Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 11 ноември 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети април ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 311 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия З. Б.. Обжалва се въззивно решение № 482 от 19.12.13 год. по ВНОХД № 1029/13 год. на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена присъда от 23.09.13 год. по НОХД № 43/13 год. по описа на ОС – гр. Монтана, с която Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 115 НК. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от назначения в производството пред ВКС служебен защитник. Самият подсъдим иска да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Представя писмени бележки под формата на изложение. От страна на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители се иска да се потвърди решението. Прокурорът сочи аргументи за неоснователност на жалбата. Пледира да се остави в сила решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда З. Б. е признат за виновен в това, че за времето 7-8 юли 2012 год. в [населено място], умишлено умъртвил П. Б. И., поради което и на осн. чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като е зачетено предварителното му задържане. Осъден е да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, както следва: на Л. С. И. в размер на 120 000.00 лв., а на С. П. Б. и Б. П. Б. – по 80 000.00 лв. Осъден е да заплати на тримата ищци и обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 300.00 лв., както и 1 700.00 лв. направени по делото разноски. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществените доказателства. Присъдата е изменена с обжалваното пред настоящата инстанция решение. Наложеното наказание на подсъдимия е намалено на ОСЕМНАДЕСЕТ години. В останалата част първоинстанционният акт е потвърден. В жалбата се сочи, че инстанциите по фактите са променили показанията на съдебния лекар, извършил аутопсията на трупа, в изгода на обвинението и опит да се оправдае неправилно проведеното разследване. Твърдението се обосновава с доводите, че на страници 3 и 5 от обжалваното решение е направен верен запис на заключението на вещото лице, че острието, с които са нанесени раните, довели до смъртта на П. Б., е с размери „не повече от 3 см. широчина и не по-малко от 4.5 см. дължина”. Същевременно, на страница 7 от решението съдът е записал „приблизителни размери 3 см. широчина и 4.5 см. дължина”, обсъждайки оръжието на престъплението – сгъваем джобен нож, за който са събрани свидетелски показания, но не е открит и приложен по делото, съпоставен с открития при огледа в дома на пострадалия кухненски нож, който не е изследван за следи от кръв. Последният, макар и приложен като веществено доказателство по делото, не е изследван от съответните специалисти за следи от кръв, тъй като при огледа в дома на пострадалия по него видимо не са установени и отразени такива в приложения по досъдебното производство протокол за оглед на л. 3-5 и неговия препис /л. 59-60/. Снимковият материал към огледа /л. 6-12, снимки 11 и 12/, макар и достатъчно нагледен, не може да преодолее отразеното в протокола и неговия препис, доколкото видимото зацапване на ножа е възможно да е от боя, ръжда или червеникаво-кафява почва. Въпреки пропуска на разследващите за изследване на този нож, за решаване по същество на делото са от значение несъмнените констатации на вещото лице за причините на смъртта и острието, с което са нанесени смъртоносните наранявания с отразените параметри на раневите канали, които могат да бъдат причинени с джобен или намерения при огледа нож, заточено парче ножовка и всяко друго острие с широчина не повече от 3 см. и дължина не по-малко от 4.5 см. В жалбата се твърди, че извършеното от органите на досъдебното производство претърсване и изземване в дома на подсъдимия е в колизия с процесуалните правила. Твърдението не може да бъде споделено. След установяване на убийството и съгласно събраните данни за евентуалния извършител са реализирани мероприятия по издирването на З. Б. на известните на разследващите адреси, в това число и в дома му в [населено място]. Тъй като входната врата на същия е била заключена и никой не е отворил, се е наложило да бъде поставен полицай пред жилището и спешно Б. да се издирва на други възможни места. След като не е бил намерен и на тях, в присъствието на поемни лица и представител на [община] се е престъпило към отваряне с помощта на ключар на вратите на двора, на къщата, тази на втория етаж и със сила - тази на банята, като в резултат на претърсването Б. е открит в последната. Протоколът за претърсване и изземване / л. 29-30 ДП/ е одобрен по реда на 161, ал. 2 от съдия. При осъществяване на посочените действия не е нарушен процесуалния закон, тъй като не е взето предварително разрешение от съдия /чл. 161, ал. 1 НПК/. Във връзка с разкритото убийство и събраните данни за евентуалния извършител в лицето на Б. и пребиваването му в деня на деянието в [населено място] е било неотложно необходимо неговото издирване по постоянното му местоживеене и на други възможни места. Това е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателства във връзка с убийството. Ето защо, извършените от органите на досъдебното производство действия са били достатъчно неотложни, като с одобрението на съответния протокол от съдия по реда на чл. 161, ал. 2 НПК не са накърнени процесуалните права на Б.. Иззетите при претърсването и изземването и изследвани от съдебномедицинските и ДНК експертизи панталони са годно веществено доказателство. Същото е относимо към доказване на авторството на убийството, като противоречието между протокола за претърсване и изземване и свидетелските показания на Н. за помещението, в което подсъдимият е открит, не се отразява на правилното решаване на делото по същество. Настоящият съдебен състав не споделя и следващия касационен довод – нарушение от страна на разследващите на чл. 110, ал. 1 НПК, тъй като за въпросния потник, с който е била облечена жертвата, не е изготвен протокол за оглед и изземване, в който да е подробно описан. Доводът е поставен на вниманието на предходните инстанции, които са посочили, защо не го приемат за основателен. Съображенията им следва да бъдат споделени. Защитата ще се съгласи, че в закона не е залегнало изискване дрехите, с които е облечен трупа, да се изземват и описват с изричен протокол. Житейски е нелогично, а и неморално да се разсъблича трупа на местопрестъплението, за да се изготви самостоятелен протокол и дрехите да се предадат на съдебния лекар отделно от тялото за съвместно изследване. В конкретния случай, органите на досъдебното производство стриктно са спазили изискванията на закона. В протокола за оглед на местопроизшествието от 09.07.12 год. , в който е инкорпориран и този на трупа, изрично е отразено, че убитият е облечен с потник, плътно облян с кафеникава червена течност – кръв /препис, л. 59-60 ДП/. На снимки 14 и 15 от албума към огледа ясно се вижда, че потникът е бял. На същата дата с постановление за назначаване на експертиза /л. 14, т. V, ДП/ на вещото лице – съдебен лекар при МБАЛ – [населено място] е предадено облеченото тялото на починалия И.. На същата дата е извършена експертизата. В същата изрично е записано, че трупът е поставен на аутопсионната маса, облечен в „бял” потник, сини къси гащи и слип. Дрехите са изследвани, като е установено обилното им пропиване с кръв и специфични повреди. Отразено е, че са предадени след изследването им на разследващия полицай. В процеса на разследване в постановлението за назначаване на допълнителна съдебно-биологична експертиза от 26.02.13 год. /л. 179, т. ІV, ДП/ изрично е записано, че на вещите лица се предоставя един брой мъжки потник, иззет при извършената аутопсия на тялото на П. И.. В протокол № 13/ДНК – 222 /л. 180-182 ДП/ е отразено, че обект на експертизата е „мъжки потник, цялостно /дифузно/ зацапан с червеникавокафява материя и поставен в бял хартиен плик с надпис „Потник на П. Б. И. – [населено място], /община/, /област/, 09.07.12 год., иззел д-р И. Д. МБАЛ – /населено място/, съдебен лекар”. За изследване е изрязана част от червеникавокафявата материя. Вещото лице, изготвило ДНК-експертизата е категорично в заключението си, че петното кръв по гащите, иззети от жилището на З. Б. и изследвани в експертиза, протокол № 13/ДНК-84/ на НИКК – МВР и червеникавата материя /кръв/ по потник, иззет при аутопсията на П. И., произхождат от едно и също лице от мъжки пол. Това заключение е проверено и чрез нова ДНК-експертиза, протокол № 13/ДНК -556 /л. 17-19 ВНОХД № 1029/13 год./, назначена от апелативния съд. Съгласно същата, обект на изследване е изсушена на марля кръв от трупа на П. И., поставена в бял хартиен плик с ръкописен надпис „суха кръв от трупа на П. И.…., подпис на иззел пробата И. Д. и дата 09.07.12 г.”. Чрез тази експертизи безспорно се установява пълно съвпадение на ДНК-профила на кръвта по процесния потник, сухата кръв от убития, извлечена при аутопсията му и петното кръв по гащите на подсъдимия, иззети от дома му. В този процес на разследване за установяване по реда на НПК на факти, относими за решаване на въпроса за авторството на извършеното убийство, ВКС не констатира данни за извършена манипулация върху веществените доказателства от страна на органите на досъдебното производство и съответните експерти. Контролираната инстанция не е взела отношение по възражението за иззетата при аутопсията течна кръв. Такова не е развито във въззивната жалба и пледоарията пред АС – гр. София. Отговор на същото се съдържа в експертните заключения. Течната кръв, както и „сухата”, е взета като материал за по-нататъшно изследване при аутопсията на трупа /СМЕ на труп, л. 114-117, стр. 6/. Експертът по ДНК-експертизите е взел коректно отношение по нея / протоколи № 13/ДНК – 84, стр. 108-110, ДП и 13/ДНК – 566, ВНОХД № 1029/ и е дал устно разяснение пред въззивния съд /л. 40/ защо течната кръв е била негодна за ДНК – профилиране, което може да се прочете на л. 40, ВНОХД № 1029/13 год./. И двете предходни съдебни инстанции са обсъдили подробно обтегнатите взаимоотношенията между П. И. и З. Б., като евентуален мотив за убийството. Настоящият съдебен състав споделя техния извод, поради което същият не следва да бъде преповтарян. Обстоятелствата, че двете семейства не общуват, обтегнатите отношения и кавгите между убития и неговия племенник Б., не изключват контакти. Напротив, именно общуването води до развитие на отношенията в негативна посока. Ето защо доводът, залегнал в касационната жалба за превратно тълкуване на свидетелските показания във връзка с евентуалния мотив за убийството, е неоснователен. С жалбата се твърди, че осъдителната присъда е постановена единствено на базата на косвени доказателства. Съдебната практика по принцип е последователна, че осъдителна присъда маже да бъде постановена и само на базата на косвени доказателства, които по своята връзка с предмета на делото, последователност и съвкупност, водят до категоричен извод по отношение на деянието и неговото авторство. В случая, авторството не се доказва единствено от косвени доказателства, но и от преки. Такива са: свидетелските показания, че в деня на убийството Б. е бил в [населено място] и панталоните, с които е бил облечен; установените по тях кафеникави петна, за които чрез ДНК-профилиране е доказано, че са кръв от пострадалия П. И.; дактилоскопните следи на Б. върху петна от кръв, принадлежаща на пострадалия - парче от счупена на части закачалка, с която са нанасяни удари върху И. и от касата на вратата в неговия дом. Тези доказателства са свързани със съпричастността на Б. с извършеното убийство. Сезирайки настоящата инстанция, в жалбата защитата не е посочила доводи, относими към касационните основания – незаконосъобразност и явна несправедливост на намаленото от апелативния съд наказание - осемнадесет години лишаване от свобода. При това положение ВКС не дължи произнасяне по тези касационни основания. На базата на приетите за установени по съответния ред доказателства контролираните инстанции законосъобразно са ангажирали наказателната отговорност на Б. по чл. 115 НК, а коригираното от САС наказание не е явно несправедливо. Постъпилото в съдебното заседание по делото пред ВКС писмено изложение на Б. по своето съдържание представлява компилация между обяснения и собствена защитна преценка на установените факти и извършените процесуално следствени действия. В голямата си част те преповтарят доводите, развити в касационната жалба, на които вече е даден отговор: неотложност на претърсването и изземването в дома на Б.; оръжието на престъплението; откритите пръстови отпечатъци на местопрестъплението; отношенията между убития и подсъдимия; причините, поради което не е ползвана от вещите лица по ДНК-експертизите течната трупна кръв. Обясненията не могат да бъдат ценени по смисъла на чл. 353, ал. 5 НПК, тъй като пред касационната инстанция не се провежда съдебно следствие. От друга страна, подсъдимият по собствена воля е упражнил процесуалното си право на отказ от обяснения /л. 44, 73, 115 и 131, НОХД № 43/13 год. и л. 41 и 47, ВНОХД № 1029/13 год./. Не са поискани поправки в протоколите от съдебното следствие, за да се преодолеят евентуални противоречия в свидетелските показания и техния запис. Във връзка с посоченото, жалбата от страна на подсъдимия Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което обжалваното решение на апелативния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482 от 19.12.13 год. по ВНОХД № 1029/13 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................