Ключови фрази
отнемане в полза на държавата * придобито имущество от престъпна дейност

? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

гр. София, 29.01.2010г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Р.Иванова

с участието на прокурора Раева .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 369/2009 година.

Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на А. М. А. срещу решение №289 от 27.11.2008г по гр.дело № 534/2008г. на Великотърновски апелативен съд в частта , с което е оставено в сила решение №148 от 30.06.2008г на Ловешки окръжен съд и е постановено отнемане на имущество ,придобито от престъпна д. , в полза на Държавата , както и по касационна жалба вх. № 2* от 08.12.2008г на КУПИППД, Т. д. гр. Л., срещу същото решение в частта , с която е обезсилено първоинстанционното решение №148 от 30.06.2008г на Ловешки окръжен съд по отношение на един от имотите и производството е прекратено .

Касационната жалба А. М. А. съдържа искане за отмяна на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон Поискано и присъдено е отнемане на жилище , единственно за семейството. В нарушение на процесуални правила и чл. 145 от ГПК са игнорирани писмени доказателства и принципи, свъзрази с доказателствената тежест, които ако бе спазил , съдът следваше да достигне до други изводи по основанието на иска Съображения са развитии в жалбата от адв. В.

Касационната жалба на на КУПИППД, Т. д. гр. Л., подкрепя довода за съществено нарушение на процесуални правила п. обезсилване на допустимо постановено първоинстанционно решение с аргумента , че и след завеждане на иска по чл. 28 от специалния закон е допустимо да бъде включен в предмета на спора имот , установен допълнително , още повече ако същият не е бил деклариран .

Страните взаимно оспорват касационните си жалби .

С определение №410 от 07.04.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата на А. М. А. е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за единственото жилище на ответника като предмет на отнемане в спорното исково производство п. положение , че нормата на чл. 23 ал.7 от ЗОПДИППД изключва това имущество от обхвата на обезпечителните мерки ,както и по процесуалния въпрос явява ли се Комисията по специалния закон трето лице съгласно чл. 145 ал.1 от ГПК (отм) п. представяне на частен писмен документ без достоверна дата в производството по ЗОПДИППД. С определение № 111 от 27.01.2010г на ВКС ІІІ г.о и п. основанието на чл. чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е допусната до разглеждане и жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. Л., по процесуалния въпрос изключва ли правилото на чл.15 ал.2 ЗОПДИППД и специалния доседебен ред за проверка на имуществото правната възможност към предмета на искането за отнемане на конкретно имущество в съдебна фаза ,п. вече е образувано производство по реда на чл. 28 и сл. от ЗОПДИППД да се добави допълнително установен недвижим имот след решение на комисията по чл. 13 т.3 от закона , съответно приложими ли са правилата на чл. 116 от ГПК(отм) в този случай .

По жалбата на А. М. А. ,с оглед основанието на чл. 291 т.3 от ГПК по изведените в нея въпроси , Върховен касационен съд намира следното :

В обжалваното решение Великотърновски апелативен съд е разгледал случай , п. който Ловешки окръжен съд е постановил отнемане в полза на държавата на основание чл. 28 вр. чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД(дв бр.19 от 01.03.2005г) на лично придобито от ответника А. М. А. движимо и недвижимо имущество на значителна стойност , след като същият е бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за престъпление , предвидено в чл. 3 ал.1 т . 10 и т. 23 предл. второ от ЗОПДИППД. Предвид разликата между стойността на придобито през проверявания период имущество и установените законни доходи на лицето ,правото на отнемане в полза на държавата е признато за доказано .

Отнемане на имущество е постановено включително на апартамент в гр. Л.,за който макар да е била наложена обезпечителна мярка ,ответникът е поддържал твърдение този имот да представлява неподлежащо на принудително отнемане имущество , като жилище на семейството му под закрилата на чл.339 от ГПК. Даденото от съдилищата разрешение е правилно . Като институт на принудителното съдебно изпълнение несеквестируемостта на „жилището на длъжника”,когато е единствено , е противопоставима на взискател с парично вземане , а в случая основанието за държавата по чл. 3 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД да отнеме имущество ,придобито от престъпна д. , не е от подобно естество . Касае се за имуществено право по специален закон . Съдилищата правилно са тълкували закона като са приели , че нормата на чл. 23 ал.7 от ЗОПДИППД е относима към условията и обема на обезпеченията , но не и към основанията за отнемане на имуществото в полза на държавата . Основанието предпоставя изследване на цялото имущество на ответника като комплекс , предвид изведения в закона стойностен критерии и наличието на предпоставки за предположението , че имуществото е придобито от престъпна д. , докато п. ограничаване обема на обезпечителните мерки по чл.21 и сл. от Раздел първи, гл. ІV ЗОПДИППД е съобразено това ,че основанието на иска още не е доказано по съдебен ред и не следва от ограничителните мерки да произтекат вреди ,за които държавата ще носи отговорност по чл.32 от ЗОПДИППД .

След първоначално деклариране на обстоятелствата по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД и в подкрепа на възраженията си, че имуществото му е придобито със средства ,които имат законен произход , ответникът А. е представил четири броя договори за заем с трети физически лица , които Комисията не е признала за източник на доход през проверявания период и в съдебното производство е открито оспорването на частните писмени документи , предвид достоверната им дата. По отношение на един от документите е установена неавтентичност,а по отношение на останалите са приложени доказателствените правила за достоверност на дата спрямо трети лица по чл. 145 ал.1от ГПК(отм) като е прието,че писмените договори не установяват законен източник на доход по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД . При липса на други доказателства и индиции за факти ,от които да се направи извод за достоверност на посочените в частните писмени договори дати по правилата на чл. 145 ал.1 от ГПК(отм), решаващите изводи на въззивния съд са правилни. Държавата,чрез участващия в специалното производство по ЗОПДИППД свой орган ,не може да бъде изключвана от кръга трети лица, спрямо които достоверността на датата в частен писмен договор подлежи на доказване ,по аргумент за липса на интерес от противопоставяне на правния резултат от материализираната в документа сделка. Този интерес за държавата е изведен законодателно чрез основанието по чл. 3 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД и правото да релевира източниците на доходи на ответника не само предвид формалната им законност , а и с оглед действителността им .

Предвид гореизложеното , касационната жалба на А. М. А. е по същество неоснователна и решението на въззивната инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваната от него част .

По жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. Л.,с оглед основанието на чл. 291 т.3 от ГПК по изведените в нея въпроси , Върховен касационен съд намира следното :

Обема имущество , предмет на отнемане по реда на ЗОПДИППД , п. наличие на предпоставките по този закон, се отнася до конкретни по обем и изяснени откъм придобивно основание имуществени права ,с оглед на което е предвидена ограничената със срок по чл. 15 ал.2 ЗОПДИППД досъдебна проверка , извършвана от комисията по чл. 12 от закона. Срокът обаче е привиден , за да не се накърняват гражданските права на поверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда , а не за да преклудира процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Самата проверка, предхождаща вземането на решение по чл. 13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД и сезирането на гражданския съд с мотивирано искане по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД от страна на органа , се извършва с участие на лицето ,чието имущество се разследва . При декларация по чл. 17 ал.1 ЗОПДИППД ,в която проверяваното лице не посочи конкретно ,придобито през проверявания период недвижимо имущество и не декларира конкретна придобивна сделка поради опущение или с умисъл, така и ако пропусне да посочи източник на средства от значение за законните му доходи ,като и в двата случая няма пречка обстоятелствата да бъдат заявени и установени в съдебния процес по реда на специалния закон .

ЗОПДИППД задава предметните предели на спора по отнемане на имущество в полза на държавата по такъв начин ,че всички обстоятелства от значение за имуществения патримониум на лицето, могат да се окажат от решаващо значение . Тази особеност следва да бъде съобразена п. прилагане на общите процесуални институти на ГПК, гарантиращи правото на защита. В общия исков процес положението на ищеца е различно от това на ответника . Първият следва да изчерпа основанията на иска си още в исковата молба и може да прибави ново основание п. процесуални ограничения ,а ответникът следва да изчерпа всичките си възражения. Ограниченията пред гражданския ищец п. висящ съдебен спор, предвид чл. 116 от ГПК(отм), не могат да бъдат прилагани безусловно тогава ,когато незаявеният с иска предмет не е самостоятелен , предвид връзката му с материалното правоотношение . Основанията за отнемане по чл.3 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД са относими и към тези имуществени права , които лицето не е декларирало. Законът дава изрично разрешение в нормата на чл. 17 ал.5 ЗОПДИППД с презумпцията до доказване на противното да се предполага, че конкретно недекларирано имущество е придобито от престъпна дейност. Това следва да се съобразява с оглед защитата на ответника п. вече заведен съдебен процес по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД ,в който граждански процес ищцовата комисия може да включи допълнително като предмет недекларираното имущество. Общите ограничения по чл. 116 от ГПК не могат да обосноват ограничаване в предмета на съдебното дирене , щом за държавата няма възможност за заведе отделен процес за подобен имот , който не е посочен в нейното искане и не е предварително проверяван и щом няма основание за извод, че материалното право същият да се отнеме е погасено след срока по чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД. При искане от страна на комисията , към предмета на вече образуваното по реда на чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД производство първостепенният съд правилно е включил установен допълнително имот по молба с дата 30.07.2007г . Същият не е бил деклариран и е предмет на решение на комисията №200 от 25.07.2007г по реда на чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД. Формата, чрез която съдът е осигурил възможност на ответника да се защити е тази по чл. 116 от ГПК и с оглед на ответната защита процесуално нарушение,което да води до недопустимост на постановеното решение във връзка с отнемане и на този имот , не е допуснато . Като е обезсилил допустимо постановено решение с формално правни аргументи , без да съобрази особеностите на производството по ЗОПДИППД , въззивният съд е постановил неправилен краен акт . Обжалваното в тази част решение на Великотърновски апелативен съд следва да бъде отменено , а делото върнато за разглеждане на спора по същество в отменената част .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №289 от 27.11.2008г по гр.дело № 534/2008г. на Великотърновски апелативен съд в ЧАСТТА , с което обезсилено решение №148 от 30.06.2008г на Ловешки окръжен съд и производството е прекратено и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №289 от 27.11.2008г по гр.дело № 534/2008г. на Великотърновски апелативен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: