7 Р Е Ш Е Н И Е №178 С..14.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2543/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 148 от 21.05.2015 г. по в.т.д. № 256/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, трети състав. С определение № 383 от 25.05.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по част от поставени от касатора правни въпроси, съответно конкретизирани – за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски. Подробни съображения във връзка с последиците от отмяната на Решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и електропреносните мрежи, дължими от производители на ел.енергия от възобновяеми източници, са развити в касационната жалба. По отношение на тристранното споразумение – протокол от 11.04.2013 г. се поддържат въведените в процеса доводи за нищожност на прихващането с дължима от [фирма] на [фирма], цена на закупена електрическа енергия в размер на 73 212.94 лв. с дължима от ищцовото дружество на [фирма] цена за достъп до електроразпределителната мрежа в размер на 28 552.45 лв. Ответникът по касация - [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни фактически и правни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Доводи в подкрепа на становището за правилност на крайните изводи в обжалвания съдебен акт са изложени и в представена в публичното съдебно заседание на 26.10.2016 г. писмена защита от процесуалния пълномощник на ответното дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на решение № 119 от 13.02.2015 г. по т.д. № 1324/2014 г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 28 552.45 лв., представляваща дължим остатък от цена за закупуване на електрическа енергия по фактура № 000018/29.03.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска, съдебният състав на Апелативен съд – В. е извел следните изводи: Наличие на реална обвързаност между цедента – [фирма] и ищцовото дружество с договор да достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежи, независимо от липсата на сключен договор в срока по § 197, ал.1 ЗЕ, по който договор отмененият административен акт на ДКЕВР за временни цени за достъп няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане на цената за достъп; Постановеното от Върховния административен съд решение за отмяна на Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не променя възмездното отношение в безвъзмездно и не се създава задължение за купувача на ел.енергия като цесионер /ответното дружество/ за връщане на получената парична престация за предоставената услуга достъп /в случая получена чрез прихващане на задължения/, като получена на отпаднало основание. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с посоченото като служебно известно на съда Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на компенсаторни мерки в зависимост от това, дали окончателната цена за достъп е по-висока или по-ниска от временните цени по отмененото решение на ДКЕВР. Изведен е и извод, че тристранното споразумение между участващите страни е породило своя погасителен ефект, тъй като към момента на извършване на прихващанията между цена за изкупено количество ел.енергия по сключен с [фирма] договор и дължима от ищцовото дружество цена за достъп до собствената на [фирма] електроразпределителна мрежа, насрещните вземания са ликвидни и изискуеми. Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По конкретизирания правен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: По въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, е формирана задължителна практика на ВКС – така например, решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. , решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 7 от 26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, в Търговска колегия на ВКС, по аналогични правни въпроси са постановени и следните решения: решение № 75 от 16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., решение по т.д. № 2706/2015 г. и др. Във всички посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е дадено разрешение на поставения правен въпрос, което е в смисъл, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие, поради което е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп. Настоящият съдебен състав възприема изцяло формираната задължителна практика на ВКС по относимия и към настоящото дело правен въпрос. С оглед отговора на правния въпрос, решението на Апелативен съд – В. по т.д. № 256/2015 г. е неправилно. Установено е по безспорен начин, че ищцовото дружество – касатор в настоящото производство, е собственик на въведена в експлоатация фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен на 19.03.2011 г. договор с [фирма]. Произведената от ищцовото дружество активна електрическа енергия е закупувана от [фирма], съгласно сключен на 17.04.2012 г. договор между страните. Представен е протокол за прихващане на взаимни задължения, подписан между: [фирма], [фирма] и [фирма], по силата на който [фирма] е прехвърлило възмездно на „Енерго-Про-Продажби” вземането си към ищцовото дружество в размер на 28 552.45 лв. – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена съгласно Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, по фактура от 03.04.2013 г. В протокола е обективирано изявление за прихващане между дължимата цена за закупена ел.енергия за м.март.2013 г. – 73 212.94 лв. до размера на по-малкото вземане. В т.12 от протокола е отразено, че всички изявления на [фирма] относно съществуването, дължимостта и изискуемостта на сумата от 28 552.45 лв. за такса достъп, са направени под условие и са в зависимост от окончателното решение на съда относно законния характер на начисляването на посочената сума. Няма спор, че Решението на ДКЕВР под № Ц-33 от 14.09.2012 г., в приложимата по отношение на касатора част, е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд , ІV отделение, постановено на 25.05.2013 г. по адм. дело № 12494/2012 г./потвърдено с решение от 19.06.2013 г. по адм.д. № 6082/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав/. Съгласно разпоредбата на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на Върховния административен съд за отмяна на невлезлия в сила индивидуален административен акт, с осъществено предварително изпълнение, е задължителен за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Отмяната на посоченото решение на енергийния регулатор предпоставя задължение за оператора за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание. Този извод произтича от отпадане на основанието за начисляване в тежест на ищцовото дружество – касатор цена за достъп, поради което не би могло да се извърши и валидно извънсъдебно прехващане. В този смисъл настоящият състав съобразява и приетото в решение по т.д. № 2727/2015 г., ІІ т.о., в което се препраща към решение по т.д.2956/2014 г., І т.о., според които: не е било възможно да се извърши прихващане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп; извършената цесия не е могла да породи валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. Съобразявайки тази практика, основана на безпротиворечиво разрешавания, в посочените по-горе множество съдебни актове на ВКС, правен въпрос, както и зачитайки условията по чл.103, ал.1 от ЗЗД, следва да се направи извод за липса на предпоставките за извършване на валидно прихващане – изискуемо и ликвидно вземане на ответното дружество към ищеца. Поради това и изявлението на ответника, основано на чл.103 ЗЗД, няма за последица погасяване на задължението за заплащане на цена за произведена електрическа енергия. Няма спор, че незаплатената цена по фактурата от м. март 2013 г. е в размер на 28 552.45 лв., което е установено и от приетата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника по касация за несвоевременно въведено възражение за недействителност на прихващането, предвид обстоятелствената част на исковата молба – абзац трети, стр.3. Тези доводи биха били основателни само по отношение на въведеното с допълнителната искова молба твърдение на ищеца за унищожаемост на тристранното споразумение, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. Тъй като липсва произнасяне по такова основание за унищожаемост на протокола/споразумението/, то и настоящият състав не следва да изразява становище. Не могат да бъдат споделени възприетите и от въззивния съд доводи на ответното дружество във връзка с правомощията на ДКЕВР/сега КЕВР/ за вземане на подходящи компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката. Предприемането на такива мерки от страна на енергийния регулатор е приложимо само когато окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от определените с влязло в сила решение на регулатора временни цени. Посочената разпоредба не би могла да се приложи при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР / КЕВР/, с което са били определени временни цени, заплащани от производителя на ел.енергия от възобновяеми източници по силата на предварителното изпълнение на това решение, съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ. В този смисъл са и междувременно постановени решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 332/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1320/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2327/2015 г., ІІ т.о. и др. Предвид горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 28 552.45 лв., представляваща дължим остатък от цена за закупена електрическа енергия по фактура № 000018/29.03.2013 г., на обща стойност 73 212.94 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.07.2014 г. При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за всички инстанции в размер на 7 443.09 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 148 от 21.05.2015 г. по в.т.д. № 256/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, трети състав, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 28 552.45 /двадесет и осем хиляди петстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща дължим остатък от цена за изкупена електрическа енергия по фактура № 000018/29.03.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска – 21.07.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата 7 443.09 лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: