Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 16.01.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. М. и М. М. М. срещу решение №725 от 28.03.2018 г. по гр.д.№4637/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №4891 от 05.07.2017 г. по гр.д.№3656/16 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. И. М. и М. М. М. срещу ЗД „Евроинс” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата между сумите от по 80 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.10.2014 г., в резултата на което е загинал Ф. Л. И. – син на ищците и в частта, с която са разпределени разноските пред СГС и САС. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че починалият, като пътник в неосветена, съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗДвП каруца, не е допринесъл за собственото си увреждане, тъй като с оглед условията на гъста мъгла и скоростта, с която виновният водач е управлявал лекия автомобил – 112.6 км/ч, ударът е бил непредотвратим и при наличие на светлини по каруцата. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил механизма на настъпване на произшествието и в хипотезите на осветеност и неосветеност на каруцата, като алтернативно се твърди, че съотношението в приноса на пострадалото лице за настъпване на ПТП не е в определения от въззивния размер от 1/3, а е значително по-малък. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация ЗД „Евроинс” АД чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на жалбата, като в съдебно заседание се навеждат доводи, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че водачът на каруцата, в която се е предвижвал пострадалия, е употребил алкохол. С определение №560 от 09.10.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача на МПС /чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател/, предизвикал ПТП при условията на съпричиняване с водача на ППС с животинска тяга и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалият син ищците и последвалата му смърт. Счел е, че размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е по 120 000 лв., като предвид установеното по делото обстоятелство, че е налице висока степен – 1/3 на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия /допринесъл за настъпване на вредата спрямо самия себе си, качвайки се и пътувайки през нощта и в мъгливо време в каруца, която не е оборудвана със светлоотразители, като именно това рисково поведение е проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на когото му е известен този факт или е могъл да го възприеме, при проявена нормална дължима грижа, а поемането на този предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е поведение, представляващо обективен противоправен принос, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/, е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, отхвърляйки исковете за разликата от 80 000 лв. до 120 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и мн.други/. В цитираните решения, отнасящи се до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, е застъпено становище, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. По основателността на касационната жалба. По делото не се спори относно: естеството на ПТП от 29.10.2014 г. като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, установената с влязла в сила присъда виновност на водача на МПС /чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател/, предизвикал ПТП при условията на съпричиняване с водача на ППС с животинска тяга /управлявал ППС в нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗдВП – с концентрация на алкохол в кръвта над 0.95 промила, през нощта и при намалена поради мъгла видимост, без ППС да е оборудвано с регламентираните светлини и светлоотразители/, в което се е намирал починалият син ищците и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на последния и последвалата му смърт. Отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди - възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и родителите му, търсещи обезщетение, както и психическото състояние и интензитета и продължителността на претърпените от последните емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди, са в претендирания от тях размер от по 120 000 лв., който размер е възприет и от въззивната инстанция. От друга страна се установява, че пострадалият, макар и да не е допринесъл за настъпване на ПТП, се е качил в ППС с животинска тяга и е пътувал в същото през нощта, при условията на гъста мъгла, като е съзнавал, респективно е могъл да установи, че каруцата не е била оборудвана с регламентираните в чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗдВП светлини и светлоотразители и е бил длъжен, и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка това му поведение се явява високо рисково. В този смисъл за настоящия състав е несъмнено, че починалият син на ищците обективно е създал предпоставки и възможности за настъпване на увреждането си, като е налице причинна връзка между действията/бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. Предвид установеното виновно поведение на делинквентите, настоящият състав намира, че конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на ј, а претенцията на ищците е основателна за сумите от по 90 000 лв. Следва да се посочи, че наведените от ответника по касация, едва в откритото съдебно заседание пред ВКС доводи за наличие на съпричиняване, поради обстоятелството, че пострадалият е пътувал в ППС, управлявано от лице, употребило алкохол, не следва да бъдат обсъждани. Както бе изяснено, за да е налице съпричиняване, приносът на пострадалия следва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, като конкретният принос следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако не е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно /решение №92 от 24.07.2013 г. оп т.д.№540/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение №98 от 29.06.2016 г. по т.д.№1499/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/. В случая и в отговора на исковата молба, и в хода на производството пред първоинстанционния и въззивния съд, възражението за съпричиняване на застрахователя е основано само на доброволно поемане на риск от страна на пострадалия, качил се и пътувал през нощта в условия на мъгла и мокър път в превозно средство, което не е оборудвано със светлоотразителни елементи и представляващо потенциална опасност. Твърдения за употреба на алкохол от страна на водача на ППС и на обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на ППС, в което е пътувал, е употребил алкохол /въпреки, че влязлата в сила присъда е приложена още в хода на разглеждане на делото пред СГС/, не са наведени, респективно надлежно релевирано възражение за съпричиняване в тази насока не е направено. Възприемайки степен на съпричиняване в размер на 1/3 и отхвърляйки иска за разликата над сумата от 80 000 лв. до сумата от 90 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на всеки от ищците следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на по 10 000 лв., ведно законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 163.75 лв. до сумата от 249.70 лв., както и в частта му, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата от 200 лв., а в останалата обжалвана част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касаторите направени разноски пред първата инстанция в размер на още 100 лв. и направени разноски пред САС в размер на още 2076 лв., а на основание чл.38 от ЗА заплащане на АД „Й. и Е.” на още 550 лв. за осъществена безплатна правна помощ пред СГС. Ответникът по касация дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 800 лв. и заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 400 лв. Предвид липсата на представени доказателства, разноски пред ВКС в полза на касаторите не се дължат. Касаторите дължат на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 200 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №725 от 28.03.2018 г. по гр.д.№4637/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №4891 от 05.07.2017 г. по гр.д.№3656/16 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. И. М. и М. М. М. срещу ЗД „Евроинс” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 80 000 лв. до сумите от по 90 000 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.10.2014 г., в резултат на което е загинал Ф. Л. И. – син на ищците, в частта му, с която е потвърдено решение №4891 от 05.07.2017 г. по гр.д.№3656/16 г. на СГС в частта за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 163.75 лв. до сумата от 249.70 лв. и в частта му, с която в полза на ответника са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата от 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД[ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Л. И. М. [ЕГН] и М. М. М. [ЕГН] допълнително сумите от по 10 000 лв. /разлика от сумите от по 80 000 лв. до 90 000 лв./, ведно със законната лихва от 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП от 29.10.2014 г., в резултат на което е загинал Ф. Л. И. – син на ищците. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД[ЕИК] да заплати на Л. И. М. [ЕГН] и М. М. М. [ЕГН] сумата от още 100 лв., разноски пред СГС и сумата от още 2076 лв. с ДДС, разноски пред САС. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД[ЕИК] да заплати на АД „Й. и Е.” БУЛСТАТ175329936 на основание чл.38 от ЗА сумата от още 550 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ пред СГС. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс” АД[ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от още 800 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, а по сметка на ВКС, сумата от 400 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСЪЖДА Л. И. М. [ЕГН] и М. М. М. [ЕГН] да заплатят на ЗД „Евроинс” АД[ЕИК] сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №725 от 28.03.2018 г. по гр.д.№4637/2017 г. на САС в останалата обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.