Решение по т.д. №617/21 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 9 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 20.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в открито заседание на 23 март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №617 /21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на „СОЛСБОР-Г.К.К.“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 1539 от 23.11.2020 г. по т.д. № 2361/2020 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2396 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 10054/2016 г.- на СГС, Първо ГО, с което е бил отхвърлен частичният иск на дружеството-касатор срещу И. С. М. ЕГН: [ЕГН], с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 000 лева , ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане, която сума представлява част от общо 224 000 евро/ 438 105,92 лева/ - причинени имуществени вреди от ответницата посредством разпореждането й с горната сума чрез плащане на 18.08.2011 г. от името на ищцовото дружество в полза на трето лице , без да е имала правомощие да извърши това , с което е увредила имуществено ищеца, доколкото същата сума не е могла да бъде върната обратно в патримониума на последния , както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на пълномощника на ответника по КЖ И. С. М., в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация и за неоснователност на КЖ. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения в мотивите на обжалвания акт: Ищцовото дружество основава претенцията си за обезщетение за имуществени вреди настъпили като следствие от противоправно деяние от страна на ответницата М., състоящо се в следното: сключване на договор за заем от 18.08.2011г. от името на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД със „Солсбор-К.Г.Д“ ООД за сумата от 225 000 евро, без ответницата да представлява първото, и по този начин, без да има право, се разпоредила със сумата от 224 000 евро, която превела по сметка на „Солсбор-К.Г.Д“ООД, а след това, в качеството си на управител на второто дружество-заемополучател, превела същата сума от неговата сметка по сметка на „Радиант Технолоджи инк“, чийто управител бил нейният съпруг П. М.. Тъй като сумата от 224 000 евро била единствен актив на заемополучателя „Солсбор - К.Г.Д“ ООД, чието търговско предприятие също било продадено, дружеството е било лишено от възможността да върне сумата от 224 000 евро и по този начин била причинена вреда на ищеца. Въззивният съд е приел, че страните не спорят, а това се установява и от представения по делото договор за залог на търговско предприятие с посочена дата от 07.12.2010г., че дружеството – ищец, като залогодател, е учредило особен залог върху цялото си търговско предприятие в полза на "Радиант технолоджи инк" като заложен кредитор. Договорът за залог на търговско предприятие е вписан в Търговския регистър на 26.01.2011г. От съдържанието на договора се установява, че залогът е учреден за обезпечаване на задълженията на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД/ ищеца по делото/ към "Радиант технолоджи инк" по договор за заем от 16.11.2010г. Представено е писмено съгласие от 26.04.2011г. от „Радиант технолоджи инк“ за пристъпване към изпълнение на залог върху търговското предприятие на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД и на основание чл.46, ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор е назначил за управител на търговското предприятие ответника И. С. М.. При справка в Търговския регистър се установява, че на 30.04.2011 г. е вписано насочване на изпълнение върху търговското предприятие на „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и ответницата М. е вписана като управител на търговското предприятие. Видно от договор от 15.08.2011г., сключен между „Радиант технолоджи инк“ и “Солар България 2“ ЕООД, цялото търговско предприятие на залогодателя е прехвърлено на "Солар България 2" ЕООД. От справка за разпределение на сумите, постъпили при продажбата на заложеното търговско предприятие на „Солсбор-Г.К.К“ ЕООД, се установява, че размерът на вземането на заложния кредитор „Радиант технолоджи инк" е бил общо 10 358 185.37 евро, от които 9 962 851.46 евро/главница/ и 395 333.91 евро/лихва/. В справката е отразено, че след продажбата на търговското предприятие по сметката на депозитаря на 18.08.2011г. са постъпили 10 651 727 евро, от които на 18.08.2011г. на „Радиант технолоджи инк“ е заплатена сумата от 10 358 186 евро, а остатъкът от 293 541 евро е платен на 18.08.2011г. на „Солсбор Г.К.К“ ЕООД. На същата дата 18.08.2011г. е сключен договор за заем между „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД и „Солсбор-К.Г.Д“ ООД. С него „Солсбор– Г.К.К“ ЕООД е поело задължение да предостави на „Солсбор-К.Г.Д“ООД в заем сумата от 225 000 евро, а заемополучателят е поел задължение да я върне, ведно с лихва, уговорена в т.5 от договора, в срок от една година по банкова сметка, посочена от заемодателя. В договора е посочено, че заемополучателят получава заема с цел да погаси свое задължение към „Радиант технолоджи инк“. Договорът е подписан от името на двете дружества от И. М. в качеството й на управител на техните търговски предприятия. С платежно нареждане от 18.08.2011г. „Солсбор-Г.К.К“ ЕООД е превело на „Солсбор- Г.К.К.“ ООД сумата от 224 000 евро в изпълнение на договора за заем от 18.08.2011г. Платежното нареждане е подписано от М.. Видно от влязло в сила съдебно решение № 1478/11.09.2015г. по т.д. № 3612/2011г. на СГС, ТО, 6 състав, съдът е уважил предявен от „Солсбор Г.К.К“ ЕООД против „Радиант технолоджи инк“ иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.37 от ЗОЗ, като е приел за установено, че „Радиант технолоджи инк“ не е имал право към 21.04.2011г. да пристъпи към изпълнение по договор за особен залог от 15.12.2010г. преди падежа, уговорен в договор за заем от 16.11.2010г. Не се спори, а и от удостоверение за семейно положение ответницата се установява, че ответницата И. М. и П. А. М. са съпрузи. С пълномощно от 30.05.2011г. първата е упълномощила съпруга си да се разпорежда от името и за сметка на „Солсбор – Г.К.К“ ЕООД със средствата от две банкови сметки на това дружество, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД. Според съда, пред въззивна инстанция е бил спорен въпросът дали И. М. е имала представителна власт към датата на сключване на договора за заем от 18.08.2011г. и дали поведението й е противоправно. Изложени са следните съображения в мотивите на обжалвания акт: Съгласно действащата редакция на ЗОЗ към месец август 2011г., прекратяването на залог настъпва с продажбата на търговското предприятие, а самото вписване на това обстоятелство има само оповестително действие. В настоящият случай ответницата е вписана за управител на търговското предприятие на 30.04.2011г., продажбата на заложеното предприятие е извършена на 15.08.2011г, а договорът за заем е подписан на 18.08.2011г., от което следва, че ответницата не е имала представителна власт към дата 18.08.2011г. Въпреки гореизложеното, въззивният съд е счел, че за спорното правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която се счита, че търговецът потвърждава действията на лицето действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Ето защо и доколкото от материалите по делото не се установява, ищецът да се е противопоставил на действията на ответницата, веднага след тяхното узнаване, то следвало да се приеме, че е потвърдил действията на М. по смисъла на чл.301 ТЗ. Следователно, според съда, липсвал елемент от фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД, а именно противоправното поведение на ответницата, доколкото макар и същата при сключването на договора за заем от 18.08.2011 г., да е действала от името на ищцовото дружество без представителна власт, то с оглед мълчаливото потвърждаване на действията й от страна на самия представляван в хипотезата на чл.301 ТЗ , следва да се приеме, че същата в последствие е заплатила процесната сума от 224 000 евро от сметка на ищцовото дружество на заемополучателя „Солсбор-К.Г.Д“ ООД в изпълнение на редовно сключен договор за заем между двете дружества. Ето защо действията на ответницата не били противоправни, с оглед на което и искът е счетен за неоснователен. С определение № 60 653 от 21.12.2021 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ,т.1 ГПК за проверка за съответствие с практика на ВКС: Р №382/21.01.2016 г. по гр.д. № 2056/2015 на Четвърто г.о. на ВКС и други, по въпроса: следва ли въззивният съд да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, или е достатъчно да се присъедини към извършената преценка на първоинстанционния съд в обжалваното решение. По правния въпрос и правилността на обжалваното въззивно решение, насктоящият съдебен състав на ВКС,Второ т.о.,намира следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с обективирана в Р №382/21.01.2016 г. по гр.д. № 2056/2015 на Четвърто г.о. на ВКС т.19 на ТР № 4/ 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС , решение № 120/04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г.на IVг.о., решение № 157/08.11.2011г. по гр.д. № 823/2010г.на II т.о., решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. на IVг.о., решение № 165 /01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 238/ 19.03.2010 г. по гр.д. № 4989/2008 г. на ІІІ г.о., решение № 68/ 22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г.на II г. о., съдебна практика на ВКС , постановена по реда на чл.290 ГПК, според която съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Според съставите на ВКС, изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236, ал.2 ГПК и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. В ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г./приети при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, но актуални и при действието на ГПК-в сила от 01.03.2008 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС , според които дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Разясненията и указанията, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. В настоящия случай , първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за ангажиране отговорността на ответника на основание фактическия състав/съкр.ФС/ на непозволеното увреждане-чл.45 ЗЗД , като са били изложени конкретни факти, които според ищцовото дружество попадат във фактическия състав на правната норма в цитираната разпоредба на закона. Съгласно правната теория и съдебната практика, за да се ангажира отговорността на едно лице на основание ФС на общия деликт по чл.45 ЗЗД следва да се установи: съответно поведение от негова страна, което да е виновно осъществено, да се явява противоправно и да е в причинна връзка с конкретно произтекли от това поведение вреди за ищеца. Вината се предполага до доказване на противното-чл.45 ал.2 ЗЗД. За да счете предявения иск по чл.45 ЗЗД за неоснователен, въззивният съдебен състав е повторил изложеното, в мотивите на обжалвания пред него първоинстанционен акт, едно единствено съображение за липса на противоправност на поведението на ответника М., доколкото е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която се счита, че търговецът потвърждава действията на лицето, извършени от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Ето защо и доколкото ищцовото дружество не се е противопоставило на действията на ответницата по сключването, без последната да има представителна власт по отношение на самия ищец като заемодател, на договор за заем с дата 18.08.2011г., веднага след узнаването, то съгласно чл.301 ТЗ ищецът е потвърдил действията на М. и следователно договорът за заем е породил желаното действие между двете дружества: заемодател и заемополучател, поради което и липсвало противоправност в поведението на ответника М. по превеждането на сумата от 224 000 евро от страна на ищцовото дружество по сметка на заемополучателя „Солсбор К.Г.Д.“ООД. Въззивният съд е пропуснал да обсъди развитите подробно във въззивната жалба оплаквания за неприложимостта на правилото на чл.301 ТЗ по отношение на спорните по делото отношения между ищцовото дружество като увредено от описаното поведение на ищцата лице. Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл.301 ТЗ се прилага в отношенията между страните по търговска сделка. Дори и да се приеме, че сключеният между ищеца „Солсбор Г.К.К“ЕООД, представлявано от ответника без представителна власт, и „Солсбор К.Г.Д.“ООД, договор за заем е породил целените правни последици, то това не се отразява на основанието за отговорност на ответника по иска за непозволено увреждане, с оглед разликата в страните и в съдържанието на двете облигационни отношения: едното се свежда до изпълнение на поети с договор задължения на заемодател и трето за спора по настоящия иск лице-заемополучател, а деликтното, което предмет на настоящия иск, на задължението на ответника да не причинява виновно вреди другиму. В практиката на ВКС се приема, че противоправността, като елемент от ФС на непозволеното увреждане, се основава на предприемане на действие, въпреки нормативната забрана за извършването му или при липса на необходимите за това предпоставки-Р №136/27.06.2019 г. по гр.д. № 501/2019 г. на ВКС, 3 то отд. на ГК. Следва да се имат предвид и решения по гр.д.№ 4857/2017г.на І г.о., гр.д.№ 3201/2017г.на ІV г.о., съгласно които противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие /или бездействие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. В цитираните решения по чл.290 ГПК, ВКС също приема, че е налице неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. В случая, тези разрешения в практиката на ВКС следва да се съотнесат към обема на правомощията на управителя на заложно търговско предприятие и тяхното прекратяване, съгласно уредбата ЗОЗ, в приложимата към възникване на спорното правоотношение редакция на съответните разпоредби, а не към действителността на сключения договор за заем. От страна на въззивния съд в обжалваното решение, освен че са повторени принципно неправилните, по вече изложените съображения, изводи за приложението на чл.301 ТЗ за спорното правоотношение, основано на деликтна отговорност, не са изложени съображения по наличието на всички останали елементи от ФС на чл.45 ЗЗД: виновно осъществено деяние, което да е в причинна връзка с конкретно произтекли от това поведение вреди за ищеца. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по същество на спора , по който се е поизнесла първата инстанция , и правилността на чието произнасяне се проверява при въззива, като изложи мотиви и към своето решение по основателността на предявения иск, съгласно чл.236 ал.2 ГПК във връзка с чл.273 и чл.272 ГПК. В мотивите е следвало да се обсъдят всички релевантни за спора оплаквания във ВЖ, преценка на доказателствата и фактическите констатации по всички наведени в ИМ молба факти , включително влязлото в сила съдебно решение № 1478/11.09.2015г. по т.д. № 3612/2011г. на СГС, ТО, 6 състав,с който е уважен предявен от „Солсбор Г.К.К“ ЕООД против „Радиант технолоджи инк“ иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.37 от ЗОЗ, и е прието, че „Радиант технолоджи инк“ не е имал право към 21.04.2011г. да пристъпи към изпълнение по договор за особен залог от 15.12.2010г, фактът че ответницата И. М. и П. А. М.-представител на „Радиант технолоджи инк“ са съпрузи, както и издаденото пълномощно от 30.05.2011г., с което ответницата е упълномощила съпруга си да се разпорежда от името и за сметка на „Солсбор – Г.К.К“ ЕООД със средствата от две банкови сметки на това дружество. Следвало е съдът да обсъди доводите и да изложи съображения и за настъпването / или липсата/ на твърдяната вреда, с оглед крайното предназначение на платената сума от 224 000 лева от страна на ответника М., в качеството й на мнимо представляваща ищцовото дружество, при сключването от негово име на договора за заем със „Солсбор К.Г.Д.“ООД . В случая, всичко това е било пропуснато да се обсъди от страна въззивния съд. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , съгласно чл.293 ал.3 ГПК , който да разгледа, обсъди и се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания относно законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение , като вземе предвид и всички факти и доводи в ИМ, при спазване на гореуказаните процесуални разпоредби и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на съответните материално правни норми. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1539 от 23.11.2020 г. по т.д. № 2361/2020 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2396 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 10054/2016 г.- на СГС, Първо ГО. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.