Р Е Ш Е Н И Е № 67 [град София], 28.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия Ж. НАЧЕВА наказателно дело № 716 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения А. Р. Р. за възобновяване на н. о. х. д. № 695/07 г. по описа на Б. районен съд и отмяна на влязлата в сила присъда № 1163 от 4.03.2009 г. Искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК Осъденият твърди, че неявяването му в съдебно заседание, за което е бил призован, се дължи на уважителна причина – необходимостта от спешно лечение на хероинова зависимост в И.. За постановената присъда той е узнал на 14.11.2010 г. от представител на наркокомуната. Направил е искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастие в съдебното производство. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно и делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 1163 от 4.03.2009 г. по н. о. х. д. № 695/07 г. по описа на Б. районен съд подсъдимият А. Р. Р. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, а подсъдимият И. С. Б., на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК и на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Присъдата не е атакувана, поради което е влязла в сила след изтичане на срока за обжалване. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения А. Р. Р., направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, е ОСНОВАТЕЛНО. От данните се установява, че след образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт съдията-докладчик от Б. районен съд е изпратил призовка на подсъдимия Р. за насрочения съдебен процес, препис от обвинителния акт и съобщение за възможността от задочна присъда в случай на неявяване. Книжата са били надлежно получени чрез майката на подсъдимия. Лично призован за следващото съдебно заседание на 5.10.2007 г., задочно осъденият А. Р. Р. не се е явил. На 3.10.2007 г. той е заминал по спешност в терапевтична комуна в чужбина поради невъзможност лечението да му бъде осигурено в пределите на Република България. На 29.10.07 г. по делото е било депозирано удостоверение № 41 от 11.10.2007 г. от специализирания областен център – Б. в посочения смисъл, а впоследствие данните, залегнали в него са били лично потвърдено пред съда от ръководителя на този център. В посочената ситуация първоинстанционният съд е постановил спиране на съдебното производство, което е възобновил на 13.11.2008 г. поради неяснота относно завръщането на подсъдимия. Изпратените призовки за съдебно заседание останали невръчени със забележка, че по сведения на съседи и близки подсъдимият продължава да се лекува извън страната. В съдебно заседание на 12.12.2008 г. Б. районен съд в присъствието на служебно назначения защитник е пристъпил към задочно разглеждане на делото и след поредица от допълнителни действия с цел да потърси и открие подсъдимия, както и след постъпила информация за негативния резултат от издирването, в съдебно заседание на 4.03.2009 г. е постановил осъдителна присъда задочно, която не е била обжалвана от защитника и е влязла в законната си сила. Пресъздадените данни за развитието на процеса потвърждават доводите на задочно осъдения А. Р. Р., че неявяването в съдебно заседание се дължи на причина с уважителен характер. При това положение Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред изключението по чл. 423, ал. 1 НПК, затова преценява като основателно искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело и повторно разглеждане в негово присъствие по същество на обвинението, за да упражни в пълен обем процесуалните си права, гарантирани от чл. 55 НПК. Влязлата в сила присъда трябва да бъде отменена по отношение на задочно осъдения Р., а н. о. х. д. № 695/07 г. - върнато на Б. районен съд за ново разглеждане, което да започне от стадия на съдебно заседание, съобразно предписаното в чл. 425, ал. 2 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 695/07 г. по описа на Б. районен съд. ОТМЕНЯ присъда № 1163 от 4.03.2009 г. на Б. районен съд по отношение на подсъдимия А. Р. Р. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: