Р Е Ш Е Н И Е                                                  №  44   София, 06 февруари  2009 година                                    В ИМЕТО НА НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 28 януари, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 637/2008 година.   Производство по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане с молба от осъдения И. П. П. от гр. С., за възобновяване по влязлата в сила присъда на Софийския районен съд, постановена по нохд № 15025/2006 г., потвърдена с въззивно решение на Софийски градски съд по внохд № 3750/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона. Искането е да бъде отменен и подсъдимият оправдан.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С присъда от 21.06.2007 г., Софийският районен съд, 1-ви състав, е осъдил подс. И. П. П. за извършено престъпление на 14.12.2005 г., в гр. С., охраняем паркинг на х – л “Амбасадор”, бул. С. шосе”, действувайки при условията на повторност, по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, като по реда на чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от правото да управлява МПС за три години по чл. 346, ал. 4 НК. Произнесъл се е и по направените, по делото разноски.   С въззивно решение № 40/13.05.2008 г., по внохд № 3750/2008 г., Софийският градски съд, наказателна колегия, 9-ти въззивен състав, е потвърдил изцяло присъдата.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване на наказателното производство – по чл. 422, ал. 1, т.5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.   Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, неправилна преценка на събраните доказателства и от там за неправилни изводи, че подсъдимият е извършил престъплението за което е бил обвинен и осъден.   По своята същност, е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността обаче на доказателствените материали, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и на нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно – релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. П. , са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите: Димов – очевидец на инкриминираното деяние, на които основателно е дадена пълна вяра, Ж. , П. , Г. Т. , Ф. , В. , П. , от експертните заключения и приложените писмени доказателства, включително и протокол за разпознаване. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на събраните доказателства. При спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, напълно законосъобразни са направените изводи, че е осъществен от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Всички събрани доказателства, са били преценени от двете съдебни инстанции, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, като са изложени убедителни мотиви от решаващия съд и приети от въззивният, на кои и защо им се дава вяра, и на кои се гради извода за виновността му. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролирани по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като данните от доказателствените средства, са били подложени на сериозен и задълбочен анализ.   Посочените в искането възражения, във връзка с направения довод за авторството, са идентични и с поддържаните в съдебно заседание пред предходните съдилища. Същите, в мотивите си подробно са се занимали с тях, като са направили законосъобразен извод, че са неоснователни и че подс. П. е осъществил престъпният състав. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни, безпротиворечиви и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е прието, след пълна преценка на събраните доказателства, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, по посоченият текст от НК. Приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че е извършил посоченото в присъдата инкриминирано деяние. Поради това и възраженията по този довод се явяват неоснователни.   Неоснователни са оплакванията, че съдилищата неправилно са кредитирали изцяло показанията на св. Д, а не тези на свидетелките Л. и А. и от части на св. П, че не са били обсъдени приети по делото експертизи.   Видно от мотивите на първоинстанционният съд – л. 4 – 9, тези показания, са били обект на внимателен подробен анализ и преценка, като са изложени логически съображения, подкрепени и от останалите данни от други доказателствени средства, кои се кредитират, кои не и защо. Въззивната инстанция е имала основание да направи същата преценка за достоверността им, като тая на решаващия съд. Подробно е посочено кои обстоятелства се считат за безспорно установено, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е също неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията за ограничаване правата на подсъдимия, тъй като е била извършена неправилна преценка на събраните по делото доказателства и от там за незаконосъобразен извод, за неговата виновност, че не са били обсъдени възраженията на защитата, че е бил нарушен чл. 305, ал. 3 НПК. При извършената проверка на съдебните актове, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Пайнавелов. За да са налице такива е необходимо, да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Софийският градски съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции с упълномощен защитник, да прави искания и възражения. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Показанията на всички разпитани свидетели, приложените писмени доказателства и експертни заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои от тях се дава вяра и въз основа на кои се гради извода за виновност на подсъдимия. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства подробно посочени по - горе, на които се дава вяра, данните от протоколите за оглед, за разпознаване, за претърсване и изземване, както и експертните заключения. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществен състава на посоченото престъпление от подсъдимия, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, при постановяване на новата присъда, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, били са обсъдени подробно както показанията върху които се гради извода за виновност на подсъдимия, така и тези които подкрепят защитната му теза, като по този начин са били изпълнени изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК. От своя страна Софийският градски съд, се е съобразил с разпоредбите на чл. 339, ал. 2 НПК, посочвайки в мотивите си, че изводите на съда почиват на всестранна, пълна и обективна оценка на проверените и събрани в хода на съдебното следствие различни доказателствени средства поотделно и в съвкупност, което не налага изрично изброяване и преповтаряне на приетата фактическа обстановка. По този начин се е съгласил със направената преценка на доказателствата и приетите факти по делото. При това положение, след като не приема нови такива, на база на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда, това което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не му е задължение да анализира доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 303 НПК, тъй като на практика в тази хипотеза, встъпва в нейните правомощия.   Неоснователни са неконкретезираните възражения, че не са били обсъдени всички възражения във въззивната жалба и че липсват мотиви за наказанието.   В мотивите си – на л. 2, 3, са били обсъдени и отхвърлени възраженията по отношение достоверността на показанията, на св. Д противоречията в тях, протокола за разпознаване, по отношение заключението на одорологическата експертиза, показанията на св. Л, защитната позиция на подсъдимия, както и справедливостта на наказанието.   С оглед на всичко изложено и това релевирано основание, не следва да бъде уважавано.   Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. П. от гр. С., за възобновяване на наказателното производство, по влязлата в сила присъда от 21.06.2007 г., по нохд № 15025/2006 г., на Софийски районен съд, 1-ви състав, потвърдена с решение № 40/13.05.2008 г., на Софийския градски съд, по внохд № 3750/2007 г, наказателна колегия, 9-ти въззивен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател: Членове: