6 Р Е Ш Е Н И Е № 527 София, 13 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Цветинка ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 577/2010 година Производството е образувано по искане на осъдените С. Р. Д.,М. Р. Р.,И. А. М.,ГЮЛСЕЗ МЕМЕДАЛИ Ш. и Ц. Х. М. за възобновяване на внохд № 71/2010г. по описа на Хасковския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 91 от 19.07.2010г. или изменяването му в частта за наказанието. Поддържа се,че са налице условията на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1-3 НПК,тъй като са допуснати нарушение на материалния закон,съществени нарушения на процесуалните правила,а наказанието е явно несправедливо в частта,в която е постановено ефективното му изтърпяване. В съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието.Иска се изменяване на съдебния акт и прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно,тъй като няма законово основание за възобновяване на делото. Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 11 от 27.03.2007г. по нохд № 70/2005г.Ивайловградският районен съд е признал подсъдимите С. Р. Д.,М. Р. Р.,Ц. Х. М.,Г. М. Ш. и И. А. М. за ВИНОВНИ,в това,че на 18.02.2005г. в гр.Ивайловград,Хаск.област,при условията на повторност за Д.,Расим,Ш. и в съучастие като съизвършители извършили непристойни действия ,грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото,като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта,изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред-служители на Р.-Ивайловград-лейтенант Д. И. П.,гл.сержант Д. Г. А.,гл.сержант Г. Т. С. и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост,поради което и на основание чл.325,ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК –за Д.,Расим,Ш. и чл.325,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК- за М. и М. и чл.54 НК за всички ГИ ОСЪДИЛ на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимите С. Д., Ц. М. и И. М. за ВИНОВНИ в това,че на същата дата и място в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК на лице от състава на МВР,служител на Р.-Ивайловград-гл.сержант Д. Г. А. при изпълнение на службата му,поради което и на основание чл.131,ал.2 т.3 вр.с чл.130,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимите С. Д. и Ц. М. за ВИНОВНИ в това,че на същата дата и място в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда извън случаите на чл.129 и чл.129 НК на лице от състава на МВР-служител в Р.- Ивайловград-лейтенант Д. И. П.,при изпълнение на службата му,поради което и на основание чл.131,ал.2 т.3 вр.с чл.130,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИ на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия М. Р. за ВИНОВЕН в това,че на 18.02.2005г. в гр.Ивайловград причинил лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК на лице от състава на МВР,служител на Р.-Ивайловград-гл.сержант Г. Т. С. при изпълнение на службата му,поради което и на основание чл.131,ал.2 т.3 вр.с чл.130,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е определил на подсъдимите С. Д.,М. Р.,Ц. М.,И. М. общо наказание лишаване от свобода в размер на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.24 НК е УВЕЛИЧИЛ наказанието на подсъдимите с ДВЕ ГОДИНИ за всеки от тях. ОСЪДИЛ е подсъдимите да заплатят обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици,както следва: С. Д. на Д. И. П. сумата 2000 лева, на Д. Г. А. сумата 600 лева,на П. Д. Ч. сумата 500 лева-за деянието по чл.325,ал.3 НК. М. Р. на Г. Т. С. сумата 2000 лева,на П. Д. Ч. сумата 500 лева-за деянието по чл.325,ал.3 НК. Ц. М. на Д. И. П. сумата 2000 лева,на Д. Г. А. сумата 600 лева. И. М. на Д. Г. А. сумата 600 лева, на П. Д. К. сумата 100 лева-имуществени вреди за деянието по чл.325,ал.2 НК. С горното решение Хасковският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,както следва: Изменил правното основание за налагане на наказание на подс.С. Д. от чл.325,ал.3 НК на чл.325,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.1 НК и НАМАЛИЛ наказанието-на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода,НАМАЛИЛ двете наказания на подс.Д. по чл.131,ал.2 НК на по ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.Общото наказание НАМАЛИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при ОБЩ режим на изтърпяване в общежитие от ОТКРИТ тип. На подс. М. Р.-изменил правното основание за налагане на наказание от чл.325,ал.3 НК на чл.325,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК и НАМАЛИЛ наказанието на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода,а наказанието за деянието по чл.131,ал.2 НК НАМАЛИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода . Общото наказание НАМАЛИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На подс.ГЮЛСЕЗ Ш. НАМАЛИЛ наказанието по чл.325,ал.3 НК-на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода по при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На подс.Ц. М.-НАМАЛИЛ наказанието на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода-по чл.325,ал.2 вр.с ал.1 НК,и на по ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода-за двете деяния по чл.131,ал.2 НК.Общото наказание е намалил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На подс.И. М.- НАМАЛИЛ наказанието на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода-по чл.325,ал.2 вр.с ал.1 НК и на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за деянието по чл.131,ал.2 т.3 НК.Общото наказание е намалил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБШ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Съдът е ОТМЕНИЛ приложените на чл.24 НК по отношение на подсъдимите Д.,Расим,Шукри,М. и М.. В останалата част,съдът е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ: Поддържаният в съдебно заседание довод за явна несправедливост на наложените наказания не намира подкрепа в данните по делото. По същество се оспорва начина на изтърпяване на наказанието определено на подсъдимите,за което е постановено от двете редовни съдилища ефективно изтърпяване. След проверка на доказателствата по делото,свързани с предмета на престъпление,съставомерността на инкриминираните деяния, характеристичните данни за подсъдимите,предходните осъждания на подс.Гюлсез Ш.,И. М.,степента на участие на всеки от подсъдимите в отделните деяния,както и постигнатато чрез въззивната жалба намаляване на наказанията на всички подсъдими,респ. отменяване на разпоредбата на чл.24 НК,касационният състав изцяло споделя преценката на окръжния съд за необходимост от ефективно изтърпяване на наказанията. Съображенията в тази насока изразени в решението на въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК са правилни и съответни на конкретните обстоятелства по делото.Основният мотив,отнасящ се до всички подсъдими е свързан с тяхното поведение,което последните приемат за нормално в обществото въпреки тежестта на извършеното и отражението сред останалите. За подс.С. Д. са преценени отрицателните характеристични данни,липсата на критичност към извършеното, обстоятелството,че поведението му не е изолирана проява,а начин на живот.Правилно е прието,че целите на наказанието в чл.36 НК не биха се изпълнили чрез института на условното осъждане. За подс.М. Р. са взети предвид също недобрите характеристични данни-агресивен и арогантен по характер,инициатор на множество побои и скандали,незачитане на установения ред,неуважение към органите на реда,с много заявителски материали против него и висящи досъдебни производство.Осъждан е два пъти-за деяние по чл.325,ал.1 вр.с чл.20,ал.1 НК и по чл.280,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК. За подс.Гюлсез Ш. също са отчетени личните данни,от които е видно,че той често посещава питейни заведения,употребява алкохол,става инициатор на множество побои и скандали.Демонстрира арогантно поведение към органите на реда,не е в добри отношения със съселяните Срещу него също има множество заявителски материали,осъждан е многократно-за кражби,противозаконно повреждане на чуждо имущество,отнемане на МПС.През 1998г и 1999г. е осъждан два пъти за хулиганство по чл.325,ал.1 и чл.325,ал.2 НК.Спрямо него е бил прилаган института на условното осъждане. 3а подс.Ц. М. е отбелязано,че често посещава питейни заведения,употребява алкохол и предизвиква скандали,избухлив и агресивен,не проявява критичност към извършените деяния,приема поведението си за нормално в обществото въпреки високата степен на обществена опасност на деянията.Той е осъждан с присъда № 16/22.03.2006г. по нохд № 38/2005гг. На РС-Ивайловград,активно е участвал в инкриминираните деяния. Правилно е преценено,че поправянето и превъзпитанието му ще бъде резултатно само при условията на ефективното осъждане За подс.И. М. съдът е приел също висока степен на обществена опасност.Осъждан е два пъти по чл.280,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК през 1999г./когато е приложена разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, и през 2005г.За този подсъдим също са отчетени характеристичните данни-избухлив,агресивен,посещава питейни заведения употребява алкохол.Отчетено е и обстоятелството,че приложеното условно осъждане не е дало положителен ефект,след него има още две осъждания.,вкл. настоящето.В заключение правилно е прието,че целите на наказанието могат да се постигнат само чрез ефективно изтърпяване на наказанието. С оглед на изложеното,основание за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК не е налице.Високата степен на обществена опасност на извършените деяния и личната обществена опасност на всеки от подсъдимите налагат извода ,че с оглед разпоредбата на чл.36 НК не следва да се прилага института на условното осъждане.Като е потвърдил ефективното изтърпяване на наказанието на подсъдимите,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Съдебният акт е законосъобразен и правилен в санкционната си част. Не са допуснати и нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,които се визират в искането на осъдения С.Джафер.Фактическата обстановка по делото е изяснена посредством доказателствата,събрани проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК.Правилно е прието,че неправомерната дейност на подсъдимите е съставомерна по повдигнатите обвинения. В съответствие с доказателствата материалният закон е правилно приложен. За да се възобнови наказателно дело с правно основание разпоредбата на чл.422,ал.1 т.5 НПК,следва при неговото разглеждане да са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Проверката по делото не установи съдилищата да са допуснали такива нарушения.Не е налице и съществено нарушение по отношение неприлагането на чл.66,ал.1 НК.Съгласно чл.348,ал.5 т.2 НПК такова нарушение ще е налице,ако съдът неправилно е приложил или неправилно е отказал прилагането на условното осъждане.В конкретния случай,съдилищата са изложили убедителни,в съгласие с обективните данни по делото съображения,които подкрепят преценката за липса на основание за приложение на чл.66,ал.1 НК.Основният мотив е извода,че целите на наказанието в личен и генерален аспект не могат да се постигнат чрез условното осъждане.В този смисъл касационният състав също счита,че за поправянето и възпитаните на подсъдимите е наложително и обществено оправдано наказанията да бъдат изтърпени ефективно. С оглед на тези мотиви искането следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените С. Р. Д., М. Р. Р.,Г. М. Ш.,Ц. А. М. и И. А. М. за възобновяване на внохд № 71/2010г.по описа на Хасковския окръжен съд, изменяване на постановеното решение № 91/19.07.2010г. и отлагане на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването на наложените им наказания лишаване от свобода. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: