Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * приращения * давностно владение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 184

Гр.София, 03.08.2011 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1051/2010 г.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано е по касационната жалба на И. М. А. от [населено място], общ. К. и З. Е. Х. от [населено място] против решение № 126/12.05.2010 г. по гр.дело № 404/2010 г. на Шуменски окръжен съд. С определение № 152/15.02.2011 г. по гр.д.№ 1051/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро ж.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от И. М. А. и З. Е. Х. искове с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, че са собственици на по ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], както и в частта, с която първоинстанционното решение и допълнено с решение от 30.10.2009 г., е оставено в сила.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт, както и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ш. М. О. от [населено място], [община] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за отмяна на въззивното решение и констатира следното: по обективно съединените искове на ищците И. А. и З. Х. е образувано първоинстанционно производство под № 472 по описа за 2007 г. на Районен съд-Нови Пазар са постановени две решения: № 112/19.05.2009 г., с което искът им по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ е уважен частично, а именно признато е правото им на собственост върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място], с площ 1953 кв.м. и включващ жилище с площ 82 кв.м. и второстепенна сграда от 30 кв.м. и изразяваща се в по ¼ ид.ч. за всяка една от тях поотделно . Със същото решение е отменен нот.акт № */2006 г., с който ответникът Ш. О. е признат за собственик по давностно владение на същия недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и е отхвърлен иска на ищците по чл. 109 ЗС. С постановеното допълнително решение на 30.10.2009 г., по същото дело искът по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, предявен от И. А. за разликата до пълния му размер е отхвърлен.
По въззивни жалби на ищците и на ответника е било образувано въззивно производство, като първоинстанционното решение е било обжалвано не изцяло, а само в негови части и от двете страни: така жалбоподателките И. А. и З. Х. са обжалвали първоинстанционното решение само в частта, с която частично е уважен установителният им иск за собственост, по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, респ. в това число и допълнително постановеното решение, с което е отхвърлен иска за разликата до пълния му размер. Въззивният съд се е произнесъл с въззивното си решение именно, ограничен от предмета на заявените във въззивната жалба искания и доводи, т.е. само по иска по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, като е възприел по-различни изводи от първоинстанционния съд, констатирайки неговата неоснователност и недоказаност, поради което го е отменил в позитивната му част и отхвърлил, в останалата обжалвана част, т.е. по отношение на допълнителното решение е оставил без уважение въззивната им жалба.
Ответникът Ш. О. също е обжалвал първоинстанционното решение, но само в частта, с която установителният иск за собственост по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ на ищците е бил частично уважен. Въззивният съд се е произнесъл само по отношение на заявените от жалбоподателя отменителни основания, като възприел доводите му относно недоказаност и неоснователност на претенцията и в тази й част, постановявайки въззивния си акт, с отхвърлителен диспозитив.
Изложените обстоятелства дават основания на касационния съд да приеме, че въззивният съд се е произнесъл законосъобразно по всяка от жалбите, досежно предмета им, с който е бил ограничен, т.е. първоинстанционното решение, с което има произнасяне по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и по чл.109 ЗС не е било предмет на обжалване нито от ищците, нито от ответника и е влязло в сила. Не са налице твърдяните от касаторите основания за недопустимост на въззивното решение, по смисъла на чл.281 т. 2 ГПК, в какъвто смисъл касационният съд се произнесъл и в производството по чл. 288 ГПК, като е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само по отношение на иска по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, поради констатираното противоречие при разрешаването на материалноправния въпрос, относно приращението по чл.92 ЗС със съдебната практика /чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
За да отхвърли установителният иск за собственост въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че през 1944-1945 г. Р. М., който е общият наследодател на ищците е заменил свой имот с процесния, бивша собственост на бащата на ответника, и построил къщата си в заменения /процесен/ имот, живял до смъртта си през 1976 г. в него, заедно със семействата на двамата си сина, а именно: Е. /чиито преки наследници са ищците, в качеството им на съпруга и дъщеря/ и Р., то семейството на първия син не е упражнявало „еднолично” владение. Обсъждайки показанията на разпитаните свидетели е мотивирал извод, че ищците и прекия им наследодател не са владяли югоизточната част на имота, с формата на триъгълник и „съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 З. /отм./ забранява се придобиването чрез правни сделки или по давност на реално определени части от парцели…..”, като „в случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 181 З., тъй като не се установи давността, на която се позовават ищците да е изтекла до влизане на З. в сила”.
Правните изводи на въззивния съд са взаимоизключващи се и необосновани и не се възприемат, като правилни от касационната инстанция, която намира за установена друга фактическа обстановка. Видно от заключението на вещото лице ПИ – *, за който е отреден УПИ-* в кв.* по плана на [населено място], одобрен със заповед № 67/1933 г. Вещото лице установява, че по отношение на имота дворищната регулация не е приложена, а само уличната регулация и имотът е идентичен, с описания в нот.акт № */2006 г., по силата на който ответникът се е снабдил по обстоятелствена проверка. Обстоятелството, че имотът е с неуредени регулационни отношения е ирелевантно към спора, тъй като страните не са съседи по граница и спорът не е за собственост, произтичаща от неуредени сметки по регулация, а за правото на собственост върху имот, идентифициращ се по действащия план на селото, с площ и граници, произтичащо от упражненото давностно владение.
Разпитаните свидетели установяват завладяване на имота от общия наследодател на ищците още през 1944-45 г., по силата на устната замяна с имот на бащата на ответника и изграждането на жилищната сграда, а впоследствие и стопански сгради. Съображенията на съда, че имота заедно с общия наследодател са живели и семействата на двамата му сина, поради което изключва приложимостта на института на придобивната давност за ищците, като преки наследници на сина Е. са неправилни и незаконосъобразни. Доколкото ответникът не се явява наследник на общия наследодател, респ. със заявени наследствени права, то правните доводи на съда, обосноваващи неприложимостта на придобивната давност, представляват недопустима хипотетична защита на наследствени права на лица неучастващи като страна по спора, защото постановеното решение няма да има обвързваща сила по отношение на тях, поради неучастието им в настоящето производство. Ищците заявяват, че и след смъртта на общия наследодател са продължили да упражняват фактическа власт върху имота, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, с намерение да придобият собствеността и са се позовали на това с предявяване на исковата молба, като законът изрично допуска и възможността за присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Общият им наследодател е владял имота, но приживе до 1976 г. не се е позовал на давността, то наследниците му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността, заявена в исковата им молба. Само онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето владение към владението на наследодателя и се позовават на изтеклата давност, придобиват правото на собственост върху имота. В тази хипотеза не намира приложение правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите наследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние, даващо правото-владението на наследодателя да бъде присъединено, т.е. продължено и то само от онези наследници, които установяват реално фактическо владение върху целия имот, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните свидетели. В този смисъл има постановена и задължителна практика на ВКС на РБ, по чл.290 ГПК, изразена в решение по гр.дело № 909/2009 г. на ІІ-ро г.о.
Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение следва да се отмени, в частта, с която е допуснато касационно обжалване по чл.288 ГПК и да се постанови касационно решение, с което установителният иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за собствеността върху процесния имот се уважи изцяло. С оглед изхода на спора касационният съд постави в тежест на ответника разноските в размер на 261 лв., направени от касаторките в настоящата инстанция, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 12.05.2010 г. по гр.дело № 404/2009 г. на Шуменски окръжен съд ИЗЦЯЛО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ш. М. О. от [населено място], общ.К., че И. М. А. от [населено място], общ.К. е собственик на ¾ ид.части, и З. Е. Х. от [населено място] е собственик на ¼ ид.част от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.К. и представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ.К. с площ 1953 кв.м. и намиращите се в имота жилищна сграда и стопански постройки.
ОСЪЖДА Ш. М. О. от [населено място], общ.К. да заплати на И. М. А. от с.село и на З. Е. Х. от [населено място] разноските за касационното производство, в размер на 261 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: