Ключови фрази
Квалифицирани състави на изнудване * липса на мотиви * самоуправство



Р Е Ш Е Н И Е
№ 14

гр.София, 11 март 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1275/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура и по жалбата на защитника на подсъдимия К. И. З. срещу решение № 15/13.07.2015 год. по въззивно нохд № 57/2015 год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав.
В протеста се поддържа, че решението в частта за подсъдимия Й. А. И., в която е потвърдена оправдателната присъда, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото неправилно е възприета оценката на доказателствените източници, която е едностранна и непълна, а това е довело до неправилно приложение на закона с оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Доводите в частта за подсъдимия З. са в подкрепа на становището, че незаконосъобразно е възприето решението на първоинстанционния съд да бъде осъден за престъпление по чл.323, ал.5 вр.ал.1 НК вместо по повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр.чл.213а, ал.3, т.7 вр.ал.2, т.4 вр.ал.1 НК. Обосновано се е с процесуални нарушения и съществени различия относно обекта и изпълнителното деяние на двете престъпления според съдебната практика. Искането е за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане по отношение и на двамата подсъдими.
В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като е възприета едностранната оценка на доказателствените източници и е потвърдено осъждането за престъпление, за което не са установени обективните и субективните признаци. Искането е за отмяна или за изменение с определяне на друго по вид наказание. Оспорва се основателността на протеста.
Подсъдимият Й. А. И., чрез защитника, оспорва основателността на протеста и излага съображения в подкрепа на становището си за липса на нарушения, които да са довели до неправилното решаване на въпроса за авторството на деянието.
Частният обвинител и граждански ищец Х. Т. М. не прави възражение срещу протеста и жалбата.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Апелативният специализиран наказателен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 57/2015 год. потвърдил присъдата от 24.01.2015 год. по нохд № 1117/2014 год. на Специализирания наказателен съд, ІІ-ри състав, с която признал подсъдимия И. за невинен и го оправдал по обвинението при условията на опасен рецидив на 12.11.2013 год. в гр.П. с цел да набави за З. имотна облага в размер на 1 000 лева да е принудил Х.М. чрез заплашване с насилие да извърши нещо противно на волята му и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието да е извършено от две лица. Оправдал го по обвинението по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр.чл.213а, ал.3, т.7 вр.ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК.
Признал подсъдимия К. И. З. за виновен в това, че за времето от 12.11. до 18.11.2013 год. в гр.С. в немаловажен случай и самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго чуждо вземане като деянието е осъществено чрез заплаха с насилие. На основание чл.325, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода и определил наказанието да се изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а, ал.2, т.4 и т.7 вр.чл.28, ал.1 НК.
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 908/2011 год. на Пазарджишкия районен съд и постановил да бъде изтърпяно при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Приложил чл.59 НК за времето на предварително задържане.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 500 лева, които подсъдимият З. да заплати на гражданския ищец М. със законните последици. Отхвърлил иска за разликата до 6 000 лева.
Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски.
Доводите в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия И. са неоснователни. Поддържани са с аналогично съдържание и пред въззивния съд, който според съдържанието на решението, подробно и задълбочено ги е обсъдил и обосновано е мотивирал отказа си да ги приеме за основателни. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението, че показанията на свидетелите М. и С., дадени в различните фази на наказателното производство, не са проверени и оценени според правилата по НПК. От мотивите личи, че съдът се е съгласил с подхода да се вземат предвид и подробно да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност показанията на тези свидетели, но наред с това е изложил и свои съображения за тяхната достоверност и годност да установят относими обстоятелства, както и на останалите доказателствени източници, в които се съдържат данни за поведението на подсъдимия. Убедително е мотивирал решението си, че няма еднозначни доказателства за авторството на деянието и се е обосновал с установените противоречия – вътрешни и помежду им, за относими факти, при анализа и обсъждането с останалите доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия И. са взети предвид, но не самостоятелно. Тяхната доказателствена стойност е отчетена след съпоставка с вярна оценка на гласните доказателства, включително обясненията на подсъдимия З., показанията на св.Р.. Само на предположения за нелогичност и недостоверност в обясненията на подсъдимия И. и на непотвърдени твърдения за манипулирани показания на свидетелите М. и С. предвид заявеното от тях още на досъдебното производство искане за допълнителен разпит за изясняване на фактическите обстоятелства, потвърдени и в съдебното производство, не могат да се правят изводи за вина на подсъдимия. От събрания доказателствен материал, обсъден изцяло в своята съвкупност, съдът не е могъл да направи извод за наличието на предварителен общ умисъл между двамата подсъдими. Такива обстоятелства не са установени по несъмнен и безпротиворечив начин, поради което решението да бъде оправдан съответства на приетите за установени фактически положения.
Основателни са доводите в протеста, че съдът е допуснал нарушение на закона като е потвърдил оправдаването на подсъдимия З. по повдигнатото му обвинение и е възприел като законосъобразно осъждането му по чл.323, ал.5 вр.ал.1 НК. Правилно се е обосновал с нарушение на правилата при оценка на доказателствените източници и с липсата на съображения в подкрепа на решението. Аналогично възражение е поддържано и пред въззивния съд. Според съдържанието на мотивите съдът, след като е посочил доказателствените източници, чиято оценка е възприел като правилна за фактите, които установяват, декларативно е заявил съгласието си и извода за наличието на процесуални предпоставки за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.323, ал.5 вр.ал.1 НК по съображенията за наличието на изнесените в обвинителния акт факти, по които подсъдимият е могъл да организира защитата си и за пълно съответствие между признаците на двете престъпления. Възражението за липса на умисъл у подсъдимия за такова престъпление, каквото се поддържа в жалбата на подсъдимия, е останало без анализ, без обсъждане и без да са изложени убедителни правни съображения, на кои фактически обстоятелства, установени по делото, съдът е основал извод, че не са налице признаците на престъплението по повдигнатото обвинение, а са налице всички признаци на престъплението по чл.323, ал.5 вр.ал.1 НК, въз основа на какво е приел, че е налице пряк умисъл за извършване на такова престъпление, за да приеме, че законът е приложен правилно. С оглед на изложеното следва, че постановеният съдебен акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл.339, ал.2 НПК – след като е решил да потвърди присъдата в частта относно приложимия закон, а такова решение не се споделя от страните, е бил длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите в подкрепа на протеста и жалбата. Това нарушение е съществено, защото непълнотите в мотивите се отнасят за съществени въпроси, по които съдът е длъжен да изложи своето становище и е касационно основание за отмяна по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК.
Приложението на по-леко наказуемо престъпление от това, за което е повдигнато обвинение, поначало е възможно, но в конкретния случай не са били налице предпоставките за това, защото е било основано на извод за наличие на сходство в елементите на състава за двете престъпления и на предвидено от закона по-леко наказание. Съдът обаче не е отчел обстоятелства от съществено значение – двете престъпления имат различен обект. Престъплението по чл.214 вр.чл.213а НК е присвоително престъпление от посочените в Глава пета – Престъпления против собствеността, а престъплението по чл.323, ал.5 вр.ал.1 НК е в Глава десета – Престъпления против реда и общественото спокойствие, т.е. това са престъпления, които засягат различни обществени отношения, отнасящи се съответно със засягане собствеността на гражданите и засягащи реда и общественото спокойствие. Различни са и формите на изпълнителното деяние – при изнудването се осъществява чрез принуда спрямо изнудваното лице чрез физическо и психическо въздействие като му се внушава страх и го мотивира към определено поведение, насочено е към определена цел – да го мотивира да вземе решение да осъществи акт на имуществено разпореждане, с наличието на причинна връзка между упражнената принуда и акта на имуществено разпореждане, с които се причинява имотна вреда. От субективна страна се характеризира с пряк умисъл, който следва да обхваща представите на дееца относно упражнената сила или заплашване и тяхната насоченост, за наличието на които може да се направи извод въз основа на подробен и задълбочен анализ на установените по делото фактически обстоятелства. Такъв не се съдържа в мотивите на въззивното решение затова остава неясно по какъв начин е стигнал до извода, че този състав не е осъществен.
Самоуправството е престъпление против установения от закона ред относно уреждане на отношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащи дейността по решаване на възникнал спор помежду им със съответните правни последици. Осъществява се чрез действие, чрез което се стига до самоволно осъществяване на правото – не по реда, установен за това от закона, като се има предвид противоправна промяна в съществуващо фактическо положение под предлог за осъществяване на някакво право от страна на дееца. Решението за умисъла също следва да се вземе след преценка и анализ на установените по делото фактически положения и да се установи по ясен начин какво е обективираното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието, като трябва да обхваща представи както относно нарушаването на съществуващо фактическо положение, така и относно липсата на съгласие за това от страна на засегнатия за осъществяването на конкретно право, което може да бъде както действително, така и предполагаемо, че има установен законов ред, както и че виновният не се съобразява с него.
Различията между двете престъпления не са били обсъдени, с което са нарушени процесуалните права на страните и затова е необходимо нов състав на въззивния съд да се произнесе по убедителен начин и да реши правилно въпросите има ли извършено от подсъдимия престъпление и дали е виновно, съставлява ли деянието, за което му е повдигнато обвинение престъпление и каква е правната му квалификация. Затова делото следва да се върне за ново разглеждане. При решаването на тези и на всички други въпроси от предвидените в чл.301 НПК новият състав да вземе предвид доводите и възраженията на страните.
С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 15/13.07.2015 год. по въззивно нохд № 57/2015 год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав, в частта, в която е потвърдил присъдата по отношение на подсъдимия К. И. З. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: