Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 02.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1744/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 407 от 22.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 441 от 11.12. 2014 г. по гр.д.№ 719/ 2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен иск по чл.76 ЗН и е допуснат до делба един наследствен имот- нива от 37, 633 дка в [населено място], представляваща имот № 123002. Обжалването е допуснато по въпроса за дължимото поведение на сънаследник във връзка с придобиване по давност частите на другите сънаследници, когато не знае за тяхното съществуване. В жалбите, подадени от Д. М. Г.- Ш. от една страна и съпрузите Й. и М. Р. от друга, се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като имотът е придобит по давност от П. З. Г. и нейната дъщеря Д. Г., а след това е валидно прехвърлен на другите двама касатори. Искането им е да се отхвърли иска за делба, както и иска по чл.76 ЗН. И. В. З. оспорва жалбите, като счита че спрямо него и неговия баща давност не е текла. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е изяснено, че бивш собственик на имота е бил З. В. П., като имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК от 6.04.1994 г. в полза на наследниците му. Като такъв наследник се е легитимирала единствено дъщеря му П. Г., тъй като в удостоверението за наследници било записано, че другият му син В. е починал, без да остави свои наследници. В действителност ищецът И. В. З. е син на В. З. от предходен брак, което станало известно на страните през 2013 г. Към този момент Д. Г., легитимирайки се като собственик на възстановения имот по наследство от своята майка, го прехвърлила на втория и третия ответник. Твърдяла е, че е придобила имота по наследство и давност, като нито спрямо нея, нито спрямо майка й може да се изискват действия за отблъскване владението на ищеца, тъй като не са знаели за неговото съществуване. С оглед на тези данни обжалването е допуснато по правния въпрос дали при позоваване на interversio possessionis от страна на наследника, който държи частите на другите сънаследници, се изисква той да манифестира промененото си намерение да свои имота, при положение, че не му е известно да има такива други наследници. Според постоянната съдебна практика когато наследственият имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите части и държател на частите на другите сънаследници. Ако иска да ги придобие по давност той трябва да отблъсне владението на другите наследници като манифестира с действията си, че владее тези части за себе си. Тази практика е утвърдена последно и с ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Изискването за манифестиране на промененото намерение, с което наследникът е започнал да владее частите на другите сънаследници, и то да достигне до тях, може да се приложи само когато тези сънаследници са известни, поради което цитираната съдебна практика е неприложима за случаите, когато наследникът владее целия наследствен имот и не знае, че има и други сънаследници. При тези условия от него не може да се изисква нито да противопоставя владението си на другите сънаследници, нито следва да се проверява дали спрямо тях е достигнало това негово намерение да свои частите им, тъй като и двете страни не знаят за съществуването на сънаследствени отношения. Разглежданата хипотеза следва да се отнесе към случаите, когато се владее изцяло чужд имот / т.е. да се приеме, че частта на сънаследника за наследодателката е била за нея изцяло чужд имот/. В тези случаи се прилага презумпцията на чл.69 ЗС, като се предполага, че вещта се държи за себе си. Не е необходимо да се демонстрира промяна в намерението спрямо собственика, тъй като той може и да е неизвестен. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права, който има действие и легитимира новия собственик като такъв спрямо всички, а не само спрямо определено лице- досегашния собственикът на имота. Когато собственикът не е известен, не може да се говори за скритост на владението, каквато има когато владелецът извършва действия с цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот. В посочения смисъл има и практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. р.№ 262/ 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/ 2011 г., 2-ро г.о. , както и определение № 311 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 1386/2015 г., I г. о. С оглед на дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че решението на въззивния съд, което е в противния смисъл, следва да се отмени и да се постанови ново решение с отхвърляне на исковете. Осъществяваното от наследодателката й и продължено от самата ответница Д. Г. владение върху чуждата част от имота за периода от възстановяване на собствеността през 1994 г. до прехвърляне на имота на Й. и М. Р. през 2011 г. е довело до придобиване от прехвърлителката, респ. от нейните частни правоприемници на правото на собственост. За да бъде признато владението им като придобивен способ владелците не е следвало да уведомяват действителния собственик за намерението си да го лишат от правото на собственост като придобият имота по давност, нито е било необходимо да се изследва въпроса дали намерението им за своене на имота е достигнало до действителния собственик. Достатъчно е упражняване на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на определения от закона срок, за да бъде придобит имота по давност, като в случая е налице и присъединяване на владението, упражнявано на наследодателката на касаторката Д. Г.. Цитираното от касаторите решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. разглежда случай, при който собственикът, срещу когото се упражнява давностно владение, е известен и дори живее в имота, поради което изложените в това решение съображения са неотносими към настоящия казус. След като касаторката Д. Г., респ.другите двама касатори са еднолични собственици на имота, не е налице съсобственост с ищеца и сънаследствена вещ, която да бъде предмет на иска за делба, поради което този иск следва да бъде отхвърлен, както и обуславящият го иск по чл.76 ЗН. С оглед изхода на спора на касаторите следва да се присъдят разноските, направени за всички съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 441 от 11.12. 2014 г. по гр.д.№ 719/ 2014 г. на Добрички окръжен съд и вместо това постановява: Отхвърля исковете, предявени от И. В. З. против Д. М. Г.-Ш. и съпрузите Й. Г. Р. и М. Б. Р. за обявяване на относителна недействителност на сделката по нот.акт № 183/ 19.07.2011 г. и за делба на една нива от 36, 633 дка- имот № 123002 по КВС на [населено място], [община]. Осъжда И. В. З. да заплати на Д. М. Г.- Ш. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1880 лв., а на Й. Г. Р. и М. Б. Р.- разноски в размер на 2885 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: