употребата на алкохол и наркотични вещества при водачи на МПС“, изд. Национален институт на правосъдието – гр. София, 2023 г. Ето защо, след като лицето е проверено с такова техническо средство и изрично е заявило, че приема показанията му, както е в конкретния случай, то тогава разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не се прилага, ерго медицинско или друго изследване не е задължително. ВКС вече е имал повод да се произнесе по аналогичен казус, като е приел, че: „Подзаконовият акт определя „надлежния начин“ за установяване на алкохолната употреба от водачите на МПС като признак от обективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК. С измененията на наредбата от 2018 г. е допълнен специалният режим на изследване и е въведена правната презумпция по чл. 6, ал. 9. Ако показанието на техническото средство не бъде оспорено от водача, наредбата предвижда изследването да спре дотук“ Вж. Решение №312/19.09.2023 г. по н.д. № 718/2023 г., Второ н.о. ВКС. Следователно всички съображения в писменото становище на защитника относно последвалото отвеждане на дееца в медицинския център за преглед, където не било извършено медицинско изследване във връзка с преценката спазен ли е надлежният ред по чл.343б, ал.1 от НК, е безпредметно да се обсъждат. Съставомерната алкохолна концентрация (1,47 %) е установена с годно техническо средство, чиито показания са приети от дееца, поради което въззивната инстанция неправилно е приела, че полицейските служители са нарушили разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, съответно отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда и оправдаването на дееца са лишени от основание, а искането за възобновяване е основателно. Предвид горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 453/ 2022 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград. ОТМЕНЯ влязлата в сила на 09.03.2023 г. присъда № 7 от 22.02.2023 г. по ВНОХД № 453/ 2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с която Ю. Т. О. е оправдан да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд - Благоевград, от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: