Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 29.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2679 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.3, 4 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. с вх. № 16415 от 22.03.2017 г. (на РС Варна) за отмяна на влязло в сила решение № 294 /07.03.2016 г. по възз. гр.д. № 2124 /2015 г. на Варненски окръжен съд; г.о., което е влязло в сила с постановяване на определение № 492 /22.12.2016г. по гр.д. № 3136 /2016 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Като основания по чл.303,ал.1, т.4, т.3 и т.5 ГПК (спазена е поредността в молбата) молителите твърдят следното: По основанието по т.4: С влязлото в сила решение, чиято отмяна искат, съдът е уважил иск по чл.30 ЗН, като е включил в масата по чл.31 ЗН на наследодателя П. Р. 1 /4 ид.ч. от апартамент в [населено място], която той е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на сина си П. Р. - ответник по иска и е добавил неговата стойност към стойността на наследствената маса. Решението е неправилно, защото при постановяването му съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 471 /2012 на ВКС, ІV г.о., с което е потвърдено въззивно решение по гр.д. № 334 /2011 г. на В..С, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК същият договор е развален. По основанието по т.3: Решението, чиято отмяна искат, е основано на акт № 145 /05.07.1999 г. на Районния архитект на [населено място] за узаконяване на преустройството на процесния апартамент и на две разрешения за ползване от РДНСК - В. от 1999 г. и 2000 г., които впоследствие са били отменени. Твърдят, че с влизане в сила на въззивното решение по гр.д. № 334 /2011 г. на В..С, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК същият договор е развален, с обратното действие на развалянето е заличило действието на всички издадени за този имот административни актове за промяна предназначението на жилището за търговски цели по силата на закона – чл.88 ЗЗД собствеността на апартамента е върната в положение на апартамент с избено помещение с обратна сила. По основанието по т.5: Молителите са били лишени от възможност да участват в делото вследствие нарушаването на процесуални правила 1) в първата инстанция – на случайното разпределение на делото, за което е установено от проверка на инспектората, че е разпределено при неясни критерии, изготвяне н доклад и провеждане на шест съдебни заседания от съдия, който по-късно се е отвел, отлагане и насрочване на съдебно заседание по-рано от една седмица; и вследствие 2) нарушаването на процесуални правила във въззивната инстанция: не се е произнесла по оспорване на неистинската дата на протокол от съдебно заседание на първата инстанция; не се е произнесла по оспорване на порочните процесуални действия на първата инстанция по събиране на писмени доказателства и по движението на делото, въпреки доводи за процесуални нарушения въззивният съд не е извършил нов доклад и е отказал да приобщи представени писмени доказателства, които са били необходими за прилагането на императивни материалноправни норми, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и в резултат на изложеното е решил неправилно делото. Насрещната страна К. П. Р. в писмен отговор твърди, че подадената молба за отмяна е недопустима в частта и по основанията по т.3 и т.5 и е неоснователна в частта по посоченото основание по т.4. По допустимостта на молбата е постановено определение № 159 /17.07.2017 г. По основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК С влязлото в сила решение № 294 /07.03.2016 г. по възз. гр.д. № 2124 /2015 г. на Варненски окръжен съд; г.о., чиято отмяна се иска, съдът е отменил първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл.30 ЗН и по чл.34 ЗС и вместо това е постановил друго, с което е (уважил исковете за различни части) намалил с 4881.02 /86739.12 ид.ч. дарение, извършено през 1984 г. от П. Р., починал на 06.03.2010 г. в полза на К. Р. и Д. Р., на вилно място – лозе, представляващо УПИ VІ – 1452, в кв. 52 на вината зона на [населено място] и вместо това е възстановил запазената част на Д. Т. – Д. Р. с от наследството на П. С. Р. с 4881.02 лева на основание чл.30 ЗН; допуснал е делба на поземлен имот - вилно място – лозе, представляващо УПИ VІ – 1452, в кв.52 на вината зона на [населено място] между съделителите: Д. Т. – Д. Р., К. П. Р. и Д. П. Р. при квоти : 119.80 /2576 ид.ч. за Д. Р. и по 1228.10 /2576 ид.ч. за К. Р. и Д. Р.. С решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 471 /2012 на ВКС, ІV г.о., е оставено в сила въззивно решение № 179 / 28.11.2011 г. по гр.д. № 334 /2011 г. на Варненския апелативен съд (ВАпС), допълнено и поправено с решение № 6 /18.01.2012 г. по същото дело, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК е развален договорът, съставен във формата на нотариален акт №22 /1993 г. за прехвърляне на недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], на [улица], срещу задължение за издръжка и гледане в частта, с която П. С. Р. е прехвърлил на сина си К. П. Р. правото на собственост върху 1 /2 ид.ч. от имота, до размер на 1 /4 ид.ч. от целия имот. Настоящият състав намира, че няма противоречиво разрешаване. От мотивите на решение № 294 /07.03.2016 г. по възз. гр.д. № 2124 /2015 г. на В.; г.о, с което съдът се е произнесъл по иска по чл.30 ЗН, чиято отмяна се иска, е видно следното : На стр.9 от мотивите към решението си въззивният съд е обсъдил съдържанието на решение № 179 / 28.11.2011 г. и решение № 6 /18.01.2012 г. по гр.д. № 334 /2011 г. на ВАпС, и на решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 471 /2012 на ВКС, ІV г.о.. и обосновано е приел, че с влязлото в сила решение по иска на Д. Р. и Д. Р. срещу К. Р. по чл.87,ал.3 ЗЗД е развален договорът, с който П. С. Р. е прехвърлил на сина си К. П. Р. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 1 /2 ид.ч. от имота (апартамента в гр. варна), до размер на 1 /4 ид.ч. от целия имот. Въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо на решението от 01.03.2013 г. по гр.д. № 471 /2012 на ВКС, ІV г.о., с което са оставени в сила двете решения по гр.д. № по гр.д. № 334 /2011 г. на ВАпС, приел е, че съгласно чл.88 ЗЗД развалянето има обратно действие и е включил тази 1 /4 ид.ч. от целия имот (за която е уважен искът чл.87,ал.3 ЗЗД ) в масата по чл.31 ЗН (за да бъде преценено дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН) и е оценена съответно (стр.11 и 12 от мотивите) на 45 125 лева. (След направени изчисления съдът е приел, че към стойността на наследствената маса следва да бъде прибавена сумата 45 125 лева, представляваща стойността на 1 /4 ид.ч. от целия имот, предмет на разваления договор за издръжка и гледане). Оценката на 1 /4 ид.ч. от апартамента, за която е развален договорът за прехвърляне на правото на собственост, не е част от предмета на решението по чл.87,ал.3 ЗЗД. Поради изложеното дотук не е осъществено противоречие между двете посочени влезли в сила решения по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК и т.5 от ТР № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС. По основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК предвижда решението да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Твърденията на молителките не осъществяват основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Не се твърди посочените актове: акт № 145 /05.07.1999 г. на Районния архитект на [населено място] за узаконяване на преустройството на процесния апартамент и на две разрешения за ползване от РДНСК - В. от 1999 г. и 2000 г. да са били оспорени и отменени по административен ред или с решение на административен съд. Предложеното от молителките да се разбира, че с постановяване на въззивно решение по гр.д. № 334 /2011 г. на В..С, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК е развален договор, обратното действие на развалянето, е заличило действието на всички издадени за този имот административни актове, не попада в хипотезиса на посоченото основание (по т.3). По основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК Основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК предвижда страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията на молителките не осъществяват основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителите не твърдят факти, които да попадат в хипотезиса на това основание за отмяна – че не са участвали или не са били надлежно представлявани по делото или че не са могли да се явят лично или чрез повереник. Не твърдят и допускането на процесуални нарушения, които да са създали пречки за участието им, за явяването им или за представляването им по делото. Посочените процесуални действия на съда, за които твърдят, че представляват процесуални нарушения, се отнасят до събирането и преценката на доказателствата, те не попадат в хипотезиса на посоченото основание за отмяна. В обобщение – като основания за отмяна са посочени обстоятелства, които не попадат в предпоставките за отмяна, които са предвидени както в двете посочени от молителите основания за отмяна (по т.3 и т.5), така и в останалите предвидени в ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. Поради изложеното молбата за отмяна на посочените основания е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски, а искането на К. П. Р. молителите да бъдат осъдени да му заплатят сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство е основателно и доказано с представените договор за процесуално представителство и платежен документ. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. с вх. № 16415 от 22.03.2017 г. (на РС Варна) за отмяна на влязло в сила решение № 294 /07.03.2016 г. по възз. гр.д. № 2124 /2015 г. на Варненски окръжен съд; г.о. Осъжда Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. да заплатят на К. П. Р. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.