Ключови фрази
лихва * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * оценка на доказателствен материал

Р Е Ш Е Н И Е


№ 380

гр.София, 08 октомври 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова


ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева

Теодора Стамболова
при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова
изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 1138 / 2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Н. Б. против решение № 70 от 03.05.2012 г. по внход № 761 от 2011 г.на Софийския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че при разглеждане и решаване на делото са допуснати всички касационни основания, посочени в чл. 348, ал.1 от НПК.В допълнение към нея в съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът се позовава и на изтекла давност за наказателно преследване. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.2 от НПК, установи следното :
Софийският районен съд с присъда № 218/16.06.2010 г.по нохд № 2940/2007 г. признал подсъдимия В.Н. Б. за виновен в това, че на 12.12.2002 г. след полунощ, в гр. С., на публично място, без надлежно разрешително разпространил – продал на Е. Н. 0.14 гр. високорисково наркотично вещество – кокаин на стойност 11,20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.3,алт.1 във връзка с чл.2,а л.2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на една година и единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип..Съдът приспаднал от размера на наказанието времето, през което подсъдимият търпял ограниченията на мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.
Софийският апелативен съд, наказателно отделение, с решение № 70 от 03.05.2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на дължимите от подсъдимия разноски.
В останалата част присъдата била потвърдена.

Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:
Оплакването за изтекла давност, върху което защитата акцентира пред настоящата инстанция, се опровергава от данните по делото , обсъдени в контекста на приложение на чл. 80, ал.1, т.3 от НК.Престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Деянието е извършено през 2002 г. и давностният срок по чл. 81, ал.3 във връзка с чл. 80, ал.1,т.2 от НК - двадесет и две години и шест месеца, все още не е изтекъл. Вж. повече по темата в Решение № 173 от 03.05.2010 г. на ВКС по н.д.№743/2009 г., ІІ н.о. на НК
Несподелими са и останалите твърдения в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които жалбоподателят свързва извод за неправилно приложение на материалния закон. Анализът на доказателствения материал, извършен от двете предходни инстанции, не подкрепя декларативното твърдение за превратно възприемане на правнорелевантните факти. Същото възражение е заявено и пред въззивния съд, който извършил самостоятелна проверка на всички доказателствени източници и установените чрез тях обстоятелства, включени в предмета на доказване. Оспорваното от защитата авторство на деянието е доказано по несъмнен начин.Съдебните състави подходили внимателно и отговорно при оценката на достоверността на показанията на основните свидетели Н. и М.. Поради наркоманната зависимост на двамата съдът използвал възможностите на съдебнопсихиатричната експертиза, за да се увери в свидетелската им годност, но не спрял дотук, а подложил на внимателно сравнение съобщената от двамата информация с данните, съдържащи се в протокола за доброволно предаване на инкриминирания наркотик и в показанията на останалите свидетели . По този начин било преодоляно противоречието между показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство и тези, депозирани пред първата инстанция. Въззивната проверка законосъобразно отхвърлила опита на защитата да разколебае извода на първата инстанция за кредитиране на показанията на очевидците Н. и М., уличаващи подсъдимия в разпространение на кокаин. Обобщено, въззивният съд не е отстъпил от принципните изисквания на чл. 13 и чл.14 от НПК за обективно , пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства и постигане на обективната истина по делото.
Неоснователно е оплакването за нарушаване правото на подсъдимия за участие в производството пред Софийския градски съд. От досието на делото е видно , че то започнало с участието на подсъдимия, но продължило в негово отсъствие, тъй като той нарушил мярката за неотклонение, заминал за Република Гърция и там извършил друго престъпление ,за което бил осъден на тринадесет години и три месеца лишаване от свобода, търпими в затвор. Първоинстанционният съд, след като констатирал , че подсъдимият вече е дал обяснения и отсъствието му няма решаващо значение за разкриване на обективната истина, довършил разглеждането на делото при спазване на процесуалния ред на чл. 269, ал.3 , т.4 от НПК без да компрометира правото му на защита.
На последно място в жалбата се изтъква касационното основание на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. То е заявено без изрична мотивировка извън вече обсъдените и отхвърлени оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и при отсъствие на служебно установени касационни предпоставки , също следва да се устави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 03.05.2012 г. по внход № 761 от 2011 г.на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.