Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * етажна собственост * общи части * одобрен инвестиционен проект

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

гр. София, 23.10.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 197 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Н. срещу Решение № 1539/ 08.12.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1793/11 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2430/ 31.05.2011 г. по гр.д.№ 8381/09 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. Т. К. против касатора иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответника да осигури на ищеца достъп до вътрешния двор- обща част на сградата, находяща се в [населено място], [улица], и да преустанови действията, с които го възпрепятства да ползва вътрешния двор, като възстанови коридора, осигуряващ достъп към вътрешния двор, и осигури достъп до двете метални врети за преминаване към вътрешния двор. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното решение на въззивния съд поради нарушаване на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че съществуващото положение в процесната сграда е съобразено с надлежно одобрени промени в архитектурния проект, съгласувани със самия ищец, при което не е налице поведение на ответника, препятстващо правото на ищеца да ползва общата част. По тази съображения се моли въззивното решение на Варненския окръжен съд, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд, да бъдат отменени и постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора негаторен иск бъде отхвърлен със законните последици.
Ответникът по касационната жалба- Т. Т. К. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.
С определение № 247/ 18.04.2012 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от обуславящо значение за изхода на делото и по който е налице противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Този въпрос е свързан с възможността да се търси по реда на чл.109 ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до обща част от сградата.
Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното:
По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК
За да постанови решението си, с което предявеният негаторен иск е уважен, въззивният съд е приел, че построяването на сградата, в която се намират индивидуалните обекти на страните, макар и съобразено с одобрения архитектурен проект, противоречи на строителните правила и норми, тъй като ищецът е лишен от възможността да ползва вътрешен двор, представляващ обща част на сградата. В този смисъл е прието, че ответникът е извършил “неоснователно действие” по смисъла на чл.109 ЗС, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, доколкото се ползва от така възникналото противоправно състояние, смущаващо правата на ищеца. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира така поставеният в основата на въззивното решение правен извод за незаконосъобразен. Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си е създал неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. Особеното в конкретния случай е, че противоправното лишаване на ищеца от възможността да ползва обща част, както и произтичащата от това невъзможност за достъп до собственото му ателие, произтича не от поведение на самия ответник, а от осъществяване строителството на сградата, макар и при спазване на издадените строителни книжа, по начин, който без основание лишава един етажен собственик от правото му да ползва обща част по предназначение, и то така, че се препятства и единствения достъп до собствения му обект в сградата. В тази връзка с основание се поставя въпроса, допустимо ли е осъдителният иск по чл.109 ЗС да бъде успешно проведен срещу ответник, който с поведението си само се ползва от създаденото противоправно състояние /доколкото коридорът, чрез който е следвало да се осъществява достъпа до общата част, вследствие на одобреното изменение в инвестицианния проект е приобщен към обекта му/, но същото не е възникнало от негово активно поведение, а от административен акт, издаден на основание чл.154, ал.5 ЗУТ. Настоящата касационна инстанция намира, че от решаващо значение за изхода на производството по предявения негаторен иск е не безспорно установеното в случая ограничаване на възможността ищеца да упражнява собственическите си правомощия, а липсата на причинна връзка между това състояние и поведението на конкретния ответник, срещу когото е насочена претенцията. От събраните по делото доказателства може да се направи категоричния извод, че такава причинна връзка не е налице. Поначало не може да има съмнение в противоправността на едно състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част, респ. да собствения си индивидуален обект в сградата. В конкретния случай обаче това се дължи не на осъществено от ответника въздействие върху общата част, а на начина, по който е изградена сградата вследствие на допуснато по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ изменение в одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешението за строеж. При това по делото не се спори, че за това изменение е било дадено нотариално заверено съгласие от всички заинтересувани лица, вкл. от самия ищец, който заедно с ответника е бил изпълнител на сградата по стопански начин. Оттук следва не само, че противоправното състояние, срещу което се търси защита в настоящото производство, не е предизвикано от ответника, но и че самият ищец е съдействал за възникването му с даденото съгласие по чл.149, ал.2 ЗУТ и с извършените действия по изграждане на сградата в състоянието, чието премахване се претендира по реда на чл.109 ЗС. Нещо повече- искът не би могъл да бъде уважен, доколкото същият е правно средство за възстановяване на имота в състоянието от преди нарушението, а в случая такова състояние няма- сградата е била изградена и въведена в експлоатация в съответствие с одобреното по реда на чл.154, ал.5 ГПК изменение в одобрения инвестиционен проект, т.е. липсва предишно състояние, което да определи съдържанието на дължимото от ответника поведение в случай на неговото осъждане.
Предвид гореизложеното, негаторният иск по чл.109 ЗС се явява неоснователен, тъй като с него се цели преустановяване на противоправно състояние, което не е предизвикано от поведение на ответника, а е причинено от административен акт по чл.154, ал.5 ЗУТ, издаден съобразно волеизявление на самия ищец, обективиращо преценка за собствения му интерес като като инвеститор и собственик на индивидуални обекти в сграда, намираща се в процес на изграждане. По какъв начин следва да се търси впоследствие защита от него като собственик, лишен от възможността да ползва обща част, както и от достъп до обекта си в нарушение на императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗУТ, респ. доколко законно е допуснатото изменение в одобрения инвестиционен проект /по смисъла на чл.154, ал.5 във връзка с ал.2, т.4 ЗУТ с такова изменение не могат да се нарушават строителните правила и нормативи/, е въпрос, който е извън компетентността на съда в настоящото производство.
С оглед горното, обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд, с което исковата претенция по чл.109 ЗС срещу конкретния ответник е уважена, се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. На това основание същото, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд, следва да бъде отменено и вместо това- постановено касационно решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените пред трите съдебни инстанции разноски, а именно сумата 1 392,43 лв. за държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА Решение № 1539/ 08.12.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1793/11 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него Решение № 2430/ 31.05.2011 г. по гр.д.№ 8381/09 г. на Варненския районен съд, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. К. против Г. Б. Н. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответника да осигури на ищеца достъп до вътрешния двор- обща част на сградата, находяща се в [населено място], [улица], и да преустанови действията, с които го възпрепятства да ползва вътрешния двор, като възстанови коридора, осигуряващ достъп към вътрешния двор, и осигури достъп до двете метални врети за преминаване към вътрешния двор.
ОСЪЖДА Т. Т. К.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. Б. Н.- ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 392,43 лв. /хиляда триста деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ разноски, направени пред трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: