Р Е Ш Е Н И Е № 50111 Гр. София, 01.02.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 1036 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 50259 от 22.05.2023г. по т.д. 1036/2022г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 10554 от 12.11.2021г. по гр.д. 124/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 5929 от 06.08.2019г. по гр.д. 4431/2016г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от М. Р. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 40 000 лв. до сумата 120 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди, и за горницата над сумата 3 900,89 лв. до сумата 6 906,16 лв. – претендирано обезщетение за търпени имуществени вреди, и предявените от С. Ц. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 30 000 лв. до сумата 120 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над сумата 314,52 лв. до сумата 4 311,65 лв. – претендирано обезщетение за имуществени вреди, и съответно са присъдени разноски по делото. Касаторите, М. Р. С. и С. Ц. С., поддържат, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон, материалния закон, съдебната практика по приложението им и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност – не е обсъдил приетото по делото заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, едностранчиво и избирателно е обсъдил останалите събрани по делото доказателства, не се е произнесъл по наведените от тях във въззивните им жалби оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт, което е довело до неправилна преценка на критериите, обуславящи справедливия размер на сумите за обезвреда, подлежащи на присъждане в рамките на предявените искове. Сочат, че съдът неточно е приложил въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост и не е изложил мотиви, които да обосноват частичното отхвърляне на исковете им. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени в горепосочените размери. Претендират направените за трите инстанции разноски. Ответникът по касация, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил закона и обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Не претендира присъждане на разноски. Третото лице помагач на страната на ответника, А. Г. Н., оспорва касационните жалби на ищците М. Р. С. и С. Ц. С. като неоснователни. Касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?“ и 2. „Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел исковете за основателни, доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на нормата на чл. 226, ал.1 КЗ/отм./. – настъпило на 23.11.2013г. ПТП вследствие противоправно и виновно поведение на третото лице – водач на превозното средство, причинил произшествието; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; претърпени от ищците неимуществени и имуществени вреди. Съобразявайки наведените оплаквания във въззивните жалби на всички участници в процеса, въззивният съд е определил като спорен единствено въпросът за размерите на дължимите обезщетения за репариране на причинените на пострадалите ищци вреди. По предявения от М. С. иск за неимуществени вреди съставът е намерил определения от първоинстанционния съд размер от 80 000 лв. за силно завишен. За да обоснове този си извод, същият е посочил, че кредитира всички заключения на допуснатите и изслушани по делото експертизи – в т.ч. медицинска и комплексна такива, като е приел за установено, че С. е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост в три зони, разкъсно-контузни рани в двете колена; претърпял е операция в спешен порядък, при която са му били поставени в крака импланти, чието отстраняване също е оперативно; търпял е интензивни болки и страдания около месец, а периодът за възстановяването му е бил 6 месеца. Отрекъл е останалите увреди /получената в периода на възстановяването допълнителна травма – повторно счупване на бедрената кост и търпените от нея болки и страдания/ да са в причинно-следствена връзка с деликта, тъй като са настъпили вследствие падане на ищеца от собствен ръст, и определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на сумата 40 000 лв. По тези съображения е признал за основателен и иска за имуществени вреди само до размера на понесените такива без разходите за повторното счупване на крайника – за сумата 3 900,89 лв. Размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди на С. С. съдът също е намерил за завишен, приемайки наличие на пряка причинна връзка само между настъпилото ПТП и претърпяната от нея средна телесна повреда, изразяваща се в трансверзална двуколонна фрактура на левия ацетабулум с централна луксация и импактирана фрактура на бедрената глава и счупване на лъчевата кост в дисталната част, във връзка с която е лекувана консервативно чрез имобилизация и обездвижване, при постелен режим за около 4 седмици, търпейки през това време интензивни болки и страдания и възстановявайки се за 10-12 седмици. За останалите твърдени като търпени вреди от ПТП – оперативни интервенции за ендопротезиране и последвалите неблагоприятни изменения в левия крак – съдът е приел, позовавайки се на заключението на първоначално назначената медицинска експертиза, че не може да бъде направен извод, че са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. По тези съображения е намерил за справедлив размер на дължимото обезщетение сумата 30 000 лв., като в съответствие с тях е изменил и размера на понесените имуществени вреди, представляващи разходи по лечението на сумата 314,52 лв. По релевирания материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика по ППВС 4/1968г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 127 от 31.12.2020г. по т.д. № 1555/2019г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 71 от 18.06.2020г. по т.д. № 900/2019г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и др. Съобразно даденото с ППВС 4/1968г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз и в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането. По поставения процесуален въпрос също е налице задължителна съдебна практика по ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и непротиворечива такава по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. С практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 184/08.11.2011г. по т. д. № 217/2011г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 173/27.10.2016г. по т. д. № 2663/2015г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 55/14.05.2012г. по т. д. № 362/2011г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 141/28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 142/15.10.2015г. по т. д. № 2766/2014г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 251/20.01.2017г. по т. д. № 72/2016г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др., която изцяло се споделя от настоящия състав на съда, е прието, че при мотивиране на решението си съдът дължи да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като задълбочено изследва както общите, така и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите – възрастта на пострадалия, броя, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, да отчете дали вредите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението и в каква степен, има ли остатъчни поражения за здравето на пострадалия и какви са прогнозите за по-нататъшното му състояние, да съобрази конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо в допуснатата до касация част, но частично неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС, в който смисъл са и поддържаните с касационните жалби доводи. При определяне размера на дължимото обезщетение за претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди въззивният съд не е изпълнил в цялост задълженията си да обсъди задълбочено събраните по делото доказателства, като макар да е посочил в решението си, че кредитира заключенията на всички допуснати и изслушани по делото експертизи, е отчел единствено това на първоначално назначената медицинска експертиза, която е била изготвена при непълнота на писмените доказателства, представляващи медицинска документация, и не е съобразил последващо приетото заключение на комплексната експертиза, както и дадените от вещото лице – медик устни обяснения в откритото съдебно заседание, пряко относими към преценката на посочените по-горе критерии. Не са обсъдени наред с останалите събрани по делото доказателства и събраните по делото гласни доказателства, установяващи емоционалното състояние, търпените притеснения и несгоди от ищците, както и настъпилата промяна в начина им на живот в резултат на травматични увреждания и наложилото се във връзка с тях лечение. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – възрастта на ищците, характерът и тежестта на получените от тях увреждания, последиците от тях върху цялостното им здравословно и психическо състояние и конкретно връзката между тях и последващо наложилите се оперативни намеси, поради което и е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необосноваността на въззивното решение, са основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства: медицинска документация, заключения по съдебни експертизи, ведно с дадени обяснения от вещите лица, и събраните гласни доказателства, налагат извода, че по делото са безспорно установени твърдените като търпени в резултат на процесното ПТП от ищците телесни увреди и проведено лечение. Последните са отразени както в представената медицинска документация, така и в подробно обоснованото и компетентно дадено заключение по приетата комплексна съдебно -медицинска и автотехническа експертиза. Ищецът М. С. е получил следните травматични увреждания: пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост в областта на диафизата /средната и част/; счупване на външния бедрен кондил на лявата бедрена кост /вътреставна фрактура в лявото коляно/; разкъсно -контузна рана в областта на дясното коляно с размери 10/12 см. Счупванията на лявата бедрена кост са получени в три зони - горна, средна и долна части, като е била налице сегментна фрактура с раздробяване на част от диафизата, вътреставна фрактура в коляното и в трохантерната област. Извършено е оперативно наместване и фиксация с DHS на пертрохантерна фрактура, открито наместване и фиксация с 3 броя спонгиозни винтове с прекъсната резба на счупването на бедрения кондил, открито наместване и фиксация със заключваща плака с ограничен контакт за диафизарната фрактура. Поради разпад на диафизарната фрактура е извършена реостеосинтеза, а поради последващото несрастване на счупването е била необходима последваща фиксация със заключваща кондилно-бедрена плака и остеопластика. Към момента на изготвянето на експертизата (03.05.2019г.) възстановителният период все още не е приключил, като са налице ограничени движения в лявата колянна и лявата тазобедрена стави, куцаща походка и хипотрофия на бедрената мускулатура. Счупванията в горната и долната части на лявата бедрена кост са зараснали за период от около 300 дни, в добра анатомична позиция. В съдебно заседание вещото лице изрично е потвърдило, че причина за извършената реосинтеза е разпадът на диафизарната фрактура и незарастването на костта, при принципно правилно проведено лечение. Подчертал е, че трисигментната фрактура на бедрена кост се среща рядко, че лечението и е предизвикателство и че получилият се разпад при средната зона е обяснимо усложнение в хода на лечебния процес. Като не е обсъдил и възприел последното компетентно дадено и основано на медицинската документация мнение на специалиста и е приел, че няма връзка между проведеното лечение в тази му част и настъпилия пътен инцидент, въззивният съд е нарушил процесуалния закон. Необосновано въззивният съд не е отчел и доказаните по делото както от заключението на експерта, така и от гласните доказателства обстоятелства, че ищецът С. е започнал натоварването на крака едва след 5-6 месеца, че и към датата на приемане на експертизата има куцаща походка, хрущялна увреда и ограничения в движенията на колянната и тазобедрената стави, които не биха се подобрили във времето, предвид че същите не са изчезнали в изминалите около пет години след ПТП. По отношение на ищеца С. С. са констатирани травматични увреждания, изразяващи се в транзверзална двуколонна фрактура на левия ацетабулум с централна луксация и импактирана фрактура на бедрената глава; счупване на лъчевата кост в дисталната част - вътреставно с минимално разместване. Била е поставена директна екстензия за около 45 дни, след което е ходила с патерици, без да може да натоварва крайника за около шест месеца. През м. септември 2014г. е извършена алопластика на тазобедрената става с ацетабуларен ринг и остеопластика, което е наложило придвижване с патерици за около шест месеца. Възстановителният период е продължил общо около две години. Налице е скъсяване на левия долен крайник с около 4-5 см., водещо до ползването на допълнителна подметка, като са налице ограничени движения в лявата тазобедрена става. Изрично вещото лице по приетата комплексна експертиза е посочило, че лечението е било правилно проведено, и че протезирането на ставата на С. е в резултат на увреждането и при процесното ПТП. Вещото лице е дало заключение, че е направен опит да се намести счупването на ставата и същата да заеме приемлива позиция, но това не е осъществено, което е наложило заместване на ставата с изкуствена, като са използвани и допълнителни рингови системи, които ограничават възможността за проникване на новата става към малкия таз. Подчертал е, че болките са били изключително силни в острия и постоперативен период, че търпи болки и понастоящем, куца и поради скъсения и крайник с 4 см. ходи със специална подметка. Необосновано и в нарушение на горецитираната съдебна практика въззивният съд не е обсъдил заключението по събраната комплексна експертиза и е приел, че няма връзка между извършената замяна на става и търпяното увреждане при процесното ПТП. Необосновано въззивният съд не е възприел и дадения извод от специалиста, че всички претендираните с исковата молба разходи са били необходими и са в причинна връзка с проведеното лечение на ищците, както и не е отчел доказаната с медицински документи и потвърдена от експерта намалена трудоспособност за ищците. Съдът не е отчел и че приетият от вещото лице период на лечение на ищците, липсата на пълно възстановяване, куцащата походка повече от пет години след инцидента и на двамата ищци и липсата на пълно възстановяване, се установяват и от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите А. С. и Б. С.. Последните свидетели дават показания и за настъпилата промяна в поведението, начина на живот и характера на ищците, които страдат от това, че не могат сами да се грижат за себе си, че за тях трябва да се грижат близките им, че са се затворили и изнервили от усещането за безпомощност. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС при определяне размера на справедливото обезщетение на основание чл. 52 ЗЗД съобразява разясненията, дадени с ППВС 4/1968г., и отчита: възрастта на увредените към датата на настъпване на деликта: М. С. – 58г., и С. С. – 50г.; причинените им травматични увреждания – многофрагментни счупвания; многократен престой за лечение в болнични заведения; проведените няколко оперативни намеси; продължителността на лечебния процес; настъпилите усложнения и тяхното лечение; липсата на пълно възстановяване и липсата на положителна прогноза, че наблюдаваните ограничения в движението на увредените долни крайници ще бъдат преодолени; намалената обща трудоспособност; силните болки, които са изпитвали в острия и следоперативен период; ограниченията и негативните емоции, които са изпитвали в периода на обездвижването им и във връзка с провежданото лечение, а и понастоящем от продължаващите ограничения в движението им; нивата на застрахователни покрития към датата на ПТП – 23.11.2013г., и обществено – икономическите условия към този период; и приема, че сумата 90 000 лв. ще е справедлив паричен еквивалент за търпените от всеки от ищците страдания. Основателни за пълните предявени размери се явяват предявените от ищците претенции за имуществени вреди, или на ищеца С. – 6 906,16 лв., и на ищеца С. – 4 311, 65 лв., с оглед извода на вещото лице по комплексната експертиза, че разходите са във връзка с правилно проведеното лечение на ищците. При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от М. Р. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 40 000 лв. до сумата 90 000 лв. – обезщетение за търпени неимуществени вреди, и за горницата над сумата 3 900,89 лв. до сумата 6 906,16 лв. – обезщетение за търпени имуществени вреди, и предявените от С. Ц. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 30 000 лв. до сумата 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над сумата 314,52 лв. до сумата 4 311,65 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени за разликите, ведно със законните лихви върху главниците считано от 23.11.2013г. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за горницата над сумата 3 753,77 лв. за производството пред САС и над сумата 4 364,49 лв. за производството пред СГС. В останалата допусната до касация част, с която исковете на ищците са отхвърлени за горницата над сумата 90 000 лв. до сумата 120 000 лв. за всеки за претендирано обезщетение за неимуществени вреди, като правилно въззивното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касация и по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 2 400,05 лв., по сметка на Софийски апелативен съд сумата 2 340,05 лв. и по сметка на Софийски градски съд сумата 4 680,10 лв., представляващи дължими държавни такси по уважената част на исковете и държавни такси за допускане до касационно обжалване/ по 30 лв. за всеки от касаторите/. Пред ВКС ищците и ответникът не са доказали извършването на разноски и такива няма да им бъдат присъждани. Третото лице помагач няма право на разноски за производството пред ВКС – чл. 78, ал. 10 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът ЗД “Бул инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищците допълнително разноски за пред СГС в размер на сумата 1086 лв. за С. /разлика между влязлата в сила част за сумата 1029,13 лв., неотменено в тази част решение на СГС, и дължимите общо 2115,13 лв./ и 1406,52 лв. за С. /разлика между влязлата в сила част за сумата 708,48 лв., неотменено в тази част решение на СГС, и дължимите общо 2115 лв./. САС не е присъдил разноски на ищците, включително в частта, с която жалбата на ответника не е уважена, като предвид липсата на молба по чл. 248 ГПК ВКС не може да присъди разноски в тази част. За разликата, в която исковете се уважават от ВКС следва да бъдат присъдени разноски, както са заявени при условията на чл. 38 ЗА, за представляването на ищците пред САС в полза на адвокат Д. И. Саръева в размер общо и за двамата от 3 870,05 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 10554 от 12.11.2021г. по гр.д. 124/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 5929 от 06.08.2019г. по гр.д. 4431/2016г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от М. Р. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 40 000 лв. до сумата 90 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди, и за горницата над сумата 3 900,89 лв. до сумата 6 906,16 лв. – претендирано обезщетение за търпени имуществени вреди, и предявените от С. Ц. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 30 000 лв. до сумата 90 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над сумата 314,52 лв. до сумата 4 311,65 лв. – претендирано обезщетение за имуществени вреди, и в частта на присъдени в полза на ответника ЗД „Бул инс“ АД разноски за горницата над сумата 3 753,77 лв. за производството пред САС и над сумата 4 364,49 лв. за производството пред СГС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ НА М. Р. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата 3 005,27 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 23.11.2013г., на път III-50326, между [населено място], общ. Х., и [населено място] извор, общ. Стамболово, по вина на А. Г. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. [рег.номер на МПС] , към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главниците считано от 23.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1086 лв. – разноски пред СГС. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ НА С. Ц. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата 3 997,13 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 23.11.2013 г., на път III-50326, между [населено място], общ. Х., и [населено място] извор, общ. Стамболово, по вина на А. Г. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. [рег.номер на МПС] , към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главниците считано от 23.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1406,52 лв. – разноски пред СГС. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА на Д. И. Саръева, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 1, сумата 3 870,05 лв. – възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищците М. С. и С. С. пред САС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10554 от 12.11.2021г. по гр.д. 124/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 5929 от 06.08.2019г. по гр.д. 4431/2016г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявеният от М. Р. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 90 000 лв. до сумата 120 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди, и предявеният от С. Ц. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за горницата над сумата 90 000 лв. до сумата 120 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВКС сумата 2 400,05 лв., по сметка на Софийски апелативен съд сумата 2 340,05 лв. и по сметка на Софийски градски съд сумата 4 680,10 лв. – дължими държавни такси по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД – А. Г. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: