45 Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 7 март 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на пети ноември две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар Аврора Караджова .......................... и с участието на прокурора Атанас Гебрев ................ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев .............................. наказателно дело № 491/2010 год. Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения П. П. В. за възобновяване на нохд 1174/2009г. на РС-Хасково и внохд 99/2010г. на ОС-Хасково на основание чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК. Съображенията са, че присъдата не е мотивирана, нарушен е чл. 14 от НПК, фактическите и правни изводи са неправилни. Иска да се отмени решението на ОС-Хасково и делото върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. В писмените бележки и в съдебното защитата му поддържа, че не са обсъдени съществени противоречия между свидетелските показания на П. и В., заключението на вещото лице д-р Еленски за механизма на причиняване на уврежданията на П., че не са налице от субективна страна признаците на престъплението по чл. 269, ал.1 от НК. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 14.VІІ.2010г. присъда № 23 от 24.ІІ.2010г. по нохд 1174/2009г. на РС-Хасково П. П. В. е признат за виновен и осъден за две престъпления: 1. по чл. 131, ал. 2, т.4 във вр. с чл. 130,ал.2 и чл. 54 от НК на 4(четири) месеца лишаване от свобода за това, че на 3.VІ.2009г. в Хасково причинил на П.Й.П. в качеството му на полицейски орган – разузнавач VІ степен в сектор „Криминална полиция” при РУ-Хасково, при изпълнение на службата му лека телесна повреда без разстройство на здравето; 2. по чл. 269, ал.1 и чл. 54 от НК на 6(шест) месеца лишаване от свобода за това, че по същото време и на същото място употребил сила – блъскане, удряне, замахване с ръце, с цел да принуди орган на властта - П.Й.П. в качеството му на полицейски орган – разузнавач VІ степен в сектор „Криминална полиция” при РУ-Хасково, да пропусне да предотврати и разкрие престъпление при изпълнение на службата му при провеждане на специализирана полицейска операция, съгласно план с № ХЯ – 15916, утвърден от Директора на ОД на МВР-Хасково на 2.VІ.2009г. – като не извърши проверка в жилище му в Хасково; на основание чл.23 НК му е наложено наказанието 6(шест) месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор; на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи и наказанието 6(шест) месеца лишаване от свобода по нохд 71/2009г. на РС-Хасково при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип; осъден е заплати на пострадалия П.Й.П. 400лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.2, т.4 от НК, ведно със законните последици. Тази присъда е потвърдена с решение № 95/14.VІІ.2010 год. по внохд 99/2010 г. на ОС-Хасково. Искането е постъпило на 4.VІІІ.2010 г., така че срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен и го прави допустимо. То обаче е неоснователно. Поддържаната теза в настоящето производство е предмет и на въззивното. Обсъдена е внимателно и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не е възприета. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност. Съдилищата са посочили кои възприемат за достоверни и защо. Фактическите изводи не противоречат на правилата на формалната логика и взаимна връзка на отделните обстоятелства. Голословното отричане на обвинението от страна на подсъдимия не налага друго. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – П.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по чл. 131, ал.2, т.4 във вр. с чл. 130,ал.2 и по чл. 269, ал.1 от НК. Наказанията за всяко от престъпленията са към минимума на санкцията, а и за конкретния вид наказание. Липсва очевидното несъответствие между наказанието на осъдения В. и извършеното от него престъпно деяние, така че не е налице и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348,ал.1,т.3 и ал.5 от НПК. По тези съображения и аргумент за обратното по чл.425, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. П. В. за възобновяване на нохд 1174/2009г. на РС-Хасково и внохд 99/2010г. на ОС-Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: