6 Р Е Ш Е Н И Е № 78 [населено място] , 10,07,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и осми април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1982/2013 год.,за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. против решение № 1999 / 14.12.2012 год. по гр.д.№ 2886 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2070/ 08.11.2013 год. , в производство по чл. 247 ГПК , в частта с която е оставено в сила постановеното решение № 2189 / 15.04.2011 год., поправено с решение № 348 / 18.05.2012 год. по гр.д.№ 4941/2008 год. на СГС, ГО , 5 състав , за отхвърляне предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата над присъдените 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило по вина на застрахован при ответника лек автомобил , до претендираните 100 000 лева . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД – при прилагане критерия за справедливост,при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., както и досежно извода за наличие на съпричиняване от негова страна,в противоречие с ППВС № 17 / 1963 год..Касаторът счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства,вкл. отражението на претърпените увреди в социално-битов план и върху психиката му. Счита схематично изброяването им, без отчитане естеството им и ноторно известните, според страната, последици на такъв тип увреди за пострадалия,във физиологичен и в емоционален аспект и досежно действителния възстановителен период.Неправилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД намира в отчитането на съпричиняване,предвид обстоятелства / непритежание на правоспособност за управление на мотоциклет от пострадалия – свидетелство за управление категория „А”/ , които сами по себе си не са допринесли по какъвто и да било начин за настъпването на ПТП,т.е. без установена причинност между липсата на свидетелство за правоуправление от съответната категория / при наличие на такова за категория „В” и „М” / и настъпването на вредата . Ответната страна – ЗК [фирма] - оспорва касационната жалба. Правилно, според страната, съдът е отчел нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДвП,извършено от страна на пострадалия, поради управление на превозно средство, за което няма нужната правоспособност,както и правилно и в съответствие със събраните доказателства е определил размера на неимуществените вреди . С определение №64 / 03.02.2014 год. касационното обжалване е допуснато по въпроса: Може ли липсата на свидетелство за управление от съответната категория от пострадалия, сама по себе си да обуслови съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД , независимо че не е налице действие или бездействие на същия ,осъществяващо или не нарушение на Закона за движение по пътищата,в причинност с което се явява настъпването на вредоносния резултат? .Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение с т. 7 на ППВС № 17 /1963 год. , реш.№ 45 по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , постановени по реда на чл.290 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , от Т. П. против ЗК [фирма] , за обезщетяване на вреди от ПТП , настъпило на 06.08.2008 год. год., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил . Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 40 000 лева,с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и оставил в сила същото,за разликата над 20 000 лева / 15 хил. присъдени с първоинстанционното и допълнени 5 хил. лева с въззивното решение/ до претендираните 100 000 лева.Справедливият размер от 40 000 лева е занижен до 20 000 лева , поради отчетено съпричиняване , прието в размер на 1/2 за пострадалия, тъй като управлявайки мотоциклет, без притежание на свидетелство за управление за съответната категория / „А” /, сам се е поставил в риск на пътя , независимо че по делото не е отчетено поведение / действие или бездействие / на пострадалия,което да е способствало настъпването на ПТП / отнето му предимство от водача на увреждащото МПС / . По правния въпрос : Постановените по реда на чл. 290 ГПК реш.№ 45 по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, прилагат възведеното с ППВС 17 / 1963 год. правило за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат,независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата.В първото решение е отречено съпричиняване от страна на пострадалата пътница в автомобила , причинил увреждането,по вина на водача му. Във второто решение съпричиняване от пострадалия е отречено в хипотеза на управляван от същия велосипед, в нарушение на Закона за движение по пътищата,доколкото е прието, че не това нарушение а поведението на водача на увреждащия автомобил ,в нарушение на същия закон е пряка причина за увреждането, т.е. същото не би настъпило ако последният не би процедирал по конкретния начин,независимо от нарушението на пострадалия. Настоящият състав напълно споделя даденото в тези две решения, на основание т.7 от ППВС 17 / 1963 год. разрешение , в смисъла,съставляващ и отговор на поставения материално-правен въпрос : Съпричиняване , по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. В този смисъл и : реш. № 206 / 12.03.2010 год. по т.д.№ 35 / 2009 год., реш.№ 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 / 2010 год. , реш.№ 54 / 22.05.2012 год. по т.д.№ 316 / 2011 год. , реш.№ 169 / 28.02.2012 год. по т.д.№ 762 / 2010 год. – всички на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 59 / 10.06.20011 год. по т.д.№ 286 / 2010 год.1 реш.№ 16 от 04.02.2014 год. по т.д.№ 1858 / 2013 год. на І т.о. на ВКС и др. . По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на материалноправния въпрос и при липса на причинна връзка между непритежаването от пострадалия на свидетелство за управление на мотоциклет - категория „ А „ и настъпването на вредата, последната в изключителен принос на управляващия увреждащото МПС,застраховано при ответника /отнето предимство при завой наляво/,следва да се приеме, че неправилно въззивният съд е приложил чл.51 ал.2 ЗЗД намалявайки до размера на 20 000 лева приетото за справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева. За да определи справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева съдът,на основание приетото по делото заключение на медицинската експертиза и събраните гласни доказателства,е съобразил вида и степента на уврежданията, продължителността и характера на провежданото лечение, съответния период на интензивни болки и страдания и цялостния възстановителен период за всяка от травмите,както и търпимите битови неудобства.Възприел е изводите за пълно възстановяване на тазовите увреждания, а от друга страна съобразил остатъчните трайна намаленост в обема на движенията на палеца и намалената сила на захвата на дясната ръка.Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания , залегнали в ППВС № 4/1968 год.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка . Касаторът се опитва да въведе необоснованост на решението,спрямо считани от него за ноторно известни последици на подобен тип увреждане,по отношение действителния възстановителен период / твърдян различно от сочения от медицинската експертиза /,както и относно действително търпимите социално – битови ограничения и психо-емоционални неудобства /извън обхвата на действително установените с доказателствата по делото /.Не се касае ,обаче, до факти с ноторно известни и еднозначно приложими във всеки конкретен случай последици.Именно предвид преждеизложеното касационното обжалване не е допуснато по правния въпрос относно прилагане критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД , в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4 / 1968 година. Следователно,въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на Т. П. П. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ над сумата от 20 000 лева и до размера на приетото за справедливо обезщетение от 40 000 лева, като за разликата до претендираните 100 000 лева следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 лева. Касаторът е претендирал възмездяване на разноски – адвокатско възнаграждение в размер , съгласно Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание Закона за адвокатурата / неуточнена хипотеза / .В пълномощното на адв.Г. не е посочено поето процесуално представителство при условията и в някоя от хипотезите на чл.38 ал.1 ЗАдв.,при това доказана, поради което и искането не следва да бъде уважено,съгласно задължителна съдебна практика по този въпрос / решение № 97 от 06.07.2009 год. по т.д.№ 745 / 2008 год. на ІІт.о. на ВКС /. Водим от горното,на основание чл.293 ал.2 ГПК,Върховен касационен съд, Търговска колегия, І -во търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1999/14.12.2012 год. по гр.д.№ 2886/2012 год. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2070/ 08.11.2013 год.,в производство по чл. 247 ГПК , в частта в която със същото е оставено в сила постановеното решение № 2189 / 15.04.2011 год., поправено с решение № 348 / 18.05.2012 год. по гр.д.№ 4941/2008 год. на СГС, ГО , 5 състав , за отхвърляне предявеният от Т. П. П. против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата над присъдените 20 000 лева и до размера на сумата от 40 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗК [фирма] , на основание чл.226 ал.1 КЗ , да заплати на Т. П. П. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 06.08.2008 год. , в размер на 20 000 лева / или дължимо общо обезщетение в размер на 40 000 лева /, ведно със законната лихва върху същото, считано от 06.08.2008 год. до окончателното й заплащане . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част – за разликата между присъдените 40 000 лв. и до претендираните 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 /четиристотин / лева , на основание чл.78 ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :