6 Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 26 април 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №181 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Х. А. А. срещу присъда №47 от 14.10.2022 г., постановена по ВНОХД №20222100600544 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2022 г. С присъда №20 от 15.04.2022 г., постановена по НОХД №20222150200034 по описа на Районен съд-Несебър за 2022 г., подсъдимият А. е признат за невиновен в това, че на 10.01.2022 г. на главен път І-9 на 194 км посока [населено място] е управлявал МПС л.а. „Ф. П.“ с ДК [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества- канабис и амфетамин, установено по надлежен ред- чрез дрегер „Дръг тест“ 5000, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 НК. С въззивната присъда постановеният първоинстанционен съдебен акт е изцяло отменен, като подсъдимият А. е признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 500 лева. С въззивната присъда подсъдимият е лишен на основание чл.343г НК от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда подсъдимият А. е осъден да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 360, 70 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди се, че въззивният съд незаконосъобразно е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели П. и К., като не е отчел това, че те са полицейски служители и имат естествен интерес да разкрият евентуално извършено престъпление. Оспорват се изводите на въззивната инстанция и по отношение на частичното кредитиране на показанията на свидетелката А., като се поддържа, че те не са опровергани в частта им, в която тя твърди, че когато подсъдимият се е свързал с нея и е казал, че не е пътувал сам. Моли се да бъде прието, че те не са опровергани и не противоречат на показанията на посочените по- горе свидетели. Като съществени нарушения на процесуални правила се сочат проведения повторен разпит на полицейските служители в хода на въззивното производство и необсъждането на депозираните, макар и оскъдни, обяснения на подсъдимия. В касационната жалба са направени оплаквания за предубеденост на въззивния съдебен състав, като се поддържа, че членовете му, след като не са потвърдили постановената оправдателна присъда, са изградили вътрешното си убеждение за виновността на А. преди началото на съдебното следствие още към момента на получаване на въззивния протест. Като аргументи за предубедеността на председателя на въззивния състав се сочат неговите действия в хода на производството и конкретно недопускането на въпроси на защитата към свидетелите- полицейски служители и това че им е разяснил възможността да заявят, че нямат спомен за случилото се, с което ги е подтикнал да не отговарят на въпросите на защитата. В касационната жалба се твърди, че допуснатите съществени нарушения на процесуални правила са довело до неправилно приложение на материалния закон, като постановената осъдителна въззивна присъда почива изцяло на предположение. Моли да бъде отчетено, че наказателния кодекс представлява „Велика харта на свободата“ защото дава възможност да се осъди гражданин само за такива престъпления, които е извършил и да му бъдат наложени такива наказания, които са предвидени в НК. В случая се поддържа, че А. не е извършил престъпление и на това основание се моли при условията на алтернативност въззивната присъда да бъде отменена, а той да бъде оправдан или след отмяната на осъдителната присъда делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, а постановената въззивна присъда да бъде оставена в сила. Поддържа, че въззивният съд правилно не е възприел доказателствения анализ, направен от първостепенния съдебен състав, като на свой ред вярно е обсъдил доказателствените източници и мотивирано е отговорил на всички спорни въпроси. Твърди, че постановената присъда е законосъобразна и предлага тя да бъде оставена в сила. Подсъдимият А. и защитникът му не се явяват в касационното съдебно заседание и не взимат становище по депозираната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: По- голямата част от оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че А. е управлявал автомобила, с който е претърпял пътен инцидент, като е напуснал пътя и е попаднал в канавката. Този извод се подкрепя от показанията на свидетелите П. и К., които са пристигнали непосредствено след случилото се на мястото на произшествието и вярно са възприели релевантните факти и обстоятелства. Преди настоящата инстанция да провери за допуснати от въззивния съд неточности при анализа на показанията им следва да бъде посочено, че в процесуалния закон и практиката по приложението му няма спор, че полицейските служители, за които не важи ограничението по чл.118 НПК, могат да бъдат свидетели и няма пречка показанията им да бъдат ценени при изясняване на релевантните за изхода на производството факти. В НПК не са предвидени никакви изисквания при интерпретацията на показанията на тези свидетели, които да ги отграничават от всички други свидетели. Категорично не може да бъде споделено виждането, отразено в касационната жалба, че при оценката на показанията им следва да бъде предполагана тяхната недостоверност, защото те изначално имат интерес от разкриване на престъплението. Тази теза на защитата не може да бъде споделена, тъй като показанията на всеки един свидетел (в това число и полицейските служители) имат еднаква процесуална тежест и следва да бъдат обсъждани внимателно, както по отношение на съдържащата се в тях информация, така и да бъдат задълбочено съпоставяни с останалите доказателствени източници. Да се допусне изначална недостоверност на тези показания само и единствено на база на упражняваната от свидетелите професия е напълно неприемливо от законова гледна точка, още повече предвид обстоятелството, че и по отношение на тези свидетели както за всички останали ако потвърдят неистина или затаят истина е предвидена отговорността по чл.290 НК. При внимателния преглед на показанията на обсъжданите двама свидетели следва извод, че те установяват обстоятелството, че при пристигането им на местопроизшествието подсъдимият А. е бил сам. В тази им част показанията са напълно непротиворечиви, убедителни и не на последно място кореспондират с часа и мястото на настъпване на инцидента- рано сутринта в пътен участък, намиращ се извън населено място. Категорично не може да бъде споделена тезата на защитата, че показанията на тези свидетели се опровергават от други доказателствени източници- показанията на свидетелката А. и заключението на изготвената видеотехническа експертиза. В показанията си А. поддържа, че подсъдимият и е споделил при обаждането си, че не пътува сам, но това обстоятелство се опровергава не само от приложения по делото запис на проведени от нея разговори с оператор на телефон 112, в които тя използва единствено число и твърди, че синът и е претърпял транспортна злополука, но и от показанията на свидетелите П. и К., които са категорични, че когато са пристигнали на мястото на произшествието подсъдимият е бил сам и им е заявил, че е управлявал автомобила преди той да напусне пътното платно. Показанията на обсъжданите свидетели се подкрепят и от приетата по делото видео- техническа експертиза, от която е видно, че при пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента е имало само един цивилен гражданин и именно той е тестван за алкохол и на него е съставен акт за установяване на административно нарушение. Този акт е подписан именно от подсъдимия. На последно място следва да се посочи и това, че показанията на обсъжданите свидетели по отношение на това, че подсъдимият е бил сам имат оригинерен характер, за разлика от тези на свидетелката А., които по своята същност са производни и възпроизвеждат информация получена от разговор с подсъдимия, но не и такава възприета лично, което е и естествено предвид обстоятелството, че свидетелката не се е намирала на мястото на инцидента. Ето защо касационният съд прецени, че правилно показанията на свидетелката А. не са кредитирани по отношение на обстоятелството, че с автомобила се е придвижвало и второ неустановено лице, тъй като в тази им част те не се подкрепят от други доказателствени източници, а категорично се опровергават от показанията на свидетелите П. и К.. При преценката на достоверността им следва да се отчете и това, че свидетелката е майка на подсъдимия и обяснимо е заинтересована от изхода на производството и оневиняването на сина си от една страна, а и от друга че е житейски твърде недостоверно да е имало втори човек в автомобила, които евентуално да е и бил негов водач и това обстоятелство да не е било съобщено от подсъдимия на пристигналите полицейски служители, да не е отразено в акта, подписан от него в качеството му на водач и името на това неустановено лице да не стане известно до края на производството. Не на последно място следва да бъде отчетено и това, че след произшествието таксиметровия автомобил, с който А. се е придвижил е използван само от него, а не и от друг пътник, който би бил наличен ако са били двама при пътния инцидент. Правилно въззивният съд е ценил и заключението на изготвената експертиза, като обосновано е преценил, че заснетото на нея неустановено лице е пристигнало след двамата полицейски служители и очевидно е водач на таксиметровия автомобил, с който по несъмнен начин е установено, че подсъдимият А. се е придвижил от мястото на произшествието до сградата на районното полицейско управление, където му е бил направен тест за употреба на наркотични вещества. Ето защо законосъобразно съдът е преценил, че заснетото неустановено лице не може да опровергае извода че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, тъй като той е управлявал автомобила. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че релевантните за изхода на производството факти са били правилно установени при направен пълен и подробен анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства. Касационният съд не възприе и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила с оглед процесуалното поведение на въззивния съдебен състав. Настоящата инстанция категорично споделя приетото от въззивния съд, че е следвало да бъде проведено допълнително въззивно съдебно следствие и е трябвало да бъдат отново изслушани свидетелите П. и К.. Допълнителният им разпит се е налагал с оглед възприетите от първата инстанция факти и конкретно, за да бъде изяснен въпроса дали при пристигането им на местопроизшествието там е имало друго лице извън подсъдимия. Видно от съставения съдебен протокол в хода на проведеното въззивно следствие съдът не е предприел действия, които да сочат за предубеденост или каквато и да е заинтересованост от изхода на производството. Напротив в протокола са вписани зададените от защитата допуснати и недопуснатите въпроси, като от съдържанието му е видно, че защитникът е имал възможност да ги зададе и ефективно да участва в разпита на всеки един от двамата свидетели. С оглед пълнота на изложението касационният съд намира за необходимо да отбележи, че въззивният съд във въззивното производството е суверенен в преценката си кога, как и какви доказателства да събира, за да изясни релевантните факти. Той има правото, а и задължението да установи в максимална степен фактите по делото, като в случаите когато оставя без уважение направени доказателствени искания той не осъществява процесуално нарушение, ако тези искания са били неоснователни или са били насочени към изясняване на обстоятелства, които са били вече установени в процеса. В този смисъл са решения по КНД №26/2011 г. 1 НО, КНД №66/1999 г. 2 НО, КНД №1504/2011 г.и др. Въззивният съд допуска съществено нарушение на процесуални правила единствено когато не уважи основателни доказателствени искания и не изясни фактите по делото. Преценката на въззивния съд по отношение на допускането и проверката на доказателствата (въпроси, по които той единствен е компетентен, тъй като е последна инстанция по фактите) никога не може да преценена като предубеденост, без значение дали тя съвпада с желаното от защитата. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на проведеното въззивно производство въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила и атакуваната въззивна присъда не следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за нарушение на материалния закон: При внимателен преглед на оплакванията, отразени в касационната жалба може да бъде направен извод, че няма такива свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В жалбата се поддържа, че осъдителната въззивна присъда почива на предположение, което е относимо към основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, но не и по отношение на правилното приложение на материалния закон. В касационното производство съдът няма задължение да извърши цялостен преглед на атакувания съдебен акт, поради липсата на служебно начало, предвид което следва да бъде посочено само, че в хода на процеса е установено по несъмнен и категоричен начин, съобразно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК от обективна и субективна страна. Той е управлявал автомобил, с който е претърпял инцидент, след употреба на високорискови наркотични вещества- канабис и амфетамини, което е установено по реда посочен в Наредба №1, с което е осъществил състава на посоченото формално престъпление и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, защото е съзнавал че осъществява управлението на моторно превозно средство след употреба именно на такива вещества. По справедливостта на наложеното наказание: Настоящият съдебен състав отчете, че с касационната жалба не са направени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но доколкото се прави искане подсъдимият А. да бъде оправдан е налице процесуална възможност да бъде обсъдено и това касационно основание. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съдебен състав, относими към индивидуализация на наказанието, като преценява, че правилно същото е определено при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 НК. Вярно съдът е обсъдил наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и е приел, че предвиденото минимално наказание „лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко. Въззивният съд е отмерил наказанието в размер на десет месеца „лишаване от свобода“, като е съобразил младостта на подсъдимия, липсата на предходни осъждания или съществени нарушения на правилата за движение по пътищата и липсата на необходимост за налагане на по- сурово основно наказание за постигане на целите на чл.36 НК. Правилно съдът е отмерил и предвидените по- леки наказания „глоба в размер на 500 лева“ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от една година“ в минимален размер. Така определените наказания не са несъразмерно тежки или явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и няма основание да бъдат коригирани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №47 от 14.10.2022 г., постановена по ВНОХД №20222100600544 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2022 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.