О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 605

София, 11.11.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември двехиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 612/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Т. Д. С. ЕГН **********, с. Б., Пловдивска област против въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ-ми състав № 2464/18.09.2009 г. по ч. гр. д. № 2032/2009 г.

С обжалваното определение е отменено разпореждане на Карловски районен съд, 1-ви граждански състав по ч. гр. д. № 400/2009 г. за издаване на заповед № 211/27.04.2009 г. за изпълнение на задължение за предаване на определена вещ въз основа на документ по чл. 417, т. 3, предл. 1 ГПК и е оставена без уважение молбата на Т. Д. С. за издаване на заповед за изпълнение за предаване на вещ срещу А. А. С. и И. Б. С.

С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не са налице изискванията за издаване на заповед за изпълнение на непарично задължение по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК, тъй като в изпълнителното основание /нотариален акт за замяна на недвижими имоти/. Според касатора въпреки, че в нотариалния акт не е уговорено задължение за предаване на вещта в определен период задължението за предаването на вещта към датата на сключване на сделката произтича по силата на закона /чл. 187 ЗЗД, респ. чл. 223 вр. чл. 222 ЗЗД/.

Към жалбата е приложено изложение относно допустимостта на обжалването съгласно изискването на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според жалбоподателя с допускане на касационно обжалване и произнасяне от ВКС ще се създаде съдебна практика, която би имала значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото относно изискванията, на които трябва да отговаря изпълнителното основание по чл. 417, т. 3 ГПК, когато то е договор за замяна на недвижими имоти във формата на нотариален акт.

Постъпил е писмен отговор от ответниците по частната жалба А. А. С. и И. Б. С. и двамата от гр. К. чрез адвокат С. Изложени са доводи за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на частната жалба с искане за присъждане на разноски.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При проверка за допустимост по чл. 288 ГПК, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че нотариалният акт е несъдебно изпълнително основание само относно изрично съдържащите се в него задължения, но не и относно произтичащи от закона задължения.

С оглед изложението към частната жалба и данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че е допустимо касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът дали документа по чл. 417 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /решаващ за изхода на делото/ е въпрос с процесуалноправен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Заповедното производство в ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е нова нормативна уредба, по която все още липсва съдебна практика. Произнасянето на ВКС в случая ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката - основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Изпълнителното основание удостоверява изпълняемото право с формална удостоверителна сила, която обвързва съда в заповедното производство и съдия-изпълнителя в изпълнителния процес да считат, че изпълняемото право, удостоверено с изпълнителното основание наистина съществува. Нотариалните актове са изпълнителни основания по чл. 417, т. 3, предл. 1 ГПК при положение, че съдържат ясно, точно и конкретно уговорени между страните задължения за заплащане на парични суми, за доставяне на заместими вещи или за предаване владението на определени вещи.

Нотариалният акт, с който е оформен сключен между страните договор за замяна на недвижими имоти, на основание на който в случая частният жалбоподател /заявител/ е поискал Районен съд-Карлово да издаде заповед за изпълнение на договора чрез предаване владението на апартамента в гр. К. не съдържа уговорено между страните задължение за предаване владението на заменените имоти /в случая апартаменти в гр. К. и гр. С. и не е налице годно изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на изпълнение задължение.

Определението на въззивния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция частният жалбоподател следва да заплати на ответниците по жалбата 100 лв. разноски по делото-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 000844/16.10.2009 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, 8-ми граждански състав № 2464/18.09.2009 г. по ч. гр. д. № 2032/2009 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, 8-ми граждански състав № 2464/18.09.2009 г. по ч. гр. д. № 2032/2009 г.

ОСЪЖДА Т. Д. С. ЕГН **********, с. Б., Плавдивска област да заплати на А. А. С. ЕГН ********** и И. Б. С. ЕГН ********** и двамата от гр. К., Пловдивска област сумата 100.00 лв. разноски по делото за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: