5
Р Е Ш Е Н И Е № 3
гр. София, 29.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2477 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. Х. с адрес в затвора в [населено място], против въззивното решение № 541 от 18 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 541 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 19 от 24 март 2011 г., постановено по гр.д. № 1025 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2009 г. за отхвърляне иска на Х. против П. на Р. Б. за сумата от 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1101 от 30 септември 2013 г. поради противоречивото разрешаване на въпроса може ли да се твърди причиняване на вреди от незаконно обвинение при наличие на предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер, както и при други висящи наказателни производства, намерило израз в решение без номер от 12 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2012 г., влязло в сила като необжалваемо.
В едни съдебни решения се приема, че фактът на предишни осъждания и трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, не може да бъде довод за липса на вреди за ищеца при установено конкретно незаконно обвинение. В други решения се приема, че, след като за съответния период ищецът е бил обект на множество други наказателни производства, завършили с осъждания, не може да се приеме, че са налице вреди в резултат на незаконното наказателно преследване, а не на постановените присъди за извършени други престъпления от общ характер.
К. съд приема за правилно първото становище.
Както ВКС вече многократно е имал случай да отбележи в обвързващата си практика, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, като дори в момента изтърпява наказанието „доживотен затвор”, не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът по общото правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод наказателното преследване.
Касационната жалба е основателна.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради лишаване на ищеца от адекватна правна помощ пред въззивния съд, неправилност на изводите на въззивния съд за това какви вреди се претендира да бъдат обезщетени, съсредоточаване на съда върху криминалните прояви на ищеца, а не върху същината на спора. Заявено е, че наказателните осъждания на касатора не следва да водят до приписване извършване на други престъпления.
Установено е, че срещу ищеца е образувано наказателно производство по дознание № 132/99 г. по описа на РПУ Харманли, преобразувано в сл.д. № 13/2000 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за отнемане на чужда движима вещ (кражба на 437 пити кашкавал), при условията на продължавана дейност за периода 21-31 юли 1999 г. Образуваното нохд № 61/2001 г. на районния съд в гр.Харманли е върнато от съда за доразследване. С постановление от 23 декември 2003 г. на районната прокуратура в гр. Харманли наказателното производство е било прекратено и е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция” от 200 лева, като е прието за неустановено, че именно Х. е отнел вещта. Не е спорно, че за периода, за който се претендира обезщетението за претърпени неимуществени вреди 8 август 1999 г. – 23 декември 2003 г., срещу касатора са водени и други наказателни производства.
В обвързващата си съдебна практика, например решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV г.о., ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
При разглеждания случай е безспорно, че касаторът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, прекратено през 2003 г. Без съмнение касаторът е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди касаторът сочи, че е било накърнено доброто име и репутацията на едноличния му търговец, което оказало пагубно влияние на бизнеса му, принуждавайки го да го прекрати. Бил разбит тотално личният и социалният му живот. Касаторът изпаднал в състояние на нежелание за живот, изразило се в няколко опита за самоубийство.
Според представените доказателства на името на касатора през 1998 г. е вписан е. т. с фирма „Б. – М. Х.”, със седалище и адрес на управление в [населено място]. От брака си касаторът има родени две деца. Бракът е прекратен през 2002 г.
Свидетелят И. К., пребиваващ в същия затвор като касатора и споделящ за известно време една килия с него, заявява, че се познават от 1995 г. като приятели и търговци. Твърди, че наказателното производство довело до крайно влошаване на отношенията с родителите и съпругата му, вследствие на което родителите му се „отказали” от него, а съпругата се развела, но след прекратяването на наказателното производство отношенията се подобрили, като за това свидетелят съди от писмата, които започнали да му пишат. Преди наказателното преследване касаторът се ползвал с добро име на човек, бил уважаван, член на Църковното настоятелство, а след това прекратили договора за наем на помещенията, които ползвал като търговец, излязъл му прякор „кашкавала”. Свидетелят твърди, че след повдигане на обвинението започнал да изпада в отчаяние и правил опити за самоубийство, не можел да си намери работа, а досегашните му клиенти не го ползвали. Бил нервен, плачлив, дезинтересиран от всичко.
Свидетелските показания, преценявани по реда на чл. 172 ГПК, установяват изпитвания от касатора страх, напрежение, отхвърляне от родителите, накърняване на името му като личност и търговец. Не се установява разрушаване на брачната връзка като резултат от воденото наказателно производство. В тази връзка свидетелските показания се съпоставят с представеното влязло в сила решение от 26 февруари 2003 г. по гр.д. № 468/2003 г. на районния съд в гр. Харманли, според което брачната връзка била дълбоко и непоправимо разстроена по вина на съпруга поради отхвърлянето от негова страна на съпругата и изневерите му. Установена е фактическа раздяла между страните от около четири години. При това положение не може да се приеме за достоверно твърдението на свидетеля за разрушаване на брака поради воденото наказателно производство. Данни за влошаване на отношенията на децата към касатора не са събрани. Твърденията за опити за самоубийство остават недоказани – липсва каквато и да е данна за медицинска помощ или друга намеса. Затова и в тази им част на свидетелските показания не следва да се дава вяра.
Предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, възрастта и социалното положение на касатора, претърпените естествено страх и неудобство, компрометираното му име като член на обществото и търговец, които не са в размер, надхвърлящ обичайното, влошаване на отношенията с майката на касатора и съжителя й, касационният съд в настоящия си състав приема, че за сочения период касаторът е претърпял неимуществени вреди, които могат да бъдат обезщетени със сумата от 700 лева. Стореното от прокуратурата възражение за погасяване на претенцията по давност е неоснователно, тъй като тя е предявена в рамките на погасителния петгодишен срок от влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сумата се дължи заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба. Над посочения размер претенцията до предявения размер от 28000 лева е неоснователна.
Като неоснователно следва да се оцени твърдението на касатора за неправилност на въззивното решение, тъй като той бил лишен от адекватна правна помощ пред въззивния съд. В кориците на делото не се открива искане на касатора за получаване на правна помощ във връзка с изготвянето на въззивната жалба, а със съобщението за постановеното първоинстанционно решение той е бил надлежно уведомен за наличието на такава възможност. Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, по въпросите извън валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При това положение е явно, че касаторът като въззивник сам се е поставил в положение да не ползва адекватна правна помощ при изготвяне на въззивната си жалба, със съответните последици.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 541 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на М. Г. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в затвора в [населено място], сумата от 700,00 (седемстотин) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 8 август 1999 г. – 23 декември 2003 г., от обвинение за извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, ведно със законната лихва от 3 септември 2008 г. до окончателното изплащане на сумата, а над присъдения размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|